България се оказа лесна мишена за големия руски бизнес, който активно налага добре познатите непрозрачни бизнес схеми в други страни. България е страна със социалистическо минало и дълбоки исторически, политически и икономически връзки с Русия, но има и свои традиции на корупция. Нивото й  е най-високо в ЕС и за 13-те години членство в Европейския съюз страната не постигна съществен напредък в борбата с това явление. Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation  дава своето обяснение, как крупният руски бизнес, в лицето на ВТБ и Лукойл, създава тесни връзки с български политици, засилва зависимостта на страната от руския енергиен сектор и поддържа 

корумпирани политици на важни обществени длъжности

След края на Втората световна война българската икономика се оказа е напълно зависима от СССР: Съюзът предоставя на България нефт и газ и закупува почти всички стоки, произведени от нейното стопанство. Съвсем не е изненадващо, че днес България остава зависима от Русия, особено в енергийния сектор: 90% от газа идва от Русия, Росатом доставя ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй, а Лукойл притежава българска рафинерия за петрол, която е най-голямата на Балканите. Тя има и мощна мрежа от над двеста бензиностанции в страната, което я превръща в един от основните работодатели в България и източник на 9% от БВП.

Държава "Лукойл"

След падането на социализма и прилагането на реформите на икономическата либерализация, която последва, България започва да приватизира своята индустрия. През 1999 г. е обявена продажбата на единствената нефтопреработвателна компания в страната - Нефтохим, която евтино е продадена на Лукойл. Бившият президент на страната Петър Стоянов(1999-2001) твърди, че това е политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов.  Лукойл, представляван от директора на българския клон Валентин Златев, започва да играе голяма роля в политическия живот на страната, подкрепяйки Българската социалистическа партия (БСП) и "Граждани за европейското развитие на България" (ГЕРБ) - партията на настоящия премиер Бойко Борисов.
Благодарение на Валентин Златев бизнесът на Лукойл в България процъфтява. Той успяваше да договоря добри сделки с всички български правителства и с всички премиери. В продължение на 20 години компанията е била многократно подозирана в нарушаване на антимонополните закони и корупция, но така и не бе повдигнато обвинение срещу Лукойл. Тесните отношения между Златов и българските власти доведоха до много специална ситуация за Лукойл, благодарение на която рафинерията съществува като държава в рамките на държавата.
Лукойл  в България реално е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за съхранение, транспортиране и износ на петролни продукти. Главното нефтено пристанище на Лукойл, Росенец, което е близо до  Бургас дори е получило прякора руския „анклав“. Тук няма да срещнете представители на българските власти, включително митничари. Законът изисква, за данъчни цели, всички тръби да бъдат оборудвани с устройства за измерване на количествата горива, които влизат и излизат от складовете. След това тези устройства предават данните на Агенция митници. Проведените през 2011 г. Проверки обаче показват, че Лукойл няма такава система и компанията беше лишена от лиценза. Бързо лицензът беше върнат, но системата за проследяване на количествата гориво така и не се заработи. Разследващия сайт Бивола твърди, че тогавашният посланик на САЩ в България Джеймс Уорлик, който беше преди генерален консул на САЩ в Русия през 2001-2003 г., е осуетил опитите на правителството да събере дължимите от тази компания вземания. Уорлик посети рафинерията и след това благосклонно се изказа за работата на тази компания. След тази дипломатическа намеса на  лицензът на нефтената компания, а  темата за данъци повече не се повдигна.  Интересен факт е, че след като приключи работата си в България и подаде оставка в Държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската адвокатска кантора «Егоров, Пугинский, Афанасьев и партньори». Компанията е основана от съученика на Владимир Путин Николай Егоров. Така опитите да се принуди Лукойл да спазва българското законодателство се провалиха поради тези връзки и помощта, организирана от Русия.
 Министерството на финансите обяви през 2011 г., че Лукойл директно контролира 80% от складовете  за гориво, а косвено - повече от 95%. По-голямата част от печалбата на Лукойл в България при това напуска страната. През 2017 г. компанията твърди, че е платила над 32 милиарда лева  или около 16 милиарда евро данъци, но според разследващи журналисти след приватизацията тя е платила само 151 милиона лева данък върху дохода.
Липсата на пълномощия и политическа воля за контрол на Лукойл води до това, че най-голямата компания в страната крие печалбите си и използва България като порта към Европа - за незаконния внос на нефт в ЕС.

Бившият директор на българския Лукойл  Валентин Златев и премиерът Борисов не отричат, че са приятели от 90-те години. 

Атомната централа Белене

 е втората ядрена електроцентрала в България  в близост до град Белене, и днес е в недовършено състояние. Тя е планирана през 80-те години, но през 90-те години строителната площадка е замразена. През 2002 г. Българското правителство възнамеряваше да подпише договор за строителство с руската  Атоменергопроект,  дъщерна фирма  на Росатом. Проектът активно бе  подкрепян от  БСП, която по това време имаше влияние  в парламента. Когато Бойко Борисов и ГЕРБ дойдоха на власт през 2009 г., той първо замрази проекта, за да отстрани от проекта хора и компании, свързани с БСП, а след това през 2010 г. го отвори отново за преговори с Росатом. Подписани бяха няколко предварителни споразумения, след които проектът беше замразен през 2012 г. под натиск на ЕС. Тогава ГЕРБ гласува срещу проекта в парламента, а Бойко Борисов публично го разкритикува.

Внешторгбанк финансира непрозрачни сделки

Друг пример за това,  колко голяма роля   играе в българската икономика и  политика друг  руски бизнес, е участието на руската ВТБ в две скандални сделки. Става дума за прехвърлянето на третата по големина телекомуникационна компания Виваком (Българска телекомуникационна компания, БTK) на известния български търговец Спас Русев. За тази покупка ВТБ  предоставя необезпечени кредити  на собствените си мениджъри. Подробностите по тази сделка щяха да останат в тайна, ако бившият собственик на Виваком Цветан Василев не беше се опитал да оспори реализирането й. Интересите му бяха представени не пряко от Дмитрий Косарев, помощник на така наречения „руски православен олигарх” Константин Малофеев. Той беше включен в санкционният списъка на ЕС за подкрепа на незаконни въоръжени групировки в Донецката област, Украйна през 2014 г.
В така наречените Панамски документи, журналисти откриха връзка между Малофеев, Косарев и Цветан Василев, който сега се крие от българското правосъдие в Сърбия след фалита на неговата Корпоративна търговска банка  през 2014 г. Интересите на Спас Русев се подкрепят от първия заместник-председател на ВТБ Юрий Соловьев и двама ръководители на българския клон на банката Милен и Георги Велчеви. Първият беше министърът на финансите в правителството на Симеон II (2001-2005 г.), а брат му е известен  предприемач и собственик на множество хотели по Черноморието.
През 2015 г. акциите на БTK попаднаха под контрола на ВTБ Капитал  след неизплащане на кредита. През ноември същата година ВTБ продаде акциите си на търг на инвестиционен консорциум, воден от базираната в Люксембург Viva Telecom SA за 330 милиона евро. Оказа се обаче, че истинските собственици на Viva Telecom са именно българският бизнесмен Спас Русев, мениджърите на ВTБ Капитал, братята Милен и Георги Велчеви, както и Красимир Катев. За да закупи дял от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA получи заем от ВТБ в размер на 240 милиона евро.  The Moscow Post твърди, че тази компания чрез верига офшорни дружества принадлежи на Юрий Соловьов, първият заместник президент на ВТБ и гражданин на Великобритания. Братя Велчеви са топ мениджъри на българския клон на ВТБ. Излиза, че банката е предоставила заем на своите топ мениджъри за закупуване на собствени активи.
Друга съмнителна сделка беше 

приватизацията на българската тютюнева компания Булгартабак

 Тя е осъществена също с помощта на ВТБ, а политикът Делян Пеевски стана неин   собственик. Тази политическа фигура се е  превърнала в символ на корупцията в България. Като член на парламента от партията ДПС той контролира освен Булгартабак, „Техномаркет“, мрежа от магазини за електронни стоки и други компании. Заедно с майка му Ирена Кръстева сега  контролират и около 80% от печатни медии и Канал 3, използвайки ги за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Поради тази концентрация на собственост в ръцете на политиците, България има много нисък индекс на свобода на печата за държава-членка на ЕС - тя оставайки на 111-о място в света. 
През 2011 г. Булгартабак беше продаден на австрийския BT Invest GmbH  на цена, която е значително по-ниска от пазарната. 79,83% от акциите на държавната тютюнева компания струват 100,1 милиона евро. По това време BT Invest принадлежи на кипърска офшорна компания, наречена VTB Capital Pe Investment Holding Ltd. BT Invest трябваше да инвестира 7 милиона евро в Булгартабак в рамките на две години от датата на придобиването и да купува 5000 тона български тютюн всяка година в продължение на пет години. През 2014 г. 100% от BT Invest беше продадено на офшорната компания от Liechtenstein Livero Establishment, свързана банкера с Цветан Василев.
През 2014 и 2015 г. веригата собственици се промени и според седмичника Капитал води към Делян Пеевски. 
Превод със съкращения: Faktor.bg