В най-новата ни история месец септември е наситен с най-много знакови събития – раждане на диктатори, смърт и погребения на царе, преврати, революции, убийства, срив на политически кариери.

На днешния ден през 1948 г. в немския град Кобург на преклонна възраст издъхва Фердинанд I, цар на България. В изгнание монархът надживява смъртта на синовете си Борис и Кирил, както и края на династията в България.

На смъртния одър той пита адютанта си ген. Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?", а последната воля на Фердинанд I е да бъде погребан някога в "любимата му България". Затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му, но там остава и до днес.

След капитулацията на България цар Фердинанд I

абдикира на 3 октомври 1918 г.

в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след смъртта на сина му Борис.

В България обществото и до днес е раздвоено за личността на монарха и историческата му мисия. По-скоро настроенията към Фердинанд I остават негативни, а издигането му на престола се приема като една от най-големите грешки на Третата българска държава.

Ето как кн. Евдокия в писмо до Царица Иоанна, от 17септември 1948 г. описва последните мигове от живота на монарха:

“...почина през нощта на 9 срещу 10 [септември] в 00 и 47 мин., след почти двудневна агония, страда ужасно и до последния момент беше в пълно съзнание. Причината за смъртта му е скоротечна туберкулоза, която според лекарите се е развила за около два месеца. Ние се грижихме доколкото можахме за него и най-вече се молихме на Господ да съкрати предсмъртните му мъки. Получи в пълно съзнание последно причастие и дори благодари на свещеника. През онези безкрайни часове изключително здравото му сърце се бореше с ужасните пристъпи на задух и той отлично си даваше сметка за това. В по-спокойните моменти говореше за “България, моето мило Отечество” и “детето Симеон”, което толкова му се искаше да види. Имахме чувството, че се разделяше с всичко, което беше обичал най-много на този свят. По време на молитвата се опитваше да се прекръсти и да целуне лика на Светото сърце, оставен му от Майка ни, който беше поискал да държи в ръце! 

Горкият Монарх – с него свършва цяла една както историческа, така и наша семейна епоха. Целият персонал, бедният стар [генерал] Жеков, ние тримата и свещеника бяхме до него до края! Беше трагично да видиш как възрастният генерал не искаше да се отдели от своя господар, въпреки че едва се държеше на краката си и гледаше безнадежно как гаснеше миналото, на което и той самият принадлежеше. 

Няма да описвам повече, трябваше да го балсамират, после го облякохме с помощта на монахините от католическата църква и превърнахме големия салон в параклис за поклонение... пълен със саксии цветя и море от букети и венци, донесени от жителите на Кобург, които оказаха трогателно внимание на този, който в продължение на три десетилетия е правил само добрини на този град. Последното му желание беше да не е облечен в униформа, а изцяло в черно и само с миниатюрата на Златното руно с брилянти - така приличаше на средновековен испански благородник. На 12-ти, в неделя вечер, заедно със свещениците го пренесохме в “Св. Августин”, а в понеделник на 13-ти след вечернята отслужена от всички свещеници от околностите и един прекрасен реквием, го положихме до родителите му. За да избегнем някой гаф, помолихме да няма речи, така че церемонията беше само църковна и изключително достойна. Църквата беше препълнена, американският военен губернатор донесе венец и присъства на опелото, така както и представители на всички местни организации...”

На 29 май 2024 г- тленните останки на цар Фердинанд I бяха положени в семейната крипта в двореца "Врана", след като военен самолет ги пренесе у нас от Германия.  

Най-дълго управлявалият владетел от Третото българско царство намери покой в България 75 години след кончината си.