Димитър Попов
Трябва да призная, че обстоятелствата, ходовете на Борисов, както и заявките на партиите след изборите миналата година, не предполагаха да се стигне до подобен кабинет „Желязков“. Той съществуваше като възможен сценарий, но беше най-малко възможният сценарий поради многото негативи, които носи такова правителство за своя съставител и за участниците в него.
Стила на Борисов в последните години беше да си пази партията и да пази себе си от мощните атаки на многото си врагове. В този парламент се предполагаше, че той ще държи същото поведение, което очертаваше предсрочни избори през април, особено след като ДБ и ПП отказаха да правят коалиция с него, а останалите се затвориха в червените линии на своята партийна рамка.
Нищо не се е променило от два месеца насам, и все пак кабинет се случи, което означава, че има сериозна причина Борисов рязко да промени намеренията си и да се обърне за подкрепа към партии, които не би искал да гледа и на картинка. Без съмнение той е
двигателят на това правителство, той е идеологът му
и той е в дъното на неговото формиране, така че обяснението защо то ще съществува трябва да се търси в самия Борисов.
Веднага се вижда, че той няма нито лична, нито партийна полза да състави такава нестабилна четворна коалиция, чийто хоризонт е около една година. Има риск срокът да се окаже и по-кратък, защото причините, които вещаят неустойчивост на коалицията, са много и могат да оформят мощно торнадо над ГЕРБ по някое време.
Първо, защото този кабинет е политическа коалиция, зависеща от маргинални партии, които нямат никакво политическо влияние и няма да допринесат с нищо за обществената приемливост на кабинета. Основната политическа тежест ще легне върху ГЕРБ, която ще понесе цялата отговорност, докато малките по-скоро ще клатят лодката на всички страни.
ИТН са партия, зависима от няколко противоречиви фактора, включително президента и емоционалната нестабилност на своя лидер; БСП са в насипно състояние и без никаква посока в момента; ДПС на Доган ще вкара в правителството своя конфликт с Пеевски и се надява с инструменти на властта да пребори врага си. Ако на една от тези партии и докривее, правителството ще се срути начаса, защото мнозинството в парламента ще е само от 126 гласа, което далеч не е достатъчно за осъществяване на завършена законодателна програма, а
„патерици“ извън мнозинството няма да има
При това, заради идеологическа несъвместимост между ГЕРБ и БСП, това правителство ще разчита и на плаващи мнозинства, което ще носи още по голяма вътрешна нестабилност и риск то да се разпадне преждевременно. Никога досега Борисов не се е ангажирал с правителство без изгледи за пълен мандат, а това е точно такова.
Второ, с този кабинет Борисов оставя в опозиция и „зад гърба си“ другите две силни политически фигури в държавата – Радев и Пеевски. И двамата разполагат с реална власт в момента- Радев държи специалните служби под свой контрол, а Пеевски влияе върху прокуратурата и върху части от съдебната власт. Това означава, че новият кабинет ще бъде подложен на силни удари от двамата, които може дори да се договорят срещу Борисов при определени обстоятелства. Това за него ще бъде кошмарен сценарий и ще означава институционална война по никое време и арести по най-неочаквани и забравени дела срещу близкото му обкръжение.
Трето, новото правителство ще реже бюджетни разходи и ще замразява заплати и пенсии, което ще го направи
непопулярно сред обществото
още от първия му ден. Освен това ще се изправи срещу браншовите асоциации, които вече са картели, срещу синдикатите, които ще настояват за договорени увеличения на заплати, срещу една пълзяща нагоре инфлация и срещу увеличаващи се цени на стоките, срещу масово недоволство в полицията и срещу сериозни проблеми в здравеопазването и в армията. Това със сигурност ще предизвика обществено недоволство, тъй като държавата е затънала до степен да се спасява, а претенциите на всички сфери и гилдии няма как да бъдат удовлетворени. В бюджета ще се режат и капиталови разходи, което ще остави пътищата и други видими инфраструктурни проекти без никакви пари. Ще има разправии с ВиК дружествата, които държат хора без вода; с енерго дружествата, които ги държат без ток; с монополите и с неизгодните газови договори. Предстоят непопулярни мерки и масово обществено недоволство, което бързо ще довърши крехкия кредит на доверие, който ще има това правителство в началото.
И четвърто, в опозиция на този кабинет остават двата
геополитически фактора в България – американското и руското посолства
Много отдавна е ясно, че едното посолство разчита на ППДБ, а другото на Възраждане. И двете партии са в опозиция, което означава, че Борисов е поел един огромен геополитически риск – да няма тяхната подкрепа и да бъде смятан от едните за проруски, а от другите за проатлантически фактор. България е малка и нестабилна страна, която няма собствен ресурс за съвсем независима държавна политика. Мнението на нашите съюзници, особено на най-големия, често е решаващ фактор и за вътрешната ни политика. Борисов попадна в международна изолация през 2020 година и досега не е излязъл напълно от нея, така че това правителство е много голям риск да се повтори една кошмарна за него възможност – събития като тези отпреди 4 години.
Очакванията сега са очертаните негативни фактори да предизвикат буря и Борисов сигурно е наясно с това. Единственият буфер, който може да намали риска, е ако кабинетът откара по-малко от една година или има заявен хоризонт до приемането в еврозоната. Това е и най-вероятният сценарий впрочем. За толкова малко време обаче едва ли ще се свърши нещо важно и полезно, така че в дългосрочен план правителството „Желязков“ прилича на
кръпка върху политическата криза,
а не на нейното решение.
Има обаче и друг вариант за бъдещето на този кабинет. Ако той е само видимият връх на голям айсберг, чиято основна част е под водата, може да се окаже далеч по издръжлив от очакваното…Има сигнали например, че кабинетът не е договарян между партийните лидери, а между широк кръг олигарси, които надничат зад всяка от партиите в него. Да припомня, че сглобката на ГЕРБ с ППДБ беше направена от хора, които бяха толкова влиятелни и убедителни, че партийните лидери, дори най-непокорните от тях, не можаха да им откажат нищо. Ако сега широкото задкулисие подкрепя кабинета, и ако всеки от олигарсите си е получил порцията, може да е договорена не видимата коалиция 3+1, а далеч по широка сглобка - 3+3 например. Борисов вече направи щедри жестове към противниците си в парламента, които затрупа с подаръци - спря избора на главен прокурор за да мирясат ППДБ; на Пеевски остави Сарафов и контрола в прокуратурата; направи съветник на Радев председател на парламента. В политиката случайни неща няма, така че само бъдещето ще покаже
има ли подводна част това правителство
и колко надълбоко плува тя.
Това, което се вижда над водата е, че Борисов избра да направи нестабилен и рисков кабинет, който няма да му донесе нито повече избиратели, нито международна подкрепа. И единственият възможен отговор на въпроса защо го прави е, че той в момента се опитва да стабилизира държавата, която се разпадаше пред очите ни и заплашваше да затрупа цялата политическа класа. Борисов изглежда работи за общото благо! При това неговата партия при провал ще понесе всички негативи – риск, който той е поел съвсем съзнателно.
Засега е ясно и очаквано, че правителството ще избегне предсрочните парламентарни избори през април, но може да не отложи избори в края на годината или в началото на следващата. Този кабинет е твърде крехка конструкция, за да издържи повече време. Така изглежда поне!
Във всеки случай правителството заслужава толерантност за два месеца, докато реши критично спешните проблеми на държавата. Заслужава я също, защото този път Борисов се опитва да направи нещо не за себе си, а за държавата, колкото и това да звучи невероятно за една завладяна от мнителност и конспирации нация като нашата.
Още от Лачени цървули
Напуска ли Америка на Тръмп "Атлантическата харта"?
Ако това реално се случи, САЩ ще изгубят много от "меката си сила", включително в демократичната общност, която разединена трудно ще удържи на тоталитарните предизвикателства
Както се очакваше: Путинизмът като идеология се оказа нестабилен изотоп
Докато военната авантюра на Путин стига до задънена улица, напрежението нараства на всички идеологически фронтове, което е заплаха за режима в Русия
Стабилокрацията на Вучич в бурното море на гражданския бунт
Режимът в Белград е основният коз, на който разчита Русия в тази част на Европа – и че евентуалната смяна на този режим би променила твърде радикално геополитическата ситуация в Източните Балкани