Методий Иванов

Новият български външен министър г-жа Петрова-Чамова нарекла в интервю преди няколко дни своите колеги в югозападната ни съседка „северномакедонски партньори", и управляващите там веднага направили панаир. Българският посланик бил привикан за смъмряне, външният им министър (Тимчо Муцунски, б.а.) излязъл да се обяснява по медиите как "употребата на термина "северномакедонец" по отношение на македонския народ е неточна и неподходяща. 

Македонците са си македонци

 Това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичностите", а медиите от своя страна започнали да нагнетяват истерия, и въобще се заформил някакъв „грандиозен“ скандал.

А истината е, че министърът ни е употребила точния термин. Според езиковите правила (не само на българския, но и на английския и други езици) производното прилагателно от "Северна Македония" е "северномакедонски". Ерго, така е правилно да се нарича и нацията, и езика на тази държава - независимо дали на управляващите в Скопие им харесва, или не.

И тук идваме до забавната част - освен обидените северномакедонци, веднага се намериха разни български "експерти", които да защитят северномакедонската страна и да обвинят новия ни министър в некомпетентност, непрофесионализъм и незачитане на крехките чувства на македонистите. Техният аргумент всъщност е само един (пак добре, че и него са успели да измъдрят, иначе съвсем щяха да увиснат в безсилната си злоба към българската политика по въпроса). Но за огромно съжаление на македонистите, аргументът им същевременно е и доста ялов, както ще видим по-долу. Става въпрос за заложената договорка в съдържанието на "Преспанското споразумение", сключено през 2017 г. между БЮРМ (така се наричаше официално по това време югозападната ни съседка в международен план) и Гърция. Там е посочено, че името на държавата се променя на "Република Северна Македония", а за населението и езика ѝ ще се ползва названието "македонски" (отнасящо се само за населението в границите ѝ, без претенции за гражданите на съседни държави, а също за населението в региона през Античността).

Защо посоченият единствен аргумент е несъстоятелен? 

Нека първо започнем с това, че ние не сме страна по този договор и той с нищо не ни задължава. Преспанското споразумение няма правнообвързващ характер за нито една друга държава, освен за сключилите го Гърция и РСМ. Останалите държави в света просто започват да използват заложеното в него ново име, защото то е създадено, прието, съществува, и съответно са информирани от Скопие за него. Такава е международната практика при промяна на име на държава. Както например всички вече използват Мианмар, а не Бирма, без при това никоя държава по света да има изричен договор с Мианмар по въпроса.

Второ, заложеното в споразумението правило за употреба на новото име е "erga omnes". Въпреки опитите за "креативни" тълкувания в полза на Скопие, еrga omnes е латински израз, който от векове означава нещо ясно и конкретно - „към всички“, или „към всеки“. В конкретния случай означава, че държавата край Вардар се задължава да използва новото си име - РСМ, навсякъде и по всички поводи в международните си отношения, включително и за вътрешна употреба, а не само в отношенията си с Гърция.

Трето (и най-чувствително по характер) е оспорването на наименованието на нацията (а оттам и на езика, бидейки тясно, но закономерно свързани) на РСМ - там всъщност  е "заровено кучето". Управляващите нашата югозападна съседка с пяна на уста в последните години се опитват да убедят всички, че независимо от новото име на държавата (спрямо което впрочем също обичат да шикалкавят, използвайки само "Македония" в нарушение на Преспанското споразумение), народът им трябва да се нарича "македонски". 
Преди да видим защо това е нонсенс е редно да подчертаем, че те пропускат, съзнателно или поради невежество, да направят елементарната 

разлика между народ и нация

 А е толкова просто - нацията е по-голямото, по-обхващащо понятие за населението на дадена държава. То в почти всички случаи включва не само основния, но и други народи, етноси, етнически малцинства, или "части от народи" (както е заложено в конституцията на РСМ). Така че, използването на понятието "северномакедонска нация" реално позволява съвсем акуратно и справедливо да се обозначи цялото население на държавата, без при това някоя от етническите групи да се обиди или почувства изключена. Защото живеещите в РСМ власи, албанци, българи, турци, цигани и пр. етнически общности не се самоопределят етнически като "македонци", затова не е правилно и ние да ги наричаме така. Но съвсем спокойно могат да бъдат наричани "северномакедонци", защото са част от северномакедонската нация. 

И стигаме до най-голямата болка на македонистите - названието на тези граждани на РСМ, които се самоопределят като "етнически македонци". Тук трябва твърдо да отбележим, че това е тяхно основно човешко право - те могат да се наричат сами, както пожелаят. Но същевременно не могат да заставят останалите народи да ги наричат с това име, защото за това няма логика от: 
-  исторически характер (в съвсем недалечното минало, допреди 1944г., там не е регистриран такъв етнос), 
- географски характер (РСМ владее само 36% от цялата географска област Македония), 
- правен характер (произтичащ от Преспанското споразумение, което бе разгледано по-горе),
- граждански характер (въпроса за конституционния състав на нацията на РСМ, също разгледан по-горе). 
Именно липсата на всякаква логика беше причината те да бъдат принудени да сменят името на държавата си!

Тук е мястото да изтъкнем още един неудобен за македонистите факт - в България към настоящия момент живеят около 2 милиона (т.е. повече от цялото население на РСМ!) македонци, които са такива по:
-  географско-етнографски признак, бидейки жители на Пиринска Македония, или по
- исторически признак, бидейки потомци на бежанци и преселници от културно-историческата област Македония. 
Те са македонци по споменатите два признака, но са етнически българи и не споделят самоопределението "етнически македонци" на по-голямата част от населението на РСМ. За да не става объркване, а и за да се спази историческата логика и справедливост, е редно да бъде направено разграничаване между двете групи, когато става дума за етническата им принадлежност (същото е приложимо и за езика). За целта най-просто и резонно е гражданите на РСМ да бъдат наричани северномакедонци, а тези на България - българи, по имената на двете държави и в съответствие със световната практика. А по географски признак всички могат да се наричат и да бъдат наричани македонци, включително и гражданите, населяващи Беломорския дял на географска област Македония, намиращ се днес в пределите на Гърция. В противен случай се стига до парадокси (което впрочем е нещо дълбоко присъщо на македонизма) - например българският министър Петрова-Чамова, която е родом от Пиринския край, както и бившите ни премиери Гюров, Станишев, президента Плевнелиев и др. също да бъдат обявени за "македонци" в етническия смисъл на понятието, според както го разбират превратно в Скопие, без да има реални основания за това, тъй като те всъщност са етнически българи.

За финал нека отбележим, че северномакедонският гняв е не само лишен от основания, но и твърде лицемерен, а оттам и крайно жалък. Това е така, защото по традиция той е насочен само и единствено 

срещу България

 (която техният премиер упорито продължава да нарича "източния съсед", а не с реалното ни име, както е редно). 
А България (в лицето на новия си външен министър) далеч не е единствената, която използва термина "северномакедонски". Той е в международна употреба отдавна, от времето непосредствено след сключването на споразумението в Преспа. „North Macedonian“ се използва нашироко от световните медийни агенции Reuters, АФП, The New York Times и др. Използва се за административни и дипломатически нужди и от официални институции на САЩ и ЕС - „North Macedonian Embassy“, „North Macedonian Foreign Minister“, „North Macedonian authorities“. Председателят на ЕК - Урсула фон дер Лайен, както и други висши функционери на ЕС също са използвали понятието северномакедонци. Да не говорим за властите в Гърция, които най-често вместо "македонци" ползват "скопяни", а на табелите по пътищата към съседната им държава пише само "Скопие". 
До момента не сме наблюдавали дипломатически демарш или медийна истерия спрямо изброените случаи, което за пореден път доказва един тъжен факт: проблемите между нашите две държави се коренят в тоталитарната държавна доктрина на македонизма, която е основана върху омразата към България, българите и всичко българско. Без тя да бъде изоставена на бунището на историята, където ѝ е мястото, и без да бъде изживян необходимият катарзис, нищо в отношението на северномакедонските "елити" спрямо нас няма да се промени.