Възкресяването на мамута: Учени са на крачка от завръщането на ледения гигант

Представете си тундрата на Сибир, отново населена с гигантски вълнести мамути, които с тежестта си поддържат вечната замръзналост и възстановяват древна екосистема. Това не е сцена от филм, а голямата цел на биотехнологичната компания Colossal Biosciences, която е по-близо от всякога до възкресяването на ледения гигант.

Компанията, лидер в революционната област на „де-екстинкцията“, използва авангардно генно инженерство, за да върне към живот изчезнали видове. Докато амбициите им се простират и до други видове, именно вълнестият мамут е техният флагмански проект – мисия с потенциал да пренапише не само историята, но и бъдещето на климата.

Първата стъпка: Успехът със страшния вълк
За да докаже, че технологията им не е просто теория, в края на 2024 г. Colossal постигна нещо немислимо – възкреси страшния вълк, изчезнал преди 12 000 години. Раждането на трите живи вълчета – Ромул, Рем и Калиси – беше първият категоричен успех в света на де-екстинкцията.

Учените извлякоха ДНК от древни фосили и я интегрираха в генома на най-близкия жив роднина – сивия вълк. Този безпрецедентен успех беше само първата стъпка, която доказа, че технологията работи и отвори вратата към основната цел на компанията: мамута.

Голямата цел: Завръщането на вълнестия мамут
Проектът на Colossal не цели създаването на перфектен клонинг, а на студоустойчив азиатски слон, който носи всички ключови биологични черти на своя древен предшественик. С помощта на технологията CRISPR учените редактират гените на слонове, за да им придадат характеристиките, позволили на мамутите да оцеляват в ледената епоха: гъста, дълга козина, по-дебел слой подкожна мазнина, по-малки уши за намаляване на топлинните загуби и специфичен хемоглобин, устойчив на студ.

Защо мамутът е толкова важен?

Освен чистото научно постижение, връщането на мамута има и огромна екологична цел. Учените вярват, че тези животни са били „инженери на екосистемата“ на т.нар. мамутска степ. Със своето движение те са утъпквали снега, позволявайки на студа да прониква дълбоко в почвата и да поддържа вечната замръзналост (пермафроста). Това е предотвратявало размразяването ѝ и освобождаването на огромни количества парникови газове, съхранявани в нея. Връщането на мамутите или техни хибриди в Арктика може да се окаже ключов инструмент в борбата с климатичните промени.

Пробивът с „вълнестите мишки“
Като доказателство за напредъка си, Colossal вече създаде „вълнести мишки“ – лабораторни мишки, чиято ДНК е редактирана така, че козината им да придобие характеристиките на тази на мамут. Този успех е решаващ, защото показва, че екипът може успешно да идентифицира, пресъздаде и активира древни гени за конкретни физически белези.

Докато мамутът е основният фокус, Colossal работи и по други проекти, които показват мащаба на техните цели. Един от тях е възкресяването на птицата додо – символът на изчезването, унищожена от човека преди 400 години. Работата по този проект, както и по възстановяването на тасманийския тигър, служи като допълнително поле за развитие на технологиите, които ще бъдат приложени и в мисията за връщането на мамута.

Науката срещу етиката
Разбира се, идеята за „възкресяване“ на видове предизвиква и сериозни етични дебати. Критиците твърдят, че резултатът няма да е истински мамут, а генетично модифициран хибрид, и се опасяват, че фокусът върху миналото може да отклони вниманието от опазването на видовете, които са застрашени днес.

Въпреки споровете, Colossal продължава напред с финансиране от над половин милиард долара. Дали скоро ще видим малки мамутчета да се разхождат в специални резервати, предстои да разберем. Ясно е едно – човечеството е на прага на нова ера, в която границите между изчезнало и съществуващо стават все по-размити.