Върнахме се в много мракобесни времена - п реди са ги вкарвали в лагерите, аз се разминах с оставка

Най-възмутените от записите на ПП и посещението в Американското посолство се оказаха най-близките хора до Кремъл, казва пред Faktor.bg анестезиологът

Интервю на Васко Стефанов 

- Д-р Ненков, с кой виц можете да опишете случката във ВМА – опитаха се да ви цензурират и искаха да спрат медийните ви участия?  

- Един човек сменя работата и колегите му цял ден обясняват как щяла да дойде чайката. Накрая ги попитал каква е тази чайка? Те му обяснили, че така викали на шефа си, защото идвал на работа, крещял, осирал всичко и си тръгвал.

- Да не би ситуацията, в която попаднахте, също да е виц? 

- Да ви кажа, много ме заболя от този „виц“. Никак не е смешно, че през 2023 г., в европейска държава, институция налага цензура на свои служители. Не ставаше въпрос да ми се забрани да говоря по конкретна тема, а въобще да се явявам в медии. Румен Радев е президентът, а аз съм някакъв доктор от операционната. С какво мога да съм опасен? Нямам никакво обяснение. Колкото повече си го мисля, толкова по-невероятно ми се струва всичко. 

- С какво ви заплашиха, тъй като по Кодекса на труда няма закон, с който да уволняват служители за интервюта? 

- Беше ми обяснено, че ще бъда репресиран и ще ме махнат от операционната, в която 13 години работя. Заплашиха ме, че ще ми сменят работното място, ако не спра да ходя по медиите. Питаха ме дали не съм нарушил някое правило или заповед, защото тогава директно можеха да ме уволнят. Бях заплашен по най-кофти начин – че ако направя нещо, ще ми се върне. Подобен начин на работа имаше преди, с партийно-секретарски методи.  Върнахме се в много мракобесни времена. Преди са ги вкарвали в лагерите, аз се разминах с оставка, но в крайна сметка нямаше как да приема подобно условие, което ми се поставяше. За мен най-голямата загуба е, че се разделям с колегите си. 

- По време на ковид пандемията подкрепяхте ген. Мутафчийски, защо днес не ви върна жеста, какво се е променило за тези години? 

- Нямам никаква представа. Аз си меря приказките, за разлика от свободните разговори и по никакъв начин не съм навредил лично на генерала или на институцията, която управлява. Не съм изпитвал нужда и не ми е минавало през ума дори подобно нещо. По време на пандемията Мутафчийски беше поставен в ужасяваща ситуация. Тогава се справяше много добре, как да не го подкрепя? Нещо се е случило, което го е накарало да ми каже всичко това. Или е бил вътрешен порив, не дай Боже, или се опитвам да се заблуждавам, че някакъв външен фактор го е подтикнал, което също не е добре. 

- Знаете ли и за други случаи с ваши колеги, на които са се опитвали да налагат цензура? 

- Да, още преди е имало случаи с колеги, чиито участия в медии са спирани. Има обаче една огромна разлика, защото моите медийни изяви не са от вчера. При ген. Тонев, при ген. Петров или при доц. Кацаров, които бяха начело на болницата, не ми беше правен дори намек къде и какво да говоря. Аз не мога да повярвам, че човек като мен може да бъде притеснителен за такъв могъщ мъж, какъвто напоследък е нашият президент. 

- Какво се случва в държавата, правят се опити за редовен кабинет, а в същото време и всичко възможно, за да няма правителство. Кои сили ще надделеят? 

- Президентът през последните години управлява еднолично, прокарвайки своите виждания какво трябва да представлява страната ни, нарушавайки дори решения на парламента. Говоря конкретно за подпомагането на нападнатата Украйна. Вероятността тази власт на Румен Радев да му бъде отнета е притеснителна за него. А вече едно редовно правителство няма да слуша обажданията на самия президент или на някой плъх, който се върти около него и прави разни неща от негово име надолу в системата. Затова Радев си позволи нещо, което не ми го побира умът – да каже на втората формация в парламента „гледайте да няма редовно правителство“. Още повече бях изумен, че втората политическа сила си премълча за подобни нагли изказвания. Явно, когато човек се изправи лице в лице с такова безмерно нахалство, се стряска и на момента не знае как да реагира. 

- Като споменахте за нахалство, имаше реклами на хранителни добавки, в които използваха снимката и името ви. До къде стигнаха разправиите ви с мошениците, успяхте ли да ги осъдите, беше ли всичко част от руската пропаганда? 

- Не знам дали е част от руската пропаганда, но службите стигнаха до имената на организаторите, които се оказаха с руски имена. Направих контролирана поръчка и доставчикът беше руснак. Оказа се, че и едната от производителките е рускиня. Те не използват само моето име, за съжаление, някои възрастни хора се връзват и си купуват стоките им. Искам да използвам възможността да кажа, че никога не бих рекламирал лекарства и каквато и да е стока, която влияе на здравето на хората.  Лекарите не бива да го правят. В момента по телевизиите има рекламна кампания на хранителни добавки за всякакви болести, които, като слуша човек, до една са магически. При контролираната поръчка единият руснак ми обясняваше как трябвало да пия медикамента по-дълго, а ако съм го съчетаел с още две хапчета, щяло да има още по-добър ефект. Това е много гнусен вид бизнес. Моят адвокат успя да махне в голяма част от сайтовете рекламите. За присъда не може да става дума, защото пред Темида трябва да се представи кой жив човек стои зад написания текст. Използват се хостинги извън Европейския съюз и на практика не може да се направи връзката между автора на текста и написаното. Това е голям проблем и не е само мой, а общ. 

- Накъде върви светът, наскоро Еманюел Макрон се възмути как можело да се подкрепя идеята за трибунал срещу Путин? 

- Светът върви натам, че влачени от материалния си успех, много хора забравят за по-важните неща. Псевдоевропейци като Макрон могат само да объркат хората. Ситуацията с войната в Украйна е много проста – имаме една тоталитарна държава, управлявана еднолично от един дребен мъж, който напада друга страна, причинявайки смърт. Тук не трябва да си някакъв специалист по международно право, за да си помислиш, дали този дребничък мъж не е решил да завладее Украйна, а след  това прибалтийските страни и България. Това, което казва Макрон, говори за продажност. Спомняме си колко пъти само ходи да стиска ръчичката на Путин, за да видим колко е „готин“. Подобно поведение вече прилича на бизнес начинание. Наистина са важни материалните неща, но когато останат само те, се случва точно онова, което виждаме. 

- След 34 години, вместо да си говорим за светло бъдеще, още на дневен ред са темите за цензурата, за престъпниците комунисти. Къде трябва да търсим вината – в гражданското общество, в намесата на външни фактори, в политиците? 

- В парламента видяхме как депутати се плюха като в детската градина. Дори излезе някъде шегичка, че народните ни представители вече спрели да гълтат и само плюели. Тези депутати ние си ги пращаме в парламента. Нали пак част от българския народ гласува за същата комунистическа партия след 1989 г., а после избира 12 години Бойко Борисов? Той не е дошъл на власт с танкове, а я е спечелил с избори. Идва един болезнен момент, в който разбираш, че решенията за собствения ти живот и за страната ти са твоя отговорност. Най-токсичното нещо, което се разпространява от злонамерени тролове, е, че „от мен нищо не зависи“. Не е вярно. Хората, които не са гласували, са повече от тези, които са пуснали бюлетини. 

- Не карат ли обаче подобни записи, които изтичат от партийните централи, хората да си казват, че „от тях нищо не зависи“? 

- Нали точно ние сме пратили тези хора там? Сега слушам едни драматични неща: „Боже, Боже, какво имало на записите“! Нима останалите партии не говорят по подобен начин на вътрешните си събрания или пък в домовете си? Просто сега един безразсъдно млад мъж излезе и публикува разговори. Защо, вече той да каже. Няма никаква драма в записите. Много сме мънички и трябва да се съобразяваме с по-силните. Ако пък сме по-податливи и страхливи, трябва да се съобразяваме още повече. Прави впечатление, че тези, които днес са най-възмутени от посещението в посолството, в същото време са най-близко до  Кремъл. Историята със записите е едно от най-долните ченгеджийски мероприятия. 

- Защо в нашия парламент не можем да видим бой „като хората“, както в Украинската Рада, и в САЩ, където се раздават юмруци и шутове? 

- Това с плюенето на депутатите е много силно. Такива сме. Много дълго време са ни учили, че някой трябва да ни каже какво да правим. Това ни е много голям национален проблем. Винаги чакаме някой да пусне банани или да даде нещо. Казваха ни кога да ходим на манифестация, кога да сме весели или тъжни, защото сами не можем да решим. Когато пък някой каже нещо, което не се харесва, си губи работата. Аз получих съвети от колеги, което ми говореха да не бързам. Професията ми е такава, че лесно и бързо ще си намеря работа. Не съм имал запасен план, защото всичко се случи много бързо. Въпросът не е дали ще имам работа, или не. Работодателите трябва да разберат, че не могат да казват на хората какво да правят в свободното си време, освен ако не е осъдително. Трябва да сме оптимисти. Ще минем вероятно през още един цикъл от избори и нещата ще изкристализират. В момента, каквото и безпринципно правителство да се направи, ще е по-добро при всички случаи от служебен кабинет на президента.