Бюджетът за 2025 г.: По-висок акциз за алкохол и цигари, еднократен данък 15% при недекларирани доходи

Министерството на финансите публикува проекта на държавен бюджет за следващата година. В него очаквано е заложено увеличение на акцизите за алкохол и цигари, еднократна данъчна амнистия за лихвите по дължими , но неплатени данъци. Предвижда се също така еднократно начисляване на данък от 15% на данъци, които не са били декларирани. В тази категория обаче не могат да бъдат декларирани данъци от престъпна дейност или тероризъм.

Актуализирана е и средносрочната бюджетна прогноза. В нея е заложено приходите да се движат в рамките на между 39,9 – 43,0% от БВП. Същата низходяща тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 42,0 – 46,0%. Прогнозата е за периода от 2025 до 2028 година. Направено е изключение, тъй като прогнозите са тригодишни по принцип, но заради забавеното публикуване заради изборите на закона от финансовото министерство са увеличили срока на прогнозата.

"Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е в размер съответно на 3,0 на сто от БВП за 2025 г., 2,9 на сто от БВП за 2026 г., 3,0 на сто от БВП за 2027 и 2,9 на сто от БВП за 2028 г. Това салдо се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната за периода 2025 – 2028 г., при вече отчетени касови разходи през предходни години. При тези стойности на дефицита на сектор „Държавно управление“ ще бъде изпълнен критерият за фискална устойчивост за присъединяване на България към еврозоната", обясняват от финансовото министерство.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2025 е дефицит от 3 на сто от БВП, в рамките на който се осигуряват разходните политики, вкл. изменения в тях, базирани на решения от 2024 г., със съответните приходни мерки.

За 2026 г. дефицитът е в размер на 3,6 на сто от БВП, в резултат основно от приключването на периода за реализация на Плана за възстановяване и устойчивост, като при запазване на приходните и разходните политики за следващите две години (2027 и 2028 г.) дефицитът рязко намалява, съответно до 2,4 и 2,1 на сто от БВП.

Предложени данъчни мерки за повишаване на приходите:

Данък върху добива на подземни богатства – Мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи  подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства. Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост;
Предложен е нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия (ТТИ). Мярката е продължение на практиката за балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; 
Увеличаване на акцизната ставка на алкохола е мярка, която цели подобряване здравето на населението и предотвратяване на злоупотреби с твърд алкохол;

Увеличаване на акцизната ставка на бирата, произведена от независими малки пивоварни;

Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания, възникнали до 31.12.2023 г. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения. Лицата се стимулират да погасят главница по декларирани данъци и задължителни осигурителни вноски, като в този случай е предвидена недължимост на начислените по тези  главници лихви;
Недължимост на лихви при заплащане на главница по изискуеми публични вземания за местни данъци и /или такса за битови отпадъци за периоди до 31.12.2024 г. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения за местни данъци и/или такса битови отпадъци;
Отмяна на повишаването прага за регистрация от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. от 01.01.2025 г. Мярката цели създаване на равнопоставени условия за извършване на бизнес;
Еднократно деклариране на недекларирани доходи – 15% еднократен данък.
Мярката цели чрез еднократно деклариране и внасяне на дължими данъци за доходи, които не са декларирани за предходни отчетни периоди. Тази мярка не се прилага по отношение на доходи, свързани с престъпна дейност, корупция, пране на пари и финансиране на тероризъм;
Мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане; и др.
 

Осигурителната политика за периода 2025 – 2028 г. предвижда за 2025 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. Промяна обаче ще има от 2026 година.

Считано от 1 януари 2026 г., се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 3 процентни пункта, а считано от 1 януари 2027 г., се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период. Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители също се увеличава за 2025 г. на 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период.

Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период съответно за 2025 г. на 4 130 лв., за 2026 г. на 4 430 лв., за 2027 г. – 4 730 лв. и за 2028 г. – 5 030 лв.

През следващите четири години държавният дълг се очаква да се увеличи до 81,1 млрд. лева или 32,8% от БВП. За 2025 година същият показател ще бъде в размер на 59,8 млрд. лева или 27,8% от БВП. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв. В тази сума се включват основно парите за гарантиране на пенсионната система у нас.

Според изчисленията на министерството на финансите, растежът на икономиката ще бъде 2,8% за догодина и до 3 на сто през 2026 година.

"В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП ще се забави до 2% поради изчерпване на положителния ефект от инвестициите по ПВУ, забавяне в растежа на потреблението на домакинствата в синхрон с това на доходите и забавяне на нарастването на износа в съответствие с външното търсене", показват прогнозите на финансовото ведомство.

Средногодишната инфлация ще продължи да се забавя от 2,4% през 2025 г. до 2% през 2028 г. по линия най-вече на очакваната низходяща динамика при международните цени. Отрицателният принос на енергийните стоки постепенно ще намалява към края напрогнозния хоризонт.

Разходни политики. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2025 – 2028 г., са както следва:

В разчетите за периода 2025 – 2028 г. е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1 077 лв.;
Предвидено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3 750 лв. на 4 130 лв. от 1 януари 2024 г., съответно 4 430 лв. от 1 януари 2026 г., 4 730 лв. от 1 януари 2027 г. и 5 030 от 1 януари 2028 г.;
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2025 г. е 1 077 лв. и се запазва за целия прогнозен период;
Запазване на размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
За периода 2025 – 2028 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от КСО или т.нар. „швейцарско правило“;
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, в т.ч. и общинска администрация;
Увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“, съгласно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, считано от 01.01.2025 г.;
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от СБРЗ за 2024 г. (2 284 лв.).
Други разходни мерки, които влияят върху общия размер на разходите:

Намаление на разходите за текуща издръжка (без самостоятелните бюджети и делегираните от държавата дейности) с 10%;
Предвидени са средства за изпълнение и през 2025 г. на Националната инвестиционна програма за министерства, ведомства (като са разчетени разходи по бюджетите на ПРБ за административни разходи, разходи за електронно управление и разходи за изпълнение на стратегически проекти), като и за Национална инвестиционна програма за общини;
Осигурени са средствата за финансиране на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности, социалната сфера и др.
За периода 2025 – 2028 г. се предвижда продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като е определен размерът на финансирането за 2025 г. Инвестиционна политика В зависимост от ограничения бюджетен ресурс и извършената от ПРБ приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни
проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г.“ – приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г., като срокът на програмата е съобразен с изготвянето на Националния фискално- структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г.IБГНЕС