„Обсебеност. Лора и Поетът“ е заглавието на неотдавна излязлото изследване за  взривоопасното пресичане на съдбите на поета Пейо К. Яворов и Лора Каравелова. Авторката д-р Виолета К. Радева посвещава книгата на 110-годишнината от трагичната развръзка на тази любов, завършила със смъртта на всепризнатата столична красавица и ослепяването на обичания и  популярен поет. Перипетиите на техните сложни взаимоотношения, чиято кулминация е на 29 срещу 30 ноември 1913 г., през отминалите десетилетия многократно са привличали внимание на литературните критици и историци, издадени са десетки книги, много повече студии и статии.

Пред Faktor.bg авторът разкрива за първи път акценти от новото си изследване.

Интервю на Мая Георгиева

– Възможно ли е, г-жо Радева, при това изобилие от изследвания, да бъде казано нещо ново? Не повтаряте ли отдавна известни факти, утвърдени истини, още повече, че през 80-те години на ХХ век юристът Никола Гайдаров публикува изцяло Дело № 205 и един вид сложи точка на всякакви по-нататъшни проучвания?

– Безспорно, хиляди страници са изписани по темата. Но и днес продължават да се появяват неизвестни за широката аудитория документи от онова време, както и непознати спомени на техни съвременници. Най-показателният пример са спомените на Дора Конова, публикувани от литературния историк д-р Петър Величков. Те показват гледната точка и участието в драмата, разиграла се на софийската ул. „Раковски“ № 126, на третата страна в любовния триъгълник Лора – Яворов – Дора Конова. Макар през 70-те години на миналия век части от тях да бяха публикувани във в. „Труд“, те, общо взето, стояха встрани от интереса на читателите, концентриран преди всичко върху „фаталната жена“ Лора. 

– Какво по-различно от общоизвестното разкривате на читателите?

– Преди всичко един по-различен поглед към събитията и към героите на трагедията. За изминалите десетилетия са се натрупали толкова много изкривявания, съобразявания, свободни съчинения, писани по поръчка спомени, откровени измислици, да не кажа лъжи, което е обидно не само за младите хора, които тепърва навлизат в живота и поглъщат с отворени очи и души родната литература, но е обидно и за самия поет. Така че е необходимо да преразгледаме много от уж неоспоримите факти, което съм се помъчила да направя. Митовете са хубави, обвеяни са с поезия и поука, но не и когато става дума за личности, съвременници на нашите баби. След десетилетия на лъжи, наложени от идеологическата цензура, след налагането на определени догматични рамки, струва ми се, че е дошло времето да погледнем по-отстранено, обективно не само върху историческото минало на държавата ни, но и върху българската литература.

– Посочете, какво по-конкретно оспорвате? В какво опонирате на досегашните изследователи, които са утвърдени специалисти в изучаване на живота и поезията на Яворов, каквато е преди всичко неговата племенница Ганка Найденова? 

– Трудно е да изброя всички онези детайли, които са разгледани в книгата. Ще се задоволя да дам като примери най-разпространените заблуди. Това е преди всичко прословутата история как Лора Каравелова, премръзнала, мокра отишла една нощ в квартирата на Яворов и той, обзет от жалост, я приласкал, въпреки че не искал в никакъв случай да се обвързва с разглезената представителка на столичния хайлайф. Или как дебнела през 1910 г. поета в Париж, на гроба на Минка Тодорова и там му се обяснила в любов. По-важното е, че цитирам документи, които съзнателно са премълчавани от някои изследователи, а други са се доверили на определени авторитети и повтарят всичко казано от критиците преди тях, без да се справят с първоизточниците. 

– Отделили сте място и на творческия кръг, към който принадлежи поетът. Какво общо има той с неговите интимни преживявания?

– Ничий живот не преминава откъснат от средата, в която съдбата го е поставила. Писателите от кръга, обособен около професора по естетика и литературен критик д-р Кръстю Кръстев и поета Пенчо Славейков, вземат не само дейно участие в израстването и утвърждаването на Яворов като поет. Знаем как неговият живот се преобръща и поема по широкия път на творчеството, след като д-р Кръстев му отваря страниците на своето сп. „Мисъл“, а после вкарва в действие авторитета и връзките си, за да бъде преместен телеграфопощенецът от провинцията в столицата. П. П. Славейков е кръстникът на поета, дал му мелодичния, поетичен псевдоним Яворов. Също той го въвлича и в обществени каузи, извън  участието му в македонското революционно движение. Една от най-известните е съпротивата, която оказват през 1910 г. на организирания от русофилската Народняшка партия и конкретно от Стефан Савов Бобчев втори славянски събор. На него не са поканени свободомислещите писатели от Русия, поляците отказват да присъстват, защото не могат да се братимят с поробителите си, не са поканени и изтъкнати учени и писатели от другите славянски страни. Поканени са само онези, които е посочил Азиатският департамент. Славейков, Яворов, д-р Кръстю Раковски, Петко Тодоров пишат смели статии във в. „Камбана“. Петко Тодоров го въвежда в семейството си. Но участниците във „великата четворка“ не са безстрастни свидетели и на неговите интимни преживявания, имат своите мнения, опитват се да го съветват, стараят се да го предпазят от неразумни увлечения. Направила съм опит да анализирам психологическите родства и различия между поета и близките му приятели и съперници.

– Споменахте, че публикувате документи, които са останали встрани от вниманието на изследователите. Кои са те?

– В съхраняваното в ЦДА Дело № 205 се намират още няколко интересни документа, свързани с веществените доказателства, иззети от съдебния следовател Иван Божилов от дома на Яворов след смъртта на Лора, които не са публикувани в книгата на Н. Гайдаров. Цитирала съм ги, защото те дават различен отговор на въпроси, които всички смятат за безусловно установени. Разпитвала съм наследниците на някои от хората, въвлечени в трагедията. Това са Фани Дренкова, съпруга на Лориния син Петко Дренков, Росен Чорбаджиев, син на литературния критик Петко Росен, Румен Шивачев, правнук на д-р Кръстю Кръстев, Румена Паскалева, внучка на Васил Беленски – собственик на къщата, където наематели са Лора и Яворов, Андрей Татарчев, син на д-р Божирад Татарчев. Много факти за времето, за личностите от тази епоха, за Яворов научих от забележителната наша германистка Жана Николова-Гълъбова. За съжаление, никой от тях не може да дочака написването на книгата.

– Доколкото разбирам от тези Ви думи, Вие отдавна сте замислили това изследване? Защо чак сега се появява?

– Да, това е тема, която ме е занимавала дълги години и на която съм посветила много време и сили. Различни причини и от личен, и обективен характер ми попречиха да дам завършен вид на проучванията си. През това време някои глави намериха място в сайта LiterNet, части от други отпечатахте и Вие, в сайта Faktor,.bg за голямото приятелство на Яворов с легендарния ръководител на ВМОРО Тодор Александров писах в скопския сайт Tribuna. Радвам се, че доживях да видя труда си отпечатан. Как ще бъде посрещнат от читателите не знам и не е моя работа. Книгата е като новородено – или оживява и се развива, или свършва във фабриката за рециклиране на хартия.