Българската православна църква излезе със становище по изучаването на предмета „Добродетели и религии“ в училищата - то не е поискано от държавна институция, нито от обществена организация.
Това става ясно от публикация на сайта Doxologia Infonews, в която се посочва, че това е въпрос, който не засяга църквата, и че тя няма право да се бърка в управленските решения, вземани от една светска държава.

"Отделно много се съмняваме, това да е мнението на Синода, т.е. на всички архиереи. Често на сайта на Патриаршията от името на всички архиереи, т.е. целия Синод се публикуват становища, за които митрополитите дори не знаят, че са били обсъждани. Убедени сме, че това е поредното такова становище на една групичка в Синода, която си мисли, че всичко знае, но съгласно последните им становища по различни въпроси се вижда, че са некомпетентни, тъй като становищата им биват разобличавани в последно време – пример решението на Софийския градски съд да не уважи молбата на Прокуратурата да не вписва „Българска Православна Старостилна Църква“." - посочват авторите. 

"Важно е институциите, пазители на Конституцията и светския характер на Републиката, ако изобщо има такива, да обърнат внимание на честото вмешателство на религиозните организации в обществения ред, образованието и политиката в страната." - се казва още в публикацията. 

Отбелязва се, че във връзка с преподаването на религия в училище се разпространяват откровени лъжи. 

Като пример се посочва твърдението, че след като голямото мнозинство от българското общество изповядва източното православие, то "има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени, цялостни и систематично подредени знания за своята религия“.

"Това е една лъжа, която е преповтаряна през годините. Мнозинството от българските граждани не са православни християни. Едва 5000 души в цялата страна се черкуват редовно, за кръстените да не говорим. Няма статистика за това. БПЦ не води, защото данните няма да са в нейна полза.
Второ, няма нищо общо това, че родители са „православни“ и децата неминуемо трябва да бъдат религиозни, конкретно православни. Никой няма право да налага своите религиозни виждания на детето. Всяко дете има право да избере дали да е религиозно, или не." - посочват от Doxologia Infonews, 

"Даваме пример с религиозните училища, т.е. семинарии. Там се набутват млади момчета от всякакви прослойки на обществото, в повечето случаи не собствено желание. Повечето завършили семинария след това не искат да имат нищо общо с Църквата. Много от децата на свещеници се обявяват против Църквата. Има много примери за това. Да не говорим, че в някои свещенически семейства децата не са възпитавани, а изтезавани от религиозно-фанатични родители – забрана за игра с други деца, задължение цял ден да се молят, забрана за игра с играчки, а само гледане на икони, постоянно водене по служби без възможност за един детски безгрижен живот. Тази информация се знае в тесен църковен кръг без никога държавните институции да са се интересували каква вина имат техните социални служители, които никога не са си вършили работата за да защитят правата на детето." - разкриват авторите.  

Те отхвърлят претенцията, че "източното православие е част от конституционната идентичност на Република България, определено е като традиционно вероизповедание, присъства в държавния протокол, в държавния празничен календар“.

"Това е една друга лъжа, тръгнала от лично конституционно мнение и тълкуване на проф. Емилия Друмева. След това започва да се надгражда от различни юристи, близки до Църквата с цел да манипулират и да обявят, че „Православието“ е част от конституционната идентичност. Това е абсолютна лъжа. Т.нар. „източноправославно“ (такова не съществува) вероизповедание е традиционно вероизповедание съгласно Конституцията, а не официално или държавно, както е в Гърция.
А това е огромна разлика. След като е традиционно, то няма нито официален, нито държавен, нито протоколен, нито някакъв важен характер. То е просто една традиция, изпразнена от религиозно съдържание, тъй като за 90% от тези, които се обявяват за православни не става въпрос за религиозна принадлежност, а просто за една традиция, суеверие. Това е се доказва с празните храмове в България, както и тяхното безумно препълване три пъти в годината."  

"Първият празник е Цветница (така е известна, а не като Вход Господен в Йерусалим), защото съгласно суеверната традиция трябва да се вземе върбова клонка за здраве, цвете за здраве. 99% от взимащите я не знаят нищо за религиозния празник освен общи приказки.
Второ, т.нар. преминаване под масата за здраве. 98% от ходещите на църква на Велики Петък (Разпети) отиват с това намерение. Всички отиват през деня. Опашките са дълги, все едно дават банани със 70% намаление. Отделно масово хората взимат цветя за „здраве“, поставени върху плащеницата, символизираща положеното мъртво тяло на Христос (все още не е възкръснал). Не осъзнават, че взимат цветя от мъртвец.
Вечерта, когато е Опело Христово, най-важният момент от този ден идват не повече от 1% от вярващите." - аргументират се авторите. 

"Трето, вземането на огън на Велика Събота. За българина той има сакрален и магически характер – пиролатрия. Култът към огъня е по-силен от всичко. 98% вземат огъня и не остават на Литургията на Възкресение, която е единствено важна на този ден, а не вземането на огъня. Отделно, повечето не носят огъня вкъщи, а го изгасват и хвърлят свещите по земята и отиват да се напият.
Ето защо, тогава законодателят е отредил традиционно място на Православието, защото то се възприема като традиция, суеверие и някакъв анахронизъм." - се посочва в статията. 

Отбелязва се, че в Гърция е точно обратното:
"Там хората отиват с религиозна мисъл на празника, знаят защо са там. Второ, там може да се каже, че Православието е част от конституционната идентичност на Гръцката Република, защото там е обявено за официално и държавно вероизповедание. Там е навсякъде, но въпреки този официален и конституционен характер и изучаването на вероучение в Гърция като задължителен предмет през последните 202 години, там има възможност децата да откажат да го изучават чрез подаване на молба. Всяка година молбите за отказ се увеличават значително. За миналата година са 25 000 молби."

Отправя се и предупреждение, че може да бъдат накърнени правата на детето:

"В България, където Православието е традиция и суеверие, не официално или държавно вероизповедание искат да въведат задължително религиозно обучение под прикритието на „Добродетели и религии“ без възможност за отказ от изучаването му! 
Това е пълно нарушение на правата на детето. Никой няма право да налага религиозните си и политически виждания на децата, вкл. родителите им."

Авторите поставят и въпроса, че българският прочит на православното вероизповедание е пълно с руски наративи, руски прочит на тази религия, фанатизъм, мракобесие, омраза:
"С две думи, мозъците на децата ще бъдат промивани и ще бъдат изграждани едни бъдещи религиозни фанатици, нацисти и садисти благодарение на образователната ни система.
В Гърция децата не се учат на омраза и фанатизъм, въпреки това много деца не искат да бъдат толкова религиозни, за това подават молба чрез родителите за отказ от изучаване на Православие."

Становище на Свещения Синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование, с вх. № 51-502-01-37/21.07.2025 г. с вносител Министерски съвет

І. Обща позиция

Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия изказва своето удовлетворение от дългоочакваното предложение, направено от Министерския съвет чрез Министерството на образованието и науката като проект за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) в частта му относно въвеждането на новия предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителните предмети в училищата. В мотивите изрично е посочено, че предметът „Добродетели и религии“ се предлага за изучаване по избор между „Религия – Православие“, „Религия – Ислям“ или „Добродетели/етика“.

Св. Синод подкрепя мотивите относно промените, отнасящи се до въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове. 

От сравнително-правен преглед, представен пред обществеността при публичното обсъждане на проекта, стана ясно, че такъв или подобен предмет съществува като задължителен предмет в много държави-членки на Европейския съюз, които са възприели конституционния принцип на светското образование. Наличието на такъв предмет като редовен (задължителен) в общообразователната програма по никакъв начин не противоречи на европейската практика.

До предложението за въвеждането на задължителния предмет „Добродетели и религии“ се стигна след повече от три десетилетия на обсъждане, работа, изготвянето на учебници, премина се през въвеждането на предмета „Религия“ като задължителноизбираем и свободноизбираем предмет. Натрупа се голям опит, съобразиха се различни концепции и се стигна до днешните положителни резултати – проекта на ЗИД за ЗРУО.

За постигане на този удовлетворителен резултат, представен чрез  проекта на ЗИД на ЗПУО, принос имат много педагози, психолози, богослови, историци, културолози, общественици и представители на различни обществени организации, както и подкрепата и неуморната работа и на експертизата на учени, ангажирани от Св. Синод, и най-вече – на работата на ръководството на Министерство на образованието и науката и лично на министър Красимир Вълчев, както и на експертния състав на Министерството. 

Св. Синод подкрепя идеите и предложеното съдържание на разпоредбите на §§ 1, 2, 5, 24, 30, 31, 69, 159, т. 6, чийто предметен обхват се отнася до въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ като част от задължителните учебни часове в учебния план на българското училище. 

Законопроектът е сполучливо съчетание между идеи, понятиен апарат и законодателна техника, което отговаря на добрите стандарти  на  създаване на правила за поведение и легални дефиниции, съобразени с достиженията на богословската и педагогическата науки.

Св. Синод на БПЦ-БП многократно е подчертавал неотложната насъщна потребност от въвеждането на предмет „Религия“, с първа разновидност „Православие“. Тази необходимост произтича от:

•    Факта, че огромното мнозинство от българското общество изповядва като свое вероизповедание Източното православие и има правото неговите деца да получат компетентни, задълбочени, цялостни и систематично подредени знания за своята религия.

•    Източното православие е част от конституционната идентичност на Република България, определено е като традиционно вероизповедание, присъства в държавния протокол, в държавния празничен календар.

•    Православното богословие е част от системата на висшето университетско образование в страната (има богословски факултети и катедри към най-големите и авторитетни висши учебни заведения). Следователно присъствието на науката богословие в достъпна и интересна за учениците форма в средното образование би било в пълно хармонично единство с академичното преподаване на тази наука, което е признато на европейско и национално равнище, наред с всички останали науки.

•    Православното богословие и произтичащият от него предмет „Религия – Православие“ освен познавателна, би имал и важна ценностно-формираща роля, доколкото преподаваните в него знания са неразривно свързани с конкретни ценности, практическото усвояване на които води до формиране на конкретни добродетели. Някои от тези ценности са: любовта към всички човеци, грижата за човешкия живот, грижата за останалите хора, грижата за природата като Божие творение, мирът, жертвоготовността, състраданието, съпричастността, животът в общност, свободата и зачитането на свободната воля, човешката личност, честността, правдолюбието и т.н. Става дума за исторически формирали се ценности и добродетели, залегнали в народностното съзнание на българския народ.

•    Предметът „Религия – Православие“ в средното училище би спомогнал за по-пълното, задълбочено и цялостно разбиране от страна на учениците на редица знания, преподавани в други предмети, за които преподавателите по тези предмети нямат съответната богословска компетентност: история (покръстването на България, ролята на Църквата за формирането на българския народ, за Българското възраждане, ролята на Църквата във Византия и в Западноевропейското средновековие и др.), български език и литература (християнските образи в множество произведения на българската литература от нейното зараждане до днес), физика и астрономия (идеята за креационизма в съвременната физика, креационизъм и „теория на всичко“), изобразително изкуство (християнски сюжети в средновековното и ренесансовото изкуство, византийска и старобългарска иконопис), етика и право (толерантността като ценност, която се ражда в недрата на християнството), философия (понятието за личност, което се появява в християнски контекст) и пр., и пр.

•    Всички етически системи, пък били те и най-секуларизираните, са възникнали исторически в определен религиозен контекст. Етиката се намира в генеалогична връзка с религията. Това се отнася в още по-голяма степен за европейската етика и добродетелите на толерантността и взаимозачитането, които са възникнали в недрата на християнството. Познаването на основни моменти от библейската история, от историята и учението на Христовата Църква, е предпоставка за разбирането на основите на етическите системи и на учението за добродетелите в Европа.

•    Предметът „Православие“ се преподава като задължителен в съседните нам православни страни и положителните резултати са налице. В Гърция преподаването му не е спирало от Освобождението на страната (1821 г.) до днес, тоест вече 200 години. Известна е високата религиозна и богословска просветеност и култура на гръцкото общество в сравнителен план. В съседна Румъния с въвеждането на предмета нравствените и културни резултати също са налице. Православие се учи като конфесионална предметна разновидност и в множество неправославни държави в Европа.

•    Целта на въвеждането на предмета „Православие“ не е индоктринирането, тоест формирането на религиозно съзнание, а е преподаването на знания, които позволяват осъществяване на компетентен и просветен избор, както и систематичното запознаване в достъпна и интересна форма с традицията, в която живеем вече повече от 1000 години, която беше прекъсната в периода на държавния атеизъм. Тоест този предмет ще съдейства допълнително за изграждането на младите хора като отговорни, свободни, съзнателни граждани, а също така ще допринесе за възстановяване на социалната кохезия и сплотеността в едно общество, намиращо се в състояние на сериозна криза и с тенденции на вътрешен разпад.

Убедени сме, че въвеждането на предмета „Религия – Православие“ като задължителен би запълнило един осезаем дефицит, една празнота в цялостния общообразователен цикъл на обучение и възпитание в българското училище. То представлява неотменно право на всички български граждани православни християни, които желаят децата им да познават своята традиционна религия, което е един неизпълнен до момента дълг на Българската държава към нейния народ.

ІІ. Конкретни предложения и  редакции, които да бъдат обсъдени между първо и второ четене

1.    По §. 24 относно допълнението на чл. 76 с нова ал. 8:

В ал. 8 накрая да се създаде ново изречение със следното съдържание:

„Учебните програми за класовете от 1. до 12. с елементи на конфесионално обучение се консултират с експерти на съответното вероизповедание“ 

2.    По §. 159 относно създаването на нова т. 12-а от Допълнителните разпоредби(ДР)

В т.12-а от ДР предлагаме следната редакция:

„Конфесионално обучение“ е обучение за основните положения на религиите на признатото и  регистрираните вероизповедания по Закона за вероизповеданията с повече от 10 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание лица спрямо общия брой на преброените лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт.“

3.    Създава се нов §. 173 в Преходни и Заключителни разпоредби:

„Обучението по предмета „Добродетели и религии“ в училищата започва от учебната 2026/2027 г. чрез поетапното му въвеждане от 1. до 12. клас.“

В заключение си запазваме възможността в хода на обсъждането да направим при необходимост допълнителни предложения и редакции на предложените разпоредби. 

Смятаме също така, че би било удачно названието на предмета да бъде „Религия и етика“, поради следните съображения:

•    в исторически план почти всички етически системи са се появили в недрата на религии, следователно религията има исторически и генеалогически приоритет;

•    терминът „етика“ ни препраща към конкретна научна дисциплина, т.е. тя е с по-широк обем в сравнение с думата „добродетели“ и освен „учението за добродетелите“ (аретология), включва в себе си и други раздели.

Св. Синод на БПЦ-БП благопожелава спорна работа на народните представители за полза на българския народ и най-вече на нашите деца – бъдещето на България.