„Brainrot“ поколението? Учени предупреждават за тревожен ръст на когнитивни проблеми сред младите
Все повече млади хора се оплакват, че губят концентрация, забравят лесно, трудно вземат решения и усещат постоянна умствена умора. Това, което доскоро звучеше като интернет шега под термина „brainrot“, днес вече влиза в полезрението на учени, невролози и обществени анализатори като реален социален проблем.

Терминът „brainrot“ („мозъчно загниване“) вече отдавна не е просто мем култура. През 2024 година той беше широко използван от медии и анализатори, а Oxford University Press дори го обяви за „Дума на годината“. Изразът описва състояние на умствено пренасищане, когнитивна умора и отслабена концентрация, свързани с прекомерната консумация на бързо, хаотично и постоянно сменящо се дигитално съдържание.

Ново изследване на Медицинското училище на Йейл показва тревожна тенденция: броят на младите възрастни, които сами съобщават за сериозни затруднения с паметта и мисленето, почти се е удвоил за десет години. Данните, цитирани от Inc., проследяват над 4,5 милиона души в периода между 2013 и 2023 година.

Според изследването делът на хората между 18 и 34 години, които съобщават за когнитивни затруднения, е нараснал от 5,1% до 9,7%. При останалото население увеличението е значително по-малко – от 5,3% до 7,4%.

Авторът на проучването, неврологът Адам де Хейвънон, подчертава, че това не означава епидемия от деменция сред младите. Става дума за субективни оплаквания – проблеми с концентрацията, паметта и вземането на решения, а не за диагностицирано дегенеративно мозъчно заболяване. Въпреки това, предупреждението е сериозно: ако тенденцията се задълбочи, последствията могат да засегнат не само здравната система, но и икономиката, пазара на труда и образованието. Данни, цитирани в анализа на Inc., напомнят, че деменцията е струвала на световната икономика около 1,3 трилиона долара още през 2019 година.

Все повече учени свързват проблема с начина, по който технологиите промениха ежедневието на цяло поколение.

Неврологът Джаред Куни Хорват предупреждава пред Сената на САЩ, че когнитивното развитие на децата и младите хора в голяма част от развития свят е „застинало или дори се е влошило“ през последните две десетилетия. Според него причината не е самата технология, а безконтролното ѝ навлизане в образованието и ежедневието без достатъчно защити за психическото развитие.

Поколението Z е първото, което израства изцяло в дигитална среда – със смартфони, таблети, постоянни известия, кратки видеа и непрекъснат поток от информация. Парадоксът е, че въпреки безпрецедентния достъп до знания, редица международни тестове показват спад в концентрацията, четивната грамотност и способността за дълбоко разбиране.

Социалните мрежи допълнително промениха начина, по който мозъкът обработва информация. Кратките видеа, постоянната смяна на съдържание и непрекъснатата дигитална стимулация създават навик за бързо превключване на вниманието. Според психолози това постепенно намалява способността за продължителна концентрация и задълбочено мислене.

Проблемът вече има и ясно изразено социално измерение. Изследването на Йейл открива връзка между когнитивните затруднения и социално-икономическите фактори. Младите хора, изложени на по-висок стрес, несигурност, информационно претоварване и дигитална зависимост, съобщават по-често за подобни симптоми.

На този фон учените започват да търсят не просто диагноза, а решение.

Един от най-интересните експерименти, описани от Inc., проследява над 400 души в рамките на две седмици. Участниците използват приложение, което блокира интернет достъпа и социалните мрежи на смартфоните им, като устройствата остават функционални само за разговори и съобщения.

Резултатите се оказват изненадващи. След ограничаване на постоянната дигитална стимулация и намаляване на екранното време под три часа дневно, участниците показват измеримо подобрение в концентрацията, психичното здраве и общото усещане за благополучие. Според изследователите подобрението във фокуса е било сравнимо с „връщане назад“ на около десет години възрастово когнитивно влошаване.

Това не означава отказ от технологиите, а по-скоро необходимост от нов баланс. Все повече експерти предупреждават, че обществото навлиза в период, в който психичното и когнитивното здраве може да се превърне в едно от най-големите предизвикателства за младите поколения.

И ако преди основният страх беше физическата зависимост от устройствата, днес въпросът е много по-дълбок – как постоянният дигитален шум променя начина, по който мислим, учим и възприемаме света.