27 Ноември, 2024

Д-р Стоян Стефанов: Хората в риск от затлъстяване са повече от гладуващите

Д-р Стоян Стефанов: Хората в риск от затлъстяване са повече от гладуващите

“Затлъстяването е много актуален проблем. За жалост това е едно много широко разпространено състояние в днешните модерни времена”. Това заяви в интервю за БГНЕС кардиологът д-р Стоян Стефанов.

“Статистиката сочи, че за миналата година има повече хора на планетата, които са в риск от затлъстяване, спрямо бройката от хора, които са в риск от гладуване. Тоест, тенденцията е все повече да се срещат пациенти със затлъстяване, и това да е един социално значим проблем за здравеопазването на практика в повечето напреднали и развити държави”, обясни д-р Стефанов.

Той заяви, че затлъстяването само по себе си е рисков фактор за много голям брой заболявания.

“Основно можем да споменем сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Те са все пак и водещата причина за смъртност, така че затлъстяването индиректно участва и в причините за смъртност при тези пациенти”, поясни д-р Стефанов.

Той обясни по какъв начин е опасно затлъстяването. “Основната прицелна точка на затлъстяването, където се осъществява вредният ефект, е нарушенията в метаболизма. Тези нарушения са вследствие от хормонален дисбаланс, тъй като мастната тъкан в човешкия организъм не е инертна, т.е. мастната тъкан синтезира хормони. Когато в човешкия организъм има по-голямо количество от необходимото мастна тъкан, тя съответно синтезира и повече хормони.

Това води до дисбаланс в хормоналната активност и се нарушава регулацията на вегетативната нервна система”, обясни експертът, след което уточни, че това е частта от нервната система, която отговаря за регулирането на всички органи и системи и тяхната функция. “Съответно, когато имаме повече количество мастна тъкан, по-голямо количество на хормоните, които тя произвежда, това води до дисбаланс в вегетативната нервна система.

Това разцентрова функцията на всички органи и системи, започва покачване на хормоните на стреса в организма. Съответно, води до всички останали последствия, които най-често са покачване на кръвното налягане, покачване на пулса, покачване на стойностите на кръвна захар”, поясни д-р Стефанов. Той подчерта, че по този начин се нарушава инсулиновата чувствителност, обмяната на веществата, покачват се стойностите и на пикочна киселина. “Тези неща по каскаден механизъм и ефектът на доминото, така да се каже, водят след себе си до други сериозни заболявания, а от там - усложнения, инвалидизации, и дори най-лошото - смърт”, коментира докторът.

Д-р Стефанов заяви, че няма група, която е в безопасност, но има и рискови такива. “Абсолютно всеки човек, в зависимост от неговия начин на живот, може да стигне във фаза, в която има затлъстяване, но при всички положения има групи, които са в по-голям риск от това състояние. Това най-често е свързано от една страна с фамилната обремененост, от друга страна и с професията. За жалост много голям брой професии в днешно време са свързани с много ниска физическа активност в ежедневието”, припомни д-р Стефанов.

“Това са хората, които работят в офис среда, изобщо професии, при които просто ежедневието не позволява редовна физическа активност. Това води до заседнал начин на живот и един дисбаланс в калорийния прием. Оттам се стига и до затлъстяване”, подчерта д-р Стоян Стефанов.

Затова и съветва, когато в ежедневието и в работната среда нямаме възможност да се движим и да сме активни, да го компенсираме в извънработно време. “За жалост, повечето хора нямат тази мотивация, но е много важно в свободното ни време да намерим дори 15-20 минути на ден, които са напълно достатъчни”, поясни кардиологът, след което добави, че най-лесният начин да предпазим организма си от затлъстяване е да увеличим физическата активност и да внимаваме с храната. “От една страна е двигателната активност, от друга страна е хранителният режим. Двете рамена на везната трябва да са в баланс, за да имаме оптимален резултат”, съветва кардиологът.

Д-р Стоян Стефанов обясни, че при него идват пациенти и в двете крайности. “В оптималния случай пациентите се мотивират, успяват с времето да редуцират телесното тегло, да влязат във форма. В крайна сметка виждаме един успех и техните проблеми се решават, изчезват, кръвното се нормализира, пулса спада до нормални нива, инсулиновата резистентност изчезва или се подобрява”, коментира докторът.

“Тогава резултатът е прекрасен, спестяваме доживотния прием на хапчета, което е основната мотивация за пациентите”, обясни Стефанов. “От друга страна обаче има и други пациенти, които откровено ги е страх да направят тези промени. “Те са в една инерция в своят живот, това са по-скоро пациенти в по-напреднала възраст, при тях няма и мотивацията, когато дадем препоръки те са по-скоро скептични и дори не идват и на вторичен преглед”, сподели докторът.

Той все пак съветва всички пациенти с такъв проблем да не спират с усилията.

“Нека с постоянство, с години да продължават тези здравословни навици, за да може и ефектът съответно да е дългосрочен”, категоричен е д-р Стефанов.

Той отправи и послание към всички за предстоящите празници. “В живота трябва да има от всичко, но "дозата прави отровата", така че максимата, която я спазвам и препоръчвам на всички, е да има разнообразие, да има от всичко в живота, но с умерена доза, балансът е ключът във всяко едно отношение”, уточни кардиологът. /БГНЕС
Сподели:
Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?

Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?

Неразположение, главоболие и артрит са едни от сиптомите, най-често причинени от дисбаланс в мозъчните химикали

Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота

Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота

У нас се правят около 150 и 200 трансплантации годишно, но има нужда от много повече

Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове

Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове

Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).