Васил Данов

Съединените щати въведоха войски в Афганистан, след като страната стана база на бандитите, извършили серия от терористични актове в САЩ на 11 септември 2001 г. Тогавашният талибански режим се провъзгласи за враг на американската и на световната демокрация и наскоро избрания президент Джордж Буш-младши нямаше право да преглътне унижението и да търси „мирно съвместно съществуване“ с човеконенавистния режим.
Само за две седмици американските войски разгромиха въоръжените формирования на талибаните, натикаха ги в миша дупка и ги принудиха цели 

20 години да живеят като плъхове

 в планински пещери и в градски мазета. След като унищожи или вкара в затвори главатарите на талибанските пълчища, администрацията на САЩ се опита да очовечи населението и да модернизира една от най-изостаналите държави на планетата, като наля милиарди долари в средновековната икономиката и в първобитно-общинната социална структура на Афганистан.
Но американските политически лидери и военните командири допуснаха 

съществена грешка:

 надцениха възможностите на феодално-първобитното общество да прескочи две или три епохи и да се модернизира според стандартите на XXI век. Президентите Тръмп и Байдън признаха несъстоятелността на американската стратегия и решиха да изтеглят войските си от провалената държава. 
В Москва и в Пекин не крият задоволството си. Москва и Пекин обявиха неуспеха на САЩ като крах на световната демокрация и тържество на авторитарните, тиранични посткомунистически или популистки режими.
Руското, китайското и иранското посолство работят на пълни обороти в сринатия Кабул, за да укрепят позициите си сред талибаните, да разширят политическото си влияние в региона, да „помогнат“ на „приятелския“ афганистански народ.
Но какво може да предложи Русия след унизителния си военен и политически разгром през деветте години на войната срещу афганистанските муджахидини /1979-1989/? Нито средства, нито социална политика, нито привлекателна идеология или светли перспективи за фанатизираните маси, поклонници на Мохамед.
Китай разполага с огромни финансови и човешки ресурси, но китайската култура и манталитет са твърде далечни и неразбираеми, за да бъдат припознати като модел за подражание от талибаните.
Нищо добро не чака Афганистан оттук нататък. Само 

затъване в тресавището на шериата, мрак и мизерия

Предлагаме мненията на изтъкнати руски политически и обществени дейци, анализатори и журналисти, чиито възгледи се различават от официалната пропаганда.

Игорь Яковенко, публицист
През всяка от двадесетте години, в които САЩ се опитваха да цивилизоват и да удържат Афганистан в някакво устойчиво и безопасно за съседите му положение, Русия им правеше всевъзможни гадни номера.
Путинистите успяха да отрежат логистичните бази на САЩ в Централна Азия, като постоянно тръбяха, че Афганистан е жертва на окупация от „американската военщина“. 
Е, сега талибански Афганистан се превърна в проблем за путинския режим.

Алексей Макаркин, политолог
...Победата на талибаните може да послужи като импулс за радикалните елементи вътре в Русия. Талибаните са традиционалисти, а не ухабити, с които в Русия обичайно свързват ислямския радикализъм. Което представлява по-сериозна заплаха, тъй като талибанската пропаганда би могла по-лесно да проникне в традиционалистките общности чрез по-съвместими с тях виждания и традиции.
Както и да се развият процесите, Русия ще бъде принудена да удържа натиска на талибаните в региона и да оказва подкрепа на съюзниците си от ОНД (Общността на независимите държави). Противодействието ще бъде осъществявано чрез идеологически, силови и контраразузнавателни мерки.
Резултатът остава непредвидим.

Иван Курила, историк
Да не забравяме, че през 2001 г. Русия подкрепи решението на САЩ да навлязат в Афганистан не само защото Путин се опитваше да поддържа приятелски отношения с Джордж Буш-младши или защото военните операции в Чечения бяха обявени за съставна част от "глобалната война срещу тероризма". Но и защото един от основните проблеми на руската външна политика бе съдбата на страните от Централна Азия, които изглеждаха незащитени пред настъпващия ислямизъм.
Точно затова Русия предостави на САЩ въздушен коридор, логистичен пункт в гр. Уляновск и даде съгласие да бъдат създадени американски военни бази в Узбекистан и Киргизстан.
Сегашната ситуация ни връща към 2001 г.: САЩ признаха неуспеха си, а Русия и съюзниците й от Средна Азия са изправени пред нова заплаха. 

Сергей Медведев, професор в Свободния университет
Свидетели сме на глобален и символичен провал на САЩ и на огромна крачка към демодернизация на света, към ново Средновековие.
Ехото от това събитие ще отеква още дълго и ще се чува далеч по-силно в Москва, отколкото във Вашингтон. Защото взривоопасният регион е много по-близо до нас. Защото сме плътно прилепени към тази дъга на несигурност и фронтът срещу талибаните е наш, а не американски.
XXI век продължава така, както започна на 11 септември 2001 г.: със свободно пропадане в бездната на хаоса.

Лилия Шевцова, политолог
След Виетнам Западът претърпя сериозни промени. Западът ще бъде друг след Афганистан, а Русия трябва да се подготви за предстоящата трансформация. Фактът, че поражението на САЩ създава зона на нестабилност в близост до руската граница и че никой не знае какво да прави, показва, че провалът на САЩ не винаги е победа за Русия.
Вместо да злорадстваме и да се наслаждаваме на американския неуспех, би било полезно Русия да изучи уроците от него, след като не направи изводи от афганистанското си поражение. 
Не бива да предприемаш авантюра, ако нямаш представа за последиците и за начина си на изтегляне.
Съществуват войни, които не могат да бъдат спечелени.  

Николай Митрохин, историк и социолог
Ако съдим по реакциите на руското, китайското и иранското посолство, вече е очертан кръгът от приятелите на талибанския режим.
Победата на талибаните напълно удовлетворява днешна Русия. Според специалиста по нелегални контакти с брадати радикали Максим Шевченко, почти целият команден състав на талибанските войски се е обучавал с съветски висши военни учебни заведения. Можем да вярваме, че повечето са били вербувани от ГРУ по време на обучението си, както и че с руски пари им е плащано за всеки убит американец на афганистанска земя.
Според официалната руска геополитика, крахът на демокрацията от европейски тип в Афганистан е историческа победа за консервативния авторитарен интернационал, в който Русия играе съвсем не второстепенна роля.
Важно е не само удоволствието от вида на унижения противник, но и фактът, че талибаните установиха контрол над ключова държава в Средна Азия. Сега средноазиатските държави са притиснати между интересите на Китай, Турция, Руската федерация и опасните южни съседи.
Турция е твърде далеч и не би посмяла да води война в този регион. Ето защо пред Русия се отваря нещо като "прозорец на възможности" да разположи наоколо свои гарнизони, както направи през миналата годин в Южен Кавказ. А после системно и полека-лека да притиска другите.

Роман Попков, журналист
Украйна, балтийските държави и другите страни от Триморската зона би трябвало да извлекат сериозен урок от афганистанската история: че трябва да разчитат предимно на себе си в съпротивата срещу пълзящата кремълска агресия.
Разбира се, да взимат всичко възможно като материално-технически ресурси, предлагано от Вашингтон. Но в среднесрочен и в дългосрочен план да разчитат единствено на себе си.
Знам, че думите ми звучат твърде мрачно. Ала ще бъде далеч по-мрачно, когато тези страни и народи в някой съдбоносен ден се окажат предадени и сами срещу могъщия враг. А поредният страдащ от деменция „спасител“ от Овалния кабинет мило им се усмихне и помаха с ръчица за сбогом.