Илия Стояновски, Скопие

· Християн Мицкоски отново проговори. И, както обикновено, когато заговори, все някой друг му е виновен. Отново – България. Според него, ние сме били „средновековци“, а той – горд европейски лидер, който нямало да отстъпи "нито милиметър".

Да, да… Човек, който още не може да признае, че в държавата му живеят българи, обяснява как ще води Македония в ЕС. Горе-долу както някой, който не може да кара колело, се кани да стане пилот на самолет.

Колкото и да се опитва да звучи независим, Мицкоски винаги 

пее по сръбска нота

 Сърбия говори – той кимва. България настоява за нещо логично и европейско – той почва с театъра: „чест“, „идентитет“, „национално достойнство“ и всичките клишета от сръбската школа. Е, няма лошо да имаш учители – ама нека са по-умни от теб.

Най-смешното обаче е оправданието му защо не иска да включи българите в Конституцията. Щял да чака… „македонци да бъдат признати от българския Комитет за малцинствата“.

Ама какъв Комитет, човече? Такова нещо в България няма. Никой тук не раздава „етнически визи“. У нас всеки може да се нарече македонец, марсианец или супергерой – никой няма да го спре. Имаме институции, които защитават правата на всички – Комисия за защита от дискриминация, Национален съвет към Министерския съвет, Хелзинкски комитет… но „комитет за малцинствата“ по ваш образец няма. Няма какво да признава, защото няма какво да отрича.

В София, ако кажеш, че си македонец – ще те погледнат и никой няма да те съди. В Скопие, ако кажеш, че си българин – ще ти лепнат етикет 

„предател“, „бугарофил“, „слуга на окупаторите“

 А можеш да изядеш и бой както стана с Християн Пендиков. Ето я цялата разлика. И точно затова ЕС настоява българите да влязат в македонската Конституция – за да ги има не само на хартия, а и като част от обществото.

А най-големият му кошмар? Истината. Защото знае, че щом паднат измислените граници в главите на хората, повече няма да има нужда от хора като него. Без омраза, без делене, без враг – какъв ще бъде Мицкоски тогава? Просто още един некадърен управник, скрил се зад знамето.

Често чуваме как България била „единствената пречка“ за влизането на Северна Македония в ЕС. Ама хайде стига. България не пречи – тя 

държи вратата отворена, 

стига някой да иска да влезе честно. С правила. С уважение. С памет.

България е част от ЕС не от вчера. Тя подкрепя европейското бъдеще на целия регион – и на Македония. Но тази подкрепа не идва на сляпо. Тя върви с изисквания, които важат за всички – спазване на договори, уважение към историята, и към идентичността на съседите. Нищо повече, нищо по-малко.

Как да има доверие, когато днес се подписва договор, а утре се обявява за „мъртъв“? Когато българският език бил „измислен“, а историята между двата народа – „пропаганда“? Това не е пътят към Европа. Това е връщане към миналото, което уж всички искаме да оставим зад гърба си.

А в същото време – какво ни обяснява Мицкоски? Че всичко било наред. Че управлението му било като в Скандинавия. Нямало скандали, всичко било спокойно. Ако е така – защо тогава страната ти не покрива Копенхагенските критерии? Те скандинавски ли са... или вече ги пише Белград?

Да не говорим за реалността. В Кочани – трагедия, после арести на грешни хора. Сякаш 

истината е проблем, а не цел

 Държавата се пълни с кредити, които ще се връщат с лихви години наред. И всичко това – под лозунга, че само България пречела. Не, приятелю. Пречката не е София. Пречката е в самото Скопие.

За да влезеш в Европа, трябва не само да кажеш, че си европеец. Трябва и да се държиш като такъв.

Това, което Мицкоски прави, не е политика. Това е театър. За вътрешна употреба. Пречи на европейското бъдеще на страната си, само и само да се хареса на публика, която вярва в приказки от времето на Тито. А в същото време Брюксел му казва: „Ако искаш Европа, приеми, че в страната ти има и българи.“ Хем иска да влезе в Европа, хем мрази европейските ценности. Иска да получи дата за преговори, ама без да прави реформи. Казва, че уважава всички, ама българите – не. То е като да се каниш на гости, но да заплашваш домакина още преди да си звъннал на вратата.

Няма значение колко пъти ще обижда България, колко интервюта ще даде или колко гръмко ще удря по трибуната – истината не се променя. Българите в Македония съществуват. И рано или късно, ще трябва да бъдат признати официално.

Мицкоски се бие в гърдите, че брани „македонската чест“. В същото време – слушка Белград и 

спъва собствения народ

 А в Европа няма място за политици, които живеят в миналото и измислят институции, за да прикрият собствената си слабост.

Светът върви напред. Само Християн Мицкоски се движи в обратна посока – с картата на Югославия и компас, който сочи Белград.

Колкото по-силно Мицкоски вика „няма българи!“, толкова повече ги вижда навсякъде. В анкетите, в съседите, в ЕС докладите, дори в собствената си история. А най-лошото за него е, че вече и част от младите в Македония започват да задават въпроси. Затова трябва да удря барабана силно – за да не се чува гласът на разума.