Черкезинът Джамболет прострелва Ботев в сърцето, версията за завера с Обретенов - измислена

Историческата наука е установила, че Христо Ботев загива от куршума на черкезина Джамбулет вечерта около 20 часа на 1 юни, по нов стил, 1876 година.

Прострелян е смъртоносно в сърцето, издъхва без да каже нито дума. Няколкото четници, които са били около него, са взели личните му вещи, сред които са и картата на Европейска Турция, бинокълът, джобният му часовник и револверът. Това е установила историческата наука за гибелта на войводата на базата на документите на няколко комисии от 1900 година нататък. Те са посетили местата във Врачанския балкан, където са се водили битките на дружината на Ботев, както и лобното място на войводата”. Това е позицията, която Боян Ботев, наследникът на големия поет и революционер, и председател на Общонародна фондация “Христо Ботйов” приема за исторически вярна.

Наследникът на войводата посочва, че по чисто обективни причини за смъртта на войводата не би могло да има автентични документи и това обстоятелство е някакво основание да се създават различни митове и легенди. Според него от Захари Сьтоянов тръгва първото митологизиране на поета.

„Вярно е, че Захари Стоянов пише, че Христо Ботев е прострелян в челото, с идеята да създаде един ореол на славата. Но за всеки интелигентен човек е ясно, че където и да е прострелян войводата – в челото или в сърцето, неговото дело е факт. Важното в случая са каузата и делото, на която е посветил живота си, а не точно подробностите около гибелта му. Важно е, че Ботев е съчетал думите с делата си по един брилянтен начин, че е бил ръководител на една дружина, стройна военна организация с щаб, с военен командир, с поп войвода, знаменосци, тръбач, касиер, за които знаем от историята. Важно е, че четата постига стратегическите и тактически цели на Христо Ботев – да се обърне вниманието на Великите сили към България в най-точния и подходящ момент, когато и Русия излиза на военната и политическата сцена, за да може да помогне за освобождението на българите от дългото робство, което по-късно става историческият факт”.

Боян Ботев отхвърля предания и медийни спекулации, че след смъртта на Ботев четниците му са дали обет да не дават гласност за обстоятелствата, при които е бил убит, защото са срамни за България?

„Тази теза изглежда неправдоподобна според мен. Ще ви дам един пример, един много прост факт. Моят прадядо – ген. Кирил Ботйов, който е бил четник в четата на брат си, е поддържал чудесни отношения с един от най-близките до войводата четници – Никола Обретенов и то чак до неговата смърт през 1939 година. Това е един от хората, които се споменават в някои от тези сензационни публикации. В тях пише, че Обретенов е участвал в заговор, че е физическият убиец на Христо Ботев. Но едва ли някой би допуснал, че може моят прадядо да има толкова

близки и топли приятелски отношения с Никола Обретенов, ако е имал макар и нотка на съмнения в неговите качества и морални устои“, допълва още прекият наследник на войводата.