CNN: Решението на Тръмп да не поднови споразумението с Мексико и Канада създава още повече несигурност

Президентът Доналд Тръмп на практика се отказва от едно от знаковите търговски споразумения от първия си мандат. Белият дом обяви вчера, че няма да поднови споразумението USMCA със съседните държави Мексико и Канада.

Решението не е изненада. Само преди няколко седмици Тръмп заяви:

„Не знам дали ще го подновя, защото, честно казано, Съединените щати се справят много по-добре. Не ни трябва нищо, което Канада има. Не ни трябва нищо, което Мексико има. Но на тях им трябва всичко, което ние имаме.“

През 2024 г. САЩ са внесли стоки на стойност над 900 милиарда долара от Мексико и Канада.

Белият дом обвинява споразумението, че е допринесло за увеличаването на търговския дефицит на САЩ с двете държави.

Решението обаче поражда сериозна икономическа несигурност за бизнеса. Производствените вериги обхващат и трите страни, а критиците предупреждават, че евентуални съществени промени могат да повишат цените на всичко – от новите автомобили до дървения материал и хранителните продукти.

Дискусия в студиото

– Как гледате на това?

– Възприемам го като своеобразна версия „NAFTA 3.0“. Знаем, че администрацията никога не харесваше NAFTA, а сега изглежда, че не харесва особено и USMCA. Най-важното в случая е непредсказуемостта.

Това споразумение трябва да действа до 2036 г. Ако започне ежегодно предоговаряне, както очевидно се желае, това ще създаде постоянна несигурност – нещо изключително вредно за бизнеса. Компаниите трябва да знаят какви ще бъдат правилата в дългосрочен план.

– Защо Тръмп прави това сега?

– Според мен причината е пренасочването на китайски стоки през Мексико. Той смята, че по този начин се заобикалят правилата. Освен това е недоволен от търговския дефицит и по принцип предпочита двустранни, а не тристранни споразумения. Всъщност не харесва почти никакви многостранни формати.

– Споразумението подлежи на преглед на всеки шест години и изтича през юли 2036 г., което досега осигуряваше дългосрочна предвидимост. Тази сигурност вече може да изчезне. Как демократите биха говорили по този въпрос? Ерата на подобни търговски сделки беше ключова част от политиката на глобализацията, особено за центристките демократи от времето на Бил Клинтън. Имат ли интерес да защитават този модел в днешната популистка среда?

– Не. Проблемът е, че това ще създаде още повече несигурност в момент, когато хората трудно си позволяват храната. По-голямата част от плодовете и зеленчуците идват от Мексико. Хората трудно си позволяват жилища, а голяма част от дървения материал идва от Канада.

Твърдението на президента, че САЩ не се нуждаят от нищо от тези две държави, просто не е вярно. Има автомобили, произведени в Мексико, които след това се довършват в САЩ и се продават като произведени в Америка. Икономиките са силно взаимосвързани.

– Демократите вероятно ще се противопоставят. Представители на щати като Вашингтон, Мичиган, Аризона и Калифорния вече изразяват тревога. Вчера конгресменът Сюзан ДелБене заяви, че щатът Вашингтон е сред най-големите печеливши от това споразумение и има най-много да губи при оттегляне от него.

По думите ѝ, излизането от USMCA ще навреди на икономиката, която вече е подложена на натиск от митата и търговските конфликти, и ще постави работни места под заплаха. Тя определи решението като „изключително погрешна стъпка“ на президента.

– Интересно е как това се съчетава с митническата политика, която също не даде очакваните резултати.

– Смятам, че всичко това просто увеличава несигурността в момент, когато хората не могат да си я позволят. Когато хранителните продукти поскъпват, а голяма част от тях идват от Мексико, това е реален проблем. Не става дума само за детайлите на самото търговско споразумение, а за допълнителния икономически натиск върху домакинствата.

– Все пак бих възразил. Най-силно засегнати ще бъдат граничните щати, повечето от които са демократически, макар че няма да навлизаме в политическия аспект.

Когато говорим например за автомобилната индустрия, недоволството е свързано с китайски автомобилни компоненти, които се изпращат в Мексико, включват се в производството по силата на споразумението и след това влизат в САЩ. Според критиците това е начин да се избегнат американските мита върху китайските стоки.

От друга страна, селскостопанските продукти, които американските фермери изнасят както към Канада, така и към Мексико, също могат да пострадат. Тоест има аргументи и от двете страни.

– Но по един въпрос сме съгласни – несигурността. Търговските споразумения трябва да осигуряват предвидимост. А човекът, който изглежда печели най-много от тази несигурност в момента, е самият президент – поне ако се съди по реакциите на фондовите пазари.