Честваме 118 години от обявяването на Независимостта на България - истинската свобода

На 22 септември 1908 г. в старопрестолно Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ, с който Княжество България е обявено за независимо Българско царство.

Този исторически акт е естествен завършек на дългия път на българския народ към пълния държавен суверенитет. Три са ключовите дати, които очертават този път – 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г. Всяка от тях има своето особено значение и е постигната с воля, усилия и жертви от страна на българския народ.

На 3 март 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., България възстановява своята държавност след близо пет века османска власт. Създаденото Княжество България поставя основите на модерната българска държава.

Следващата решаваща стъпка е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. То е дело на самия български народ и неговия политически елит, вдъхновени от идеите и традициите на Българското възраждане. Съединението е защитено с оръжие по време на Сръбско-българската война, в която младата българска армия демонстрира своята решимост да защити националното единство.

След военния успех започва и дипломатическото утвърждаване на Съединението. То получава международно признание чрез Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт от 24 март 1886 г., приет от Великите сили. За да бъде запазен формално авторитетът на султана, Източна Румелия остава разглеждана като автономна област под османски суверенитет, а князът на България е признат за неин управител.

Тридесет години след Освобождението България предприема и последната решаваща стъпка към своята пълна независимост.

На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени дейци, прочита Манифеста към българския народ в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Символичното място на провъзгласяването не е случайно – старопрестолният Търновград и храмът, свързан с историята на Второто българско царство, подчертават приемствеността между средновековната и съвременната българска държавност.

В Манифеста Фердинанд заявява:

„...Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство...“

И завършва с думите:

„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“

С провъзгласяването на Независимостта България окончателно отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена след Берлинския конгрес от 1878 г., и се утвърждава като равноправна европейска държава. Княз Фердинанд приема титлата цар на българите.

Независимостта има не само политическо, но и важно икономическо и дипломатическо значение. Българската държава получава по-голяма свобода при определянето на своята търговска и митническа политика, а дипломатическите ѝ отношения придобиват нов статут. През 1911 г. са направени промени в Конституцията и държавния герб, а независимата България вече разполага с пълните права на суверенна държава, включително възможността да сключва политически, военни и икономически съюзи.

Провъзгласяването на Независимостта предизвиква нова криза в отношенията между България и Османската империя. Съществува реална опасност от военен конфликт, но Великите сили не желаят разрастване на кризата и се насочват към дипломатическото ѝ разрешаване.

През април 1909 г. с посредничеството на Русия са постигнати споразумения, които уреждат финансовите и политическите последици от независимостта. Османската империя се отказва от финансовите си претенции към България, а Русия опрощава османски задължения, свързани с Руско-турската война от 1877–1878 г. България поема задължението да изплати на Русия определена сума в продължение на 75 години.

През същия месец Османската империя официално признава независимостта на България, а последвана от нея е и международната позиция на Великите сили. Така процесът, започнал с Освобождението през 1878 г. и продължил със Съединението през 1885 г., получава своя логичен завършек.

22 септември остава една от най-значимите дати в българската история – символ на националното достойнство, държавността и стремежа към свобода и суверенитет.

118 години по-късно, честваме Независимостта на България с признателност към поколенията, които превърнаха националното обединение и свободата в реалност.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ! 

Манифест към българския народ

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:

ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]