Христо Христов, desebg.com
Резидентурата на руското военно разузнаване (ГРУ) в България оредя с още двама разузнавачи, след като в сряда (23 септември 2020 г.) българското Министерство на външните работи обяви двама руски дипломати за персона нон грата и им даде 72 часа, за да напуснат страната.
Дипломацията ни е предприела това действие, след като е получила информация от прокуратурата, че двамата „дипломати” са обект на досъдебно производство, по което е установено, че събирали информация, представляваща държавна тайна, с цел издаването ѝ на чужда държава или чужда организация.
Разследването срещу тях е спряно, тъй като те се ползват с дипломатически имунитет. В такива случаи световната практика по Виенската конвенция
е изгонване на разкритите разузнавачи,
действали под дипломатическо прикритие.
Въпросните руски „дипломати” са Сергей Николашин (от четири години в София) и Вадим Биков (от една година в София) – заместник-търговски представители в представителството на Русия в България.
Българското контраразузнаване е установило, че руските военни разузнавачи са търсили да придобият информация за плановете за модернизация на българската армия и поддръжката на техническата годност на военната техника.
Целта им е била да предадат събраната информация, представляваща държавна и служебна тайна, на руското военно разузнаване в Москва.
За реализирането на незаконната си дейност двете лица са осъществявали
контакти и с български граждани, които са имали достъп до информация,
свързана с военнопромишления комплекс на страната. В определени случаи на сънародниците ни са обещавани и предоставяни финансови облаги.
В българските медии бе посочено, че Сергей Николашин е работил за руската държавна оръжейна корпорация „Ростех“, чийто главен изпълнителен директор Сергей Чемезов е сочен за изключително влиятелна личност в Русия, разполагащ с тесни контакти в Кремъл.
Николашин е разузнавач от кариерата и зад гърба си притежава сериозна биография в руските въоръжени сили. Като дългогодишен разузнавач под дипломатическо прикритие, той се е явявал своеобразен наставник на по-младите си колеги от резидентурата на ГРУ, включително в България.
Показателното в случая е, че Москва продължава
наглите си разузнавателни действия срещу България,
като се има предвид, че това е третият случай от последната година и половина, в който София гони разузнавачи от ГРУ под дипломатическо прикритие у нас.
През октомври 2019 г. бе изгонен руския дипломат Владимир Русяев, щатен служител на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб въоръжените сили на Руската федерация, пристигнал в София през 2017 г., сочен като главният резидент на ГРУ на Балканите.
При дипломатическия скандал стана ясно, че той се е опитал да вербува един от директорите на българските специални служби.
През януари 2020 г. българското Министерство на външните работи изгони други двама руски дипломати, разкрити в опит за нерегламентирано събиране на разузнавателна информация. Единият търсел информация за механизмите на изборния процес, а другият събирал данни за енергетиката и енергийната сигурност на България и ги пращал в руска разузнавателна централа.
Предният случай на изгонване на руски дипломат датира от 2014 г.
Очевидно е, че с тези случаи Русия не може да бъде считана за приятелска страна.
Показателно е, че Путиновият режим се държи нагло и не смята да сменя политиката си към страната ни, след като при тези скандали руския посланик у нас Анатолий Макаров не беше сменен от Москва за тези очевидни провали.
Още от Хляб и пасти
Новата партия „България може“ ще връща доверието на гражданите с… „МАЙСТОРА“ от ДС
Бившият съдържател на явочна квартира на ДС и някогашна влиятелна фигура в БКП от средата на 90-те години Александър Маринов и „стратег“ на президента Румен Радев допреди две години стана учредител на новата партия
Часът е 12 без пет - България е заплашена от евразийска диктатура
Франция даде важен урок на демократичните общества в криза - ако трябва да избираш между мошеник и фашист, избираш мошеника
Хиляда дни мъченичество. Хиляда дни героизъм
Предателствата над Украйна ще тежат на съвестта на няколко „световни лидери“, чиито имена историята едва ли ще запомни с нещо значимо