проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Най-различни мисли бяха изказани за г-н Трифонов: че предава протеста, че прави гениален шахматен ход и жертва царица за пълно мнозинство, че няма представа от управление, че цялата работа е психология...

За мен най-интересни са онези хора, които решиха да гласуват за него. И понеже около тази партия се е възцарил пълен медиен блекаут, взех да чета коментарите им под оскъдните постинги на партията във Фейсбук.

Опит за профил

Първото, което прави впечатление, е, че тези хора нямат отношение към политиката. Някои може би са млади, други гастарбайтерстват в чужбина, трети просто не са се интересували досега - не знам. Но виждам, че не се появяват никакви искания, никакви позиции по дебатите в парламента. Странно за формация, на която приписваме популистки профил - никой не отваря дума за по-високи пенсии и дори динайърското отношение на хората от "Има такъв народ" (ИТН) към Ковид-епидемията много рядко се прокрадва в коментарите.

Не се обсъждат нито мажоритарното гласуване, нито преполовяването на депутатите, нито прекият избор на главен прокурор - теми, с които г-н Трифонов направи своя политически форсинг. Известни страсти будят промените в избирателния закон, улесняващи гласуването на българи в чужбина и особено на тези от Турция - но обвиненията в национално предателство най-вероятно идват от националистите с тъпаните.

Основната част от реакциите са чисто емоционални: тук-там са разочаровани - гласували са за Слави, но няма да повторят заради върнатия мандат например: „Слави прилича лееко на булка, на която много ѝ харесват сватбата и даровете, ама иска да избяга от първата брачна нощ“.

Към две трети обаче безрезервно подкрепят връщането на мандата и монашеското мълчание на лидера и желаят здраве: "Маркет линкс щедро им даде 2-3 процента ръст, но това само повече ги обижда - социолозите са платени както и всички останали, разбира се, че ще имат 51% на следващите избори - мнозинство или смърт".

Ентусиазмът често се изразява с гиф-ове на ръкопляскания или емоционални реакции на популярни актьори. На какво се радват? Макар да се кълнат, че пак ще гласуват за идола си, малко са хората, които вярват, че след този уж стратегически ход ИТН ще получи пълно мнозинство през юли. Основното е, че Трифонов е наказал политическата система. Примери:

„Направо брилянтен ход! Започна да става ясно кой кой е в новия парламент.“

„Беше капан за Слави, но той съумя да реагира.“

„Извадихте меча! Не го прибирайте! Или сега, или никога!“

Разбира се, основният враг е Борисов, но радостта от победата над политическото се разлива в мразене на комунисти, на соросоиди и лично на Мая Манолова, което рискува да направи всяко сътрудничество в бъдещия парламент разочароващо за тези хора. За да ги зарадва, на Трифонов вероятно ще му се наложи и следващия път да откаже да съставя правителство, да праща за мандата шампион по бокс, знам ли. Споделят си с ентусиазъм видео в жанра „the best of” с най-агресивните изказвания на Тошко Йорданов - един иначе интелигентен човек, когото се надявахме да видим като премиер, но когото ситуацията рискува да превърне в нов Тома Биков.

Енергията, с която излиза на сцената този електорат, не цели смяната на един модел с друг - той иска да накаже всички. Разни умници ни обясняват, че трябва да има правителство, че трябва да се взимат решения, но ние напук ще се заинатим, ще блокираме всичко и тогава да видим как ще се оправяте.

Свикнали сме да наричаме подобен вот протестен, но тук май сме отишли по-далеч - лидерът мълчи, забранява на депутатите си да говорят, използва нещастната шампионка, избрана за министър-председател, като метафора за своята стратегическа интелигентност („Шах и мат!“). Не им ли е обидно на феновете, че не им дават обяснения, че ги организират от къщи по пижама, от личния Фейсбук профил? Ами явно не, защото тези хора ненавиждат не само политиката, но и медиите, които им говорят някакви неразбираеми неща, ненавиждат и продажните анализатори, които разтягат локуми.

И сега какво?

По-трудно ми е да си представя как е възможно да мълчат и всички онези експерти, които повярваха на Трифонов, бориха се на избори, изработваха програми. Години наред слушаме интелигентните анализи на г-жа Мика Зайкова - къде е сега тя да обясни икономическите си идеи, как така реши да се подчинява на партийната дисциплина? Къде са говорители като Чорбанов, Хиновски? Не се ли чувстват употребени? Ще участват ли пак през юли?

Изглежда със съвременните общества се е случило нещо, което тепърва ще започнем да разбираме. И Тръмп така отказваше публичните канали за комуникация и се затваряше в собствения си електорален балон (който, слава богу, се спука). Слави Трифонов изигра страхотно реалити, хвърли ни във вълнуващ съспенс, накара ни да обсъждаме, да гадаем, да чакаме следващата серия. Вярно, ходът с шахматистката беше малко разочароващ, но вероятно за новия сезон през юли ще ни измисли по-интересен обрат. Най-малкото като излезе от Фейсбук на площада той отново ще накаже политическото и ще енергизира феновете, които вече тъгуват за него. Или както пише потребител: „Един концерт ще помогне много. Хората имат къса памет. Трябва да се възобнови комуникацията, за да се събуди българинът“.