28 Ноември, 2024

Лекари откриха ново генетично заболяване, близко до Алцхаймер

Лекари откриха ново генетично заболяване, близко до Алцхаймер

Ново генетично заболяване, близко до Алцхаймер, откриха български лекари заедно с Европейски генетични центрове. Новината съобщи на пресконференция в УМБАЛ „Алексндровска“ проф. Лъчезар Трайков.

Стремежът на специалистите е в кратък срок генетичната диагноза да се превърне в рутинно изследване, достъпно за всички семейства, които желаят да се подложат превантивно на този съвременен диагностичен метод.

Проучването показва участие на генетични дефекти в няколко гена, които действат паралелно и довеждат до симптомите, които показват заболяване във фамилията. Това откритие на българския екип прави революция в разбирането на механизмите на поява на фамилни форми на заболяванията и може да е отговор за причината на много от наследствените форми на невродегенеративни заболявания без изяснен генетичен дефект до момента.

Създаден е американо-европейски проект за генетична банка, където екипът на проф. Трайков е поканен за участие и предстои да се апробира нов вид лечение за роднините на тези, които са носители на генетичния дефект около 10-15 години по-рано от очакваното начало на симптомите при тях.

Експертният екип от Александровска болница става един от първите европейски центрове в приложението на панел от гени, с който са открити за първи път нови наследствени форми невродегенеративни заболявания, протичащи с деменция. Тези проучвания информират за честотата на различните генетични дефекти при наследствените форми на деменция в България и ще бъде от огромно значение за откриване на генетични дефекти в българското население.

За много наследствени случаи до момента не са открити генетичните причинители и съществува твърдението, че дефект в определен ген води до определено заболяване, протичащо с деменция. За първи път в света екипът на проф. Трайков съвместно с международен екип от генетични и невропатологични учени, чрез съвременни генетични методи, информационни софтуери и невропатологични изследвания на български пациенти предоставят информация за нов механизъм на възникване на фамилни форми на деменция.

Официално резултатите от проучванията ще бъдат съобщени на научните среди в предстоящия симпозиум на 2 април 2016 година в БАН, където ще участва председателят на Европейския консорциум по Болестта на Алцхаймер проф. Б. Винблад. Там ще бъде и ръководителят на Департамента по неврогенетика в Каролинския институт проф. К. Граф.

Екипът на проф. Трайков, като номиниран Център по деменция в състава на Европейския консорциум за болест на Алцхаймер, активно развива проекти, които ще подпомагат дейности от националната стратегия за борба с деменции.

От 2016 г. започва проект, финансиран от Германското министерство на образованието. Неговата цел е да хармонизира клиничните, невропсихологичните, лабораторните и невроизобразяващите методи между европейските страни за ранната диагноза и грижи за пациенти с деменция.

Също от 2016 г. е в ход международен мултидисциплинарен проект, финансиран от Международната агенция за атомна енергия. Той е насочен към диференциална диагноза на различните видове демеции в най-ранните пре-дементни фази на заболяването. Обхващат се много ранни етапи на различни форми на деменция – дегенеративни, съдови, посттравматични, и деменция при невроинфекции.

Сподели:
Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?

Причиняват ли резките промени във времето здравословни проблеми?

Неразположение, главоболие и артрит са едни от сиптомите, най-често причинени от дисбаланс в мозъчните химикали

Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота

Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота

У нас се правят около 150 и 200 трансплантации годишно, но има нужда от много повече

Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове

Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове

Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).