Проф. Пламен Павлов: Възпоменанията за жертвите на концлагера „Белене“ са част от терапията на историческата ни памет

На силите на регреса и мракобесието трябва да се дава отпор, защото възраждащият се комунизъм е не само нихилистично, но напълно антибългарско явление, казва пред Desebg.com известният историк и общественик.

Проф. Павлов е преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е известен общественик, автор на над 500 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен „за неговите големи заслуги в областта на образованието и популяризирането на българската история“.

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Павлов, вие ще сте специалният гост на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим на концлагера „Белене“, което е на 6 юни на Втори обект на бившия лагер на остров Персин. Какво символизира за Вас „Белене“?

- Първо искам да благодаря за тази чест, която ми е указана, независимо, че аз не съм изследовател на тази част от българската история и нямам особени заслуги за изследването на концлагера „Белене“ и цялата тази човешка трагедия. Разбира се като пропагандатор на историята съм засягал не веднъж тази тема и искам да благодаря специално на всички инициатори на този знакова среща за това, че ще имам възможност да участвам в нея. 

Самият концлагер Белене е най-яркия пример на беззаконието в България, на политическата репресия, на сталинизма в годините, когато е създаден със заповед на МВР от 30 май 1949 година върху всички инакомислещи, които са една много широка палитра, в така наречената Народна Република България. Лагерът действа до 1987 година, наистина с някои доста сериозни прекъсвания, но на практика той не спира да функционира. Той е изграден по модела на ГУЛАГ, на съветската сталинска система, като е заимстван опит и от Югославия, с която в определен момент има много тесни отношения с България, известен е рефренът „Сталин-Тито-Димитров“. Там се създава „Голи Оток“ сега в днешна Хърватия, който също е бил един зловещ концлагер. В съседна Румъния такава „институция“ е платото Бараган – една безкрайно трудна за обитаване местност, с тежък климат, където са заточвани най-видните представители на Банатските българи, за които много малко се знае у нас. Ако правя тези препратки е защото заедно с концлагера „Белене“ тези места за терор са олицетворение на съветското господство във всички съседни на България страни.

Впрочем тогава се създават и други места на репресии в България, където са изпращани неблагонадеждните за така наречената народна власт, които отново по съветски маниер са наречени Трудово възпитателни общежития. На практика обаче става дума за една чудовищна машина за репресии, убийства, унищожаването на противниците на режима. 

- Какво означава фактът, че в най-големия концлагер в периода 1949-1987 г. в България тоталитарната диктатура на БКП е въдворявала хора с различен социален статус, от различен етнически произход, с различна политическа принадлежност, включително и към БКП, както и граждани на чужди държави, всичките припознати от режима като политически противници?

- Това е част от тази зловеща технология да бъде смазана всякаква опозиция. Реално още с окупацията на България от червената армия в страната пристигат „експерти“ по репресии, подпомогнали изграждането на властта на БКП в така наречената коалиция на Отечествения фронт (ОФ). Така че още от самото моделиране на марионетното правителство в лицето на Кимон Георгиев се налага тоталната доминация на БКП, като останалите участници в ОФ само декоративно присъстват във властта - кръгът „Звено“, начело с Кимон Георгиев, министър председател до 1946 г., БЗНС- Ал. Стамболийски, отначало водена от Георги Михайлов, по-известен като Гемето, а после от Никола Петков, двама социалдемократи и двама независими. Така започва изграждането на така наречената народна демокрация в лицето на правителството на ОФ. Вероятно мнозина от интелигенцията са смятали, че това е достоен начин за излизане от войната, в която ние реално не участваме, защото спазваме политика на неутралитет и някакво възстановяване на парламентарната демокрация. Ако е имало такива илюзии, доколкото може да съдим по спомени и публикации, но те много скоро са опровергани от бруталните действия на властта. 

- Кои са структурите, чрез които бързо се налага тази технология на комунистически диктат?

- Изграждането на тоталитарния режим е свързан с господството на БКП, но и с нейните предни отряди, каквито са ДС, МВР, многобройната армия от доносници, всевъзможни други хора, които имат определени облаги от този режим. Ние много често бяхме свикнали да говорим за идеалисти. Може и да е имало някакви идеалисти, но много често те се превръщат в хора, които са ползвали определени облаги. Създава се цяла каста от така наречените активни борци срещу фашизма. Всъщност още с първите дни след 9 септември се постановява да бъде премахната полицията и тя да бъде заменена от Народна милиция, в която влизат партизани, някои от които получават и военни чинове, нищо че нямат никакво образование. На практика министерството на вътрешните работи е превърнато в особена трансмисия на репресии. И съответно в тези лагери, особено в Белене, където броят на лагеристите са хиляди, там има едно съзнателно миксиране на политически затворници – като се започне от принципни противници на режима, набеждавани за фашисти, каквато е позната мантра на властта тогава – щом не си с властта, ти непременно си фашист, независимо че у нас фашизъм никога не е имало. Имало е изключително много земеделци, които са представители на една лява партия, но неудобна на БКП, социалдемократи, представители на старите парламентарни партии, на държавната администрация, бивши военни, бивши министри, всякакви инакомислещи хора, включително музиканти, писатели. Но те съзнателно са миксирани с криминални престъпници и това много ясно се казва в спомените на жертвите на този чудовищен режим, като целта е на всичко да се придаде криминална окраска – че всеки който е срещу народната власт е държавен престъпник.

- Годишното поклонение в памет на жертвите на „Белене“ датира от 1990 г. , то е единствено по рода си възпоменателно събитие, което продължава да събира от цялата страна и от чужбина жертви техни наследници и част от обществото, за да отдадат почит към паметта на страдалците на концлагера. Как оценявате съхраняването на тази традиция?

- Тя трябва да бъде оценена изключително висока, защото това е знак за признателност към тези хора, знак на почит и уважение към жертвите на един човеконенавистен режим. Същевременно обаче тя не са радва на особено внимание от страна на управляващите партии в България,  в това число и на десницата. До голяма степен това е инициатива и усилие на самите жертви и на техните потомци, на медиите и на свободомислещите хора, които все пак ги има в България. Но не трябва обаче да бъдат забравени и останалите места на подобни престъпления в цялата страна, като мрежата на лагерите от 1945 година нататък е изключително голяма. Тя беше изобразена на един плакат на СДС още през 1989 година, за който беше критикувано, че с него плашел избирателите. На него бяха отразени Куциан, Богданов дол, Ножарево, Николаево и др. в страната. Но в момента някои от месата за екзекуции са почти забравени и това не оправдава никого, включително и нас – българските историци. Макар че мога да кажа – за чест на гилдията, много колеги положиха сериозни усилия и успяха да възстановят паметта за тези времена. Специално искам да отбележа усилията на Михаил Груев, Даниел Вачков, Мартин Иванов с неговата книга „Бившите хора“, Живко Лефтеров, Христо Христов, Вили Лилков и други, които успяха, въпреки отсъствието на някаква академична подкрепа, да възстановят паметта за тези смутни времена. Така че може много високо да се оценят честванията на Белене, превърнали се вече в традиция. И се надявам тя да продължи и в бъдеще. Но това не отменя задължението ни в конкретните места, където е имало макар и по-малки лагери, но не по-малко жестоки, да бъдат отбелязани. И е време тази някогашна карта на местата за репресии да бъде отново осмислена и възстановена в нашата колективна национална памет.

- В същото време „Белене“ е единственото място на памет като концлагер в страните от бившия Източен блок в Източна Европа, което държавата не е превърнала в Национален музей-мемориал. На какво се дължи това, според вас? 

- Отговорът е многопластов, защото наистина тук има и отсъствие на политическа воля, което е водещото, има и безхаберие от страна на държавата, но също така и противодействието на онези от българите, които имат носталгия по комунистическия режим, които не са малко, за голяма съжаление. Но на тези сили на регреса и мракобесието трябва да се дава решителен отпор. И тази проява, която и тази година ще се състои на остров Персин, е част от терапията на историческата ни памет. Защото и днес в България има сили, които буквално обслужват интересите на режима в Москва и които мечтаят за „трето освобождение“, които са склонни едва ли не да приемат отново да бъдем превърнати в онова, което бяхме. Независимо, че не отричат и не се отказват да ползват благата на демокрацията и на цивилизацията, които България постигна, въпреки всичко през годините след 1989. Така, че Белене и остров Персин по-специално трябва да бъде превърнат в национален музей-резерват. Достъпът до острова да бъде по-улеснен, да влезе в маршрутите на така наречения поклоннически и исторически туризъм, без разбира се да  назидаваме или едва ли не да плашим някого с миналото. Но това минало трябва да се помни и особено концлагера „Белене“, който е знаков символ в това отношение. 

- Как ще коментирате факта, че вече девета година държавните институции не могат да постигнат консенсус бившият концлагер да получи статут на групова недвижима културна ценност от национално значение?

- Просто съм възмутен от подобно отношение. Това отново показва липсата и на политическа воля, и на историческа памет, и на липса на отговорно отношение към истината. Защото концлагерът Белене е свързан с един мрачен, един жесток период от нашето минало, който нямаме право да забравяме. До голяма степен в медийната среда ни облъчват с какви ли не фалшиви новини, а ето една реална историческа истина се намира някъде в периферията на големите обществени медии и неглижирана от държавните институции. Добре че има свободата на словото и печата и дай Боже да ги има. Но наистина трябва да има целенасочена политика към опазването и съхраняването на историческата памет, част от която е концлагерът „Белене“. 

- За сметка на това тоталитарният символ на БКП на Бузлуджа получи статут на национална културна ценност без проблеми, а сега черпи и европейско финансиране. 

- Странна е ситуацията с Бузлуджа – вече да бъде обявен за национална недвижима историческа ценност. Аз не съм против опазването на тази конструкция на връх Бузлуджа, но тя трябва да бъде превърната в музей, както и да бъде осмислена по някакъв нов начин нейното съществуване. Но ето, че там няма проблема за разлика от концлагера „Белене“, за който се създават различни пречки и най-вече няма политическа воля да се реши този проблем. Сега пак се чуват гласове за възстановяването на паметника на съветската армия. Аз много се надявам те да са повече екзотични, отколкото да са свързани с определени политически сили, кому ли с управляващите. На това нещо трябва да се дава отпор, защото тава е не само нихилистично, но напълно антибългарско в пълния смисъл на думата.