Светослав Пинтев

Лидерът на БСП Атанас Зафиров, който по една случайност е и български вицепремиер, откри преди дни в централата на партията си в София паметник на комунистическия вожд Георги Димитров, както вече писахме. От партията дори гласят Зафирката за кандидат-президент, между другото, голям цирк.

36 години след края на комунистическия режим, чиито най-големи престъпления са свързани именно с името на Георги Димитров, от БСП никак не се притесняват да го славят. Хората имат нужда от вожд, имат нужда от култ.

Е, не го правят толкова от

гордост или предразсъдъци,

колкото за да зарадват китайските другари.

Милото тържество за откриването на паметника на Георги Димитров се състояло в присъствието на заместник-председателя на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) Сяо Дзие. И разбира се, всичко е разиграно специално заради него – за да покажат българските другари на новите си началници колко са предани на делото на комунизЪма, както обичаше да се изразява др. Тодор Живков.

Зафирката укрепва с всички сили и средства братската дружба с китайските комунисти, независимо че е вицепремиер на страна от ЕС. Много е последователен в това отношение – не може да му се отрече. Да напомним, че си взе отпуск като вицепремиер и „тайничко“ отиде на „парад на победата“ в Китай. Дора Янкова дори се похвали, че

седял на една маса с най-зловещите диктатори на нашето време:

Путин, Лукашенко и Ким Чен Ун. Тя уточни, че той не е търсил контакт с тях, все едно те биха говорили с него.

Путинова Русия стана напълно зависима от Китай и се превърна в негов васал. Явно и БСП върви в комплект с „бонусите“, предназначени за някогашната Поднебесна империя. Там е заровено кучето...

„Който знае срама си, е близо до смелостта“, гласи една китайска поговорка.

За Зафиров, изглежда, името на Георги Димитров е гордост, а не срам, така че няма шанс да се доближи до смелостта. Той няма и такава нужда, разбира се.

Да припомним… Присъдите на т.нар. „Народен съд“ срещу елита на българската нация от февруари 1945 г. са били предварително определени в проценти по указания лично на въпросния Георги Димитров, който по това време е в Москва и е шеф на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), а дори е и съветски депутат.

Преди заседанието на Първи съдебен състав на Народния съд, Вълко Червенков, който след по-малко от две години ще  стане негов зет, му докладва с телеграма на чист руски език:

„Присъдата ще бъде изпълнена в четвъртък, 1 февруари. От състава на депутатите предлагаме да се осъдят на смърт до седемдесет процента!“

Димитров не е доволен от тези 70% и категорично заповядва с друга телеграма, също на руски:

„Никой не трябва да бъде оправдан!

И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“

Как да не му издигнеш паметник.

Да не говорим за ролята на Георги Димитров в унищожаването на българщината в днешната РС Македония. И до днес сърбаме попарата му, както знаете. Ще я сърбаме още дълго. И не са ни виновни македонците.

 В Пиринския край също се проявява.

Ролята на Георги Димитров в

създаването на македонската нация

е безспорна — да не кажем, че той е идеологът на това безпримерно предателство. Така се отваря една от най-болезнените рани в българската история, която никога няма да заздравее.

Интернационализмът на Коминтерна и личните  указания на другаря Сталин, много ясно,  са  по-важни от целостта на българския народ, съхранена през вековете.

Димитров превръща създаването на отделна „македонска нация“ във вътрешна политика на България. Решен е на всяка цена да наложи нова идентичност сред населението в Пиринския край. За целта се организират кампании за „македонизиране“, които включват: въвеждане на „македонски език“ в местните училища, отпечатване на учебници и вестници на този „език“, натиск и жесток терор над хора, които се самоопределят като българи, редица административни мерки за „коригиране“ на етническата статистика, така че населението да е чисто „македонско“, както и  разнообразни мероприятия за популяризиране на „новата нация“ .

Димитров поддържа тесни връзки с югославските комунистически ръководители, най-вече с Тито, и си прави сметката да създаде Балканска федерация – един общ комунистически съюз, в който България и неговите републики ще са в „братски съюз“. Югославия, която е разширена с България, ще рече.

Тито започва системно унищожаване на всичко българско в Македония – архиви, паметни плочи, църковни книги, даже надгробни камъни. Димитров е очарован от ефективността му.

Дядото на един приятел, великият наш учен професор Веселин Бешевлиев, ни е разказвал как в София били приютени и отглеждани като писани яйца немалко деца на югославски партизани. След влошаването на отношенията с Югославия се наложило да си заминат, разбира се. Но през нощта, в която отпътували, извършили една интересна „акция“. Цяла София осъмнала с надписи:

„Бугари глупаци – храниле Титове јунаци“

Което също може да се увековечи с паметник от БСП, защо не? И китайските другари ще подкрепят такава идея.