По отношение на борбата с корупцията исканията за СРС са толкова малко, че лично аз не мога да си обясня създаването на орган, който да се занимава специално с нея. Това заяви директорът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков в НС по време на дебата по доклада на Националното бюро за контрол на СРС-та за 2016 г., предаде  БГНЕС.

Досега службите, които са имали възможност да противодействат на корупцията,какво им пречи и сега чрез СРС да помагат в тази борба, запита той. Само насочвам вниманието към тази точка от доклада, бе лаконичен Рашков. В началото на изказването си той заяви, че иска да засегне въпроси, които не са намерили място в доклада, защото той по принцип се отнася до обобщени данни. Смятам, че е крайно време да се поставят на обсъждани някои въпроси. Има сериозно подобрение на дейността на бюрото и по друг начин стоят процедурите по отношение на тайното наблюдаване на хора, в сравнение с периода ,когато не беше структурирано бюрото и в тази сфера цареше абсолютен хаос.

Процедурите в нашата страна след 2015 г. бележат едно редуциране, на стабилизиране на броя на прослушваните лица. Да си припомним, че България е осъдена в Европейския съд през 2007-2008 г. за прекомерно използване, с оглед мащабите на страната, на тези тайни способи за контрол на хората, каза той. СРС-та са необходимо зло при противодействие на престъпността и е добре, че сме въвели законност в тази деликатна сфера, подчерта Рашков. В доклада се обръща внимание на приоритетния контрол чрез СРС на организираните престъпни групи, в много голям процент и от това излиза едва ли не, че тук ОПГ заемат съществена пространство, поясни той. Има ли прилагани средства за тероризъм? От нашия отчет е видно, че няма. За сравнение- в настоящия момент в Германия има около 300 дела за тероризъм, у нас няма такива случаи, подчерта Рашков.

Имаме стотици сигнали за нарушения, отговори той на въпрос на депутата Таско Ерменков. През 2016 г. в Бюрото са образувани 88 преписки за проверка на не/правомерността на прилагането на СРС, пише в доклада. От тях 81 са по сигнали на граждани, между които 5-ма депутати от 43 НС, 13 магистрати и 9 адвокати. В 2 случая Бюрото се е самосезирало. От други институции/ съдилища и ДАТО/ са препратени по компетентност 5 сигнала. През 2016 г. 5-ма граждани са уведомени, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС-та, включително 4-ма магистрати. Прокуратурата и други органи са сезирани за 11 случая за неправомерно прилагане на СРС-та или за неправилно съхранява/унищожаване на придобитата чрез тях информация, пише в доклада.