През последните три години експертите активно изследват дейността на още един инструмент на външното влияние на Кремъл – т.нар. „Международно русофилско движение“ („МРД“), чийто „учредителен конгрес“ се проведе на 14 март 2023 г. в Москва.

По това време основните идеолози на проекта в Русия бяха Константин Малофеев и Александър Дугин. Структурата бе създадена с активното съдействие на руското външно министерство и руските разузнавателни служби, а за основно публично лице и формален „инициатор“ руснаците избраха 

българския маргинален политик Николай Малинов

Любопитно е, че тази проруска фигура е имала кариера в „Българската социалистическа партия“ до 2014 г., декларирал е обучение в Историческия факултет на Киевския държавен университет и уж защита на „докторска дисертация“ в Киевския институт за международни отношения, за което обаче няма никакви следи в киевските образователни институции.

По-късно Малинов се насочва към маргинални проруски структури, а от 2019 г. в България срещу него се води дело за шпионаж в полза на Русия. Според прокуратурата той е „влязъл в служба на чужда организация“, тоест на руските специални служби, взаимодействайки с Леонид Решетников и Малофеев.

След това на Малинов му е организирана среща с кремълския диктатор за получаване на награда, като обвиняемият Малинов използва подкуп на съдия, за да напусне България, заради което през 2023 г. магистратът попада под американски санкции.

През септември 2022 г. на Малинов е организирано и „интервю в международния отдел на администрацията на руския президент“ със съдействието на стария функционер на руското разузнаване Георгий Мурадов. Вероятно именно тогава кремълските чиновници са решили „кадровия въпрос“ за бъдещите „русофили“.

Самото название на движението очевидно е заимствано от свързаните с Малинов български структури „Русофили за възраждане на Отечеството“ и подобни организации.

Постоянен съратник на Малинов в българските „русофили“ е Асен Асенов, собственик на компанията „Примедия“, която държи правата за излъчване на руски телевизионни канали в България и разпространява руски наративи чрез собствения си канал „TV7“.

През март 2024 г. Асенов посещава окупирания Крим, където руските специални служби го включват в пропагандни мероприятия заедно с местния „председател на българската национално-културна автономия“ Иван Абажер.

През юли 2024 г. българските служби за сигурност за кратко задържат и разпитват ръководителя на местната структура на „русофилите“ в Пловдив – Златомир Девленски, който едновременно е функционер на местната организация на БСП и аспирант в Астраханския държавен университет.

Това предизвиква истерични изявления от страна на Николай Малинов, според когото Девленски бил уж „политически преследван“ именно заради посещението си в окупирания Крим. Историята бе широко разпространена както от контролираните от Русия „кримски медии“, така и от канала „Царьград“ на споменатия нацистки олигарх Малофеев. Въпреки това „русофилите“ продължават да бъдат използвани от Кремъл по 

„кримското направление“

През ноември 2024 г. функционери на „русофилите“ и на т.нар. „Стратегически институт за национална политика и идея“ – бившата българска депутатка Ваня Добрева и Христо Монов, агент на тогавашните социалистически български служби с псевдоним „Гогов“, пристигат в Крим за „международния фестивал“ „Български срещи“, където основното „говорещо лице“ е именно Иван Абажер.

На това мероприятие чрез Абажер кремълските функционери обявяват създаването на „федерална културна автономия на българите“ като поредна „балканска играчка“ на руските специални служби. Между другото, окупаторите така и не създават тази „междурегионална структура“.

Освен споменатите „русофили“, в окупирания полуостров са доведени и ръководителката на форума „България–Русия“ и активист на българския клон на руската разузнавателна структура „Приятели на Крим“ Светлана Шаренкова, бившият депутат и проруски пропагандист Страхил Ангелов, както и молдовската журналистка с български произход Евелина Швидченко.

Паралелно с това през 2023–2024 г. спонсорите на „МРД“ системно включват редица маргинални европейски политици, които отдавна са свързвани с руските специални служби.

Сред тях са бившият германски депутат от „Алтернатива за Германия“ и ръководител на „Международния съвет на руските германци“ Валдемар Хердт, бившият словашки премиер Ян Чарногурски, румънският лидер на „Съюза на подкарпатските русини“ Михаил Лаурук, както и проруски фигури като Елизео Бертолази от Италия, Патрик Попел от Австрия, Нуньо Родригес от Испания, Тобиас Пфениг от Германия и Фабрис Сорлин от Франция.

Кремъл организира изграждането на „МРД“ чрез държавния фонд „Русский мир“, който от 2023 г. е поставен под контрола на руското външно министерство. След това е заменен досегашният „куратор“ на фонда Дмитрий Козак с кремълския съветник Владимир Толстой, а впоследствие и с Елена Ямполская.

По-късно функционерите на „Русский мир“ Владимир Кочин и Наталия Зайцева, отстранени през 2024 г. по инициатива на руското външно министерство, намират нови източници на влияние именно в апарата на „движението“. Кремъл също така включва в изграждането и политическата подкрепа на „движението“ и „Руския фонд за мир“, „Съветския фонд за мир“, както и „Правфонд“ – „Фонд за подкрепа и защита на правата на съотечествениците, живеещи в чужбина“.

Същевременно „Правфонд“, макар формално контролиран от руското външно министерство, е тясно свързан с руското външно разузнаване. Датски журналисти доказаха, че представители на „Правфонд“ са ветерани от руското разузнаване като Владимир Поздоровкин.

През 2025 г., след втория конгрес на „МРД“, структурата подписва споразумение за сътрудничество с „Правфонд“, но дотогава сред „русофилите“ вече назрява

 „скандал в неблагородно семейство“

Най-вероятно това е свързано с промяна в курса на кремълските куратори, както като цяло, така и конкретно в руското външно министерство и фонда „Русский мир“. Процесът ясно започва още по време на втория конгрес на „Международното русофилско движение“ през февруари 2024 г.

Събитието се превръща на практика в PR шоу за двама актьори – Малофеев и Дугин, а като статисти присъстват проруският маргинален полски политик Мариуш Швидер, бившият нунций в САЩ Карло Мария Вигано, лишен от сан от Ватикана, полуоперетната „принцеса на сицилианския дом“ Витория Алиата ди Вилафранка, руските пропагандисти с американски произход Джеф Монсън и Дмитрий Саймс и други подобни фигури.

Именно тогава Малинов обявява „целта на европейските русофили“ – да съберат един милион подписа от граждани на ЕС в подкрепа на премахването на санкциите срещу Русия. Следващият конгрес е обещан за пролетта на 2025 г. в Крим, заедно с „Ливадийския форум“, който самият Малинов многократно е посещавал до 2020 г.

Но никакъв „милион подписа“ не е събран, а вместо премахване на санкциите срещу Русия, самото „Международно русофилско движение“ попада

 под санкции на ЕС

 на 15 декември 2025 г.

Както е посочено в документа на Съвета на ЕС 2025/2568, „движението“ се използва от руското правителство като прикритие за манипулиране на общественото мнение в други държави, насърчаване на антизападни настроения и разпространение на кремълски послания.

Още преди решението на ЕС срещу „движението“ започват характерни процеси, а техен маркер става провеждането на „конференция на МРД“ в Йоханесбург през ноември 2024 г., където нито Малинов, нито Дугин, нито Малофеев присъстват.

Вместо това участниците преминават своеобразен „кастинг“ директно от руското външно министерство и разузнаването. Формален ръководител на мероприятието е сенегалецът Сулейман Ндиай, представен като „заместник генерален секретар на движението“, макар че реално конференцията е ръководена от руския емисар Роман Абрамов. Акцентът е насочен не към европейските маргинали, а към африканската аудитория.

По-късно, през април 2025 г., Малинов обещава да проведе „третия конгрес на МРД“ в Крим в рамките на „Ливадийския форум“, а през август го „отлага“ за пролетта на 2026 г., отново в Ялта.

Това обещание е обявено след публична среща между Малинов и кримския гаулйтер Сергей Аксьонов на 25 август, но от този момент нататък всичко започва да се развива в „най-добрите традиции“ на съветските кадрови борби.

Затова думите на Малинов, че „в рамките на предстоящия конгрес се планира приемането на програмата на движението, както и решаването на редица организационни, технически и други въпроси“, трябва да се разбират именно в контекста на вътрешна апаратна борба, чийто апогей настъпва през декември миналата година.

Тогава, на 12 декември, окупаторите действително проведоха „зимна сесия на Ливадийския клуб“ в Ялта, но там не бяха организирани никакви мероприятия на „русофилите“.

Още на следващия ден „редакцията на портала“ на фонда „Русский мир“ обяви, че на същия този 12 декември се е състоял и „третият конгрес на МРД“, но в Москва, под фактическото председателство на настоящия председател на управителния съвет на „Русский мир“ и заместник-министър на външните работи на Русия Александър Алимов.

В съобщението специално се подчертаваше, че „конгресът се провежда в съответствие с решението на изпълнителното бюро на МРД“, че „председател на изпълнителното бюро на МРД“ е споменатият Валдемар Хердт, а „генерален секретар на движението“ – кипърският активист Микис Филаниотис. 

За Малинов не се споменаваше нищо

На 12 декември самият Малинов публикува единствено статия за потомците на Пушкин в България и не коментира публично „третия конгрес“ нито веднага, нито впоследствие. В същото време информация за „участието в третия конгрес“ на чужденци можеше да се намери на страниците на руските посолства в Африка, по-специално в Етиопия, Мароко, Уганда и Южна Африка, които едновременно публикуваха отчети за московското събитие.

Публикуваните от „делегациите“ снимки между другото показваха както „частния“ характер на мероприятието, така и преобладаващото присъствие на хора с неевропейски външен вид.

Същевременно в това съобщение отново нямаше никакво споменаване на Малинов. Впоследствие обаче, на 16 декември, именно Малинов подписа „отговора до Брюксел“ относно санкциите срещу „движението“, при това като „генерален секретар на движението“.

По-късно това своеобразно „двувластие“ в руската пропаганда се запази. Самият сайт на „МРД“, който между другото изобщо не споменава „третия конгрес“, през януари 2026 г. нарече Филаниотис „генерален секретар на движението“, позовавайки се на ТАСС, но през март същият сайт публикува поздравления към мюсюлманите по повод Рамазан Байрам от „генералния секретар на движението“ Малинов.

Паралелно с това на 25 февруари на същия сайт се появи анонимно изявление, че „напоследък в социалните мрежи и непроверени източници се разпространява информация, че МРД уж прекратява дейността си в Европа“, като се твърдеше, че „тази информация е напълно невярна, не отговаря на действителността и представлява умишлена дезинформация“, както и че „дейността на нашата организация ще продължи въпреки всички препятствия“.

Някои акценти от описаната задкулисна борба могат да бъдат разбрани от „кариерата“ на споменатия Филаниотис, който през 2024 г. бе назначен за „ръководител на представителството на МРД“ с активното съдействие на настоящия руски посланик в Кипър Мурат Зязиков – дългогодишен функционер на КГБ и ФСБ, а „по съвместителство“ и президент на Ингушетия до 2008 г.

Любопитно е, че Зязиков, като „тежка фигура на Кремъл“ и „кръстник“ на завършилия Одеския инженерно-строителен институт Филаниотис, заема в Никозия същата позиция, каквато споменатият дипломат от КГБ Мурадов заема спрямо завършилия Киевския университет Малинов.

Трябва да се отбележи, че Филаниотис добре познава Мурадов – той е посещавал Крим още през 2019 г., а след 2022 г. многократно е правил пропагандни посещения в окупираните територии на Украйна край Мариупол.

И веднага след „избирането си за генерален секретар на движението“, Филаниотис даде „програмно интервю“ за „Комсомолская правда“, в което обеща „представителства на русофилите в почти всички страни по света“ и „решаването на още много организационни, административни и технически въпроси“.

Също така, месец преди описания „трети конгрес“, Малинов направи изключително любопитно изявление относно предполагаемото задържане „около 5 сутринта“ на 19 ноември в Албания от местни правоохранителни органи на „представителя на МРД в тази страна“ и едновременно „председател на контролната комисия на изпълнителното бюро на МРД“ Александър Джурбавия.

Малинов съобщи, че уж „служителите на реда са иззели електронните устройства на Джурбавия, а самият разпит е продължил цял ден“, след което задържаният бил „освободен без обвинения“.

Тази история е показателна поне с това, че именно на Джурбавия е била поверена „документалната работа“ по присъствието на делегатите на конгресите на МРД и съответно отчитането на „резултатите от гласуването“. Преди това той често е бил виждан на мероприятия на МРД заедно с Малинов като негов очевиден доверен човек.

Следователно за организаторите на подобен „пуч“ би било доста трудно задкулисно

 да заменят Малинов с друг „генерален секретар“ на „русофилите“

 без участието или неутрализирането на този „албански чиновник“.

Преди предполагаемото задържане Джурбавия, който сам се представя като „професор по икономика и международна търговия в университета Epoka“, системно е използван от руснаците, включително като „съосновател на Асоциацията за приятелство между народите на Русия и Албания“. През юли 2025 г. той дори получава „почетен знак на Министерството на външните работи“ от руския посланик в Албания.

Въпреки това Джурбавия преди това не се представяше като „русофил“, а като „успешен бизнесмен“, създател на „първия кабелен оператор в Албания“ и „един от основателите и управителите“ на компаниите „Malësia Solar 1“, „Malësia Solar 2“ и „Malësia Solar 3“.

Именно в това си качество през март 2021 г. той официално и публично бе назначен за представител на Беларуската търговско-промишлена палата в Албания.

Трите албански компании между другото още от 2012 г. обявяват планове за изграждане на соларни електроцентрали в албанския регион Малесия е Маде, но от 2016 г. насам уж са влезли в конфликт с местната община заради данъчни плащания. През 2025 г. тази история „неочаквано“ изплува в албанските медии с обвинения в корупция и „натиск над чуждестранни инвеститори“ срещу албанския премиер Еди Рама.

Споменаването на чужденци в тези „антикорупционни истории“ не е случайно, защото всъщност трите компании „Malësia Solar“ не са основани от албанеца Александър Джурбавия, а от българските граждани Димитър Ботев, Едмонд Стеркай и Емануел Кузманов Анастасов.

Ботев ръководи българската компания „PV Consult Ltd“, специализирана в посреднически и консултантски услуги при изграждането на соларни електроцентрали.

Сред проектите, в които компанията твърди, че е участвала, сайтът ѝ изброява десетки обекти в различни европейски страни, основно в Германия и България, като същевременно споменава и четири електроцентрали, построени в Русия през 2018–2019 г., например „Кабанская“ в Бурятия. И четирите руски централи са изградени от австрийски изпълнители.

Затова изобщо не е изненадващо, че споменатият Кузманов Анастасов „неочаквано“ придобива недвижим имот в австрийския град Трайсмауер, а Джурбавия се появява редом до Малинов при „освещаването“ на австрийския клон на МРД.

Но още по-изненадващо, макар и само на пръв поглед, е, че никой от руските дипломати и пропагандисти, освен Малинов, публично не спомена „ноемврийските репресии“ срещу толкова „ценен кадър“ на руснаците като Джурбавия.

Тези „репресии“, описани единствено от Малинов, за които самият Джурбавия мълчеше, не бяха отразени в „решенията на третия конгрес на МРД“, а и изобщо не е ясно дали „главният контрольор на МРД“ е участвал в московското „гласуване за преизбиране на генералния секретар“ на 12 декември.

Но вместо в рамките на „МРД“ („Международното русофилско движение“), 47-годишният Джурбавия започна да се появява сред руснаците именно след „репресивния“ ноември в нова роля – като участник в друг кремълски проект, а именно „международното младежко движение“ „Конгрес на бъдещето“ („Kongress Budushchego“), за което неговият „официален портрет“ дори беше публикуван в новосъздаден ресурс с максимално ниво на „подмладяващ“ фотошоп.

В същото време „Конгресът на бъдещето“, очевидно насочен към европейска аудитория и оглавяван от московския адвокат Даниел Готие, се развива от руското разузнаване без никакви реверанси към руското външно министерство и неговите структури, и с подкрепата на ресурсите на „неутрални“, но същевременно богати структури – „Асоциацията на юристите на Русия“, руския „Съюз на хранителната индустрия“ и „Международния конгрес на индустриалците и предприемачите“.

Документите и изявленията на този „Конгрес на бъдещето“ приличат на поток на съзнанието от типа „за всичко добро срещу всичко лошо“, почти във формат на квазирелигиозна дейност, но в същото време е очевидно, че тази структура ще изпълнява задачите на Кремъл в Европа „по-прецизно“ от „МРД“.

От гореизложеното ясно следва, че в Москва е започнала и все още продължава ожесточена борба за позицията на „главния русофил“, която Малинов очевидно не възнамерява да отстъпи, въпреки че настоящите функционери от „РФМ“ и самото руско външно министерство фактически са провели „специална операция“ за „отстраняването му от поста“.

В същото време може да се предположи, че кураторите на „движението“ в Кремъл и техните изпълнители от руското разузнаване и външното министерство са „на кръстопът“: очевидно е, че „русофилите“ не са осигурили желаните от руснаците резултати в Европа, ако не броим масовото „разкриване“ на агентите.

От друга страна, преместването на акцента в дейността на „русофилите“ към „Глобалния юг“ превръща същите тези многобройни европейски агенти, за които руснаците просто нямат алтернатива в конкретни държави и в чието съществуване очевидно са вложени значителни средства, в „куфар без дръжка“. Очевидно именно за да „увеличат замяната“, руските специални служби сега спешно въвеждат „младежки“ проекти като споменатия „Конгрес на бъдещето“.

В същото време промяната в отношението на Кремъл към самия Малинов може да е свързана със значителната промяна в политическата ситуация в България след изборите на 19 април, на които победи новосформираната партия на проруския бивш президент на страната Румен Радев, както и с влизането в парламента  на открито прокремълската партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов.

Русия активно се намесваше в тези избори

Освен всичко друго, в края на март български представители се обърнаха към Европейска служба за външна дейност с цел координация на откриването и анализа на кампании за чуждестранно влияние и поискаха Европейският съюз да активира механизъм за бързо реагиране „предвид повишения риск от координирани кампании за дезинформация и чуждестранна намеса“.

Българското външно министерство дори създаде временно звено за координация на подобни мерки и привлече разследващия журналист Христо Грозев като съветник. Въпреки това резултатите от тези избори, при изключително ниска избирателна активност, се оказаха доста неблагоприятни за проевропейските сили в България.

Предвид формиране на правителство от тези политически сили, България се превръща в

 новия „троянски кон“ на Русия в Европейския съюз и НАТО,

 с лоялни на Кремъл фигури в управленските кабинети. Но именно при такава благоприятна за руснаците ситуация значението както в България, така и в Европа на такива маргинални политически фигури като откровения антисемит Малинов, страдащ от трагикомична мегаломания и с незначителна роля в българската политика, рязко намалява в очите на Кремъл.

Разбира се, информационните ресурси, контролирани от Малинов, активно популяризираха политическите сили на Радев и Костадинов през март и април, което представляваше пряко изпълнение на инструкциите на Кремъл.

Но за криминалното влияние върху изборните резултати Кремъл привлече не само „русофилите“, но и целия много по-широк спектър от сили и средства, поради което е малко вероятно Малинов и неговите „русофили“ да получат някакви доходоносни постове от новото правителство в София „като благодарност“.

Бъдещето ще покаже как Румен Радев, за чиято изключително противоречива кариера има множество експертни публикации относно ролята на руското военно разузнаване, ще реализира политиката си спрямо Европейския съюз и НАТО. В същото време съдбата на „русофилите“ като лицензирани агенти на руските специални служби ще продължи да изисква допълнителен експертен анализ.

Превод: Faktor.bg