Любомир Канов 

Гражданинът Радев е бил посъветван или сам е е решил да играе ролята на “Дървото на мълчанието”. Или просто на Дървото. Мълчаливо, с множество явни и неявни чворове по стъблото и с дълбоки многогодишни корени в българо-съветската дружба. 

След като много години беше

роб на собствената си умствена и речева бедност

реши да стане Господар на Мълчанието, подобно на един бивш цар, чиято спъната реч поне имаше извинение в дългата му емиграция извън страната. 

Очевидно, някакви пиари са разбрали колко несъстоятелен е този преждевременно пенсионирал се бивш военен и бивш абдикирал президент продукт на гореспоменатата “дружба” и са му забранили да говори публично.

Особено в неконтролирана среда или в условията на свободно задавани въпроси, когато не чете или не рецитира предварително наизустени заявления.

Неизвестни са неговите политически идеи

проекти за обещана нова конституция, икономически намерения, данъчни промени, външнополитически действия. 

Известни са обаче две неща:

1. Този човек ще се позиционира в ляво, ще се опита да се представи като “прогресивен” псевдосоциалдемократ, за беда на бедния Зарков. Ще бъде ляв идеен продукт.
2. На президентските избори ще се сблъскаме с един друг “бухлат облак”, в женски облик, изпълняващ длъжността президент, който също идва от ляво и е вероятно да затисне и президентската ни перспектива със своето туловище, макар и с по-гладка реторика.

Накрая, внезапно, след най-масовите протести през декември, ние се озовахме и то по време на

титанични битки между два свята, единият от които излишен

с два леви крака, единият от които с ботуш. Или Боташ.

Както казва народа:
Ай чиститу!

Тези които ще прочетат тези думи, може би няма да гласуват за тези двамата, но демоса, вече е правил и други глупости в предишни избори, като пълно мнозинство за Трифон, Тошко и Балабана и не само…
Така че, ний вървим, вървим, вървим, вървим натаатък и няма край и няма край и няма край...