Журналистите трябва да бъдат навсякъде, където има нужда от истина, истинската информация е като „тежка артилерия“ в арсенала на медиите

Националните държави на нашия полуостров са привързани към своите земи и независимост - мирът винаги е по-добър от войната, казва преподавателя от Университета Гиресун, Турция

Интервю на д-р Светослав Нахум, специално за Faktor.bg

Докато светът се сблъсква с нови геополитически напрежения, ехото на старите империи все още отеква в съвременните конфликти. Балканите и Черноморският регион отново се оказват на кръстопътя на глобални борби за влияние – от руските операции по дезинформация до войната в Украйна. За да разберем как историята оформя настоящето, разговаряхме с д-р Юнус Генч – водещ изследовател на Османската империя и експерт по образование и многонационални отношения.

- Уважаеми д-р Генч, Вие сте изградили силна репутация като един от водещите изследователи на Османската империя. Гледайки днешната глобална динамика, какви паралели виждате между периода на нейния разпад и съвременната форма на руски нео-колониален експанзионизъм под ръководството на диктатора Владимир Путин? Според Вас, възможно ли е някои от народите в рамките на Руската федерация един ден да потърсят независимост, отхвърляйки сегашното си положение на васални държави, подчинени на Кремъл?

- Работя в областта на икономическата история, което е по-близко до моята специализация. Днешната ситуация е напълно различна от миналото. Казвам това, защото икономическите отношения и икономическата мощ са се превърнали в основна движеща сила в съвременния свят. Руският експанзионизъм беше силен по времето на Съветския съюз и днес Владимир Путин се опитва да продължава с такава политика. Тези процеси на разпад на Руската федерация вече са в ход. Според мен тази федерация напомня исторически примери на разпад и от отоманската, и от европейската история. Империите са били своеобразни лаборатории на васалитета. Народите в рамките на Руската федерация трябва да осъзнаят и използват положителните страни на това наследство, включително и опита на много народи в борбата им за независимост и откъсване от властта на метрополията. Властта на Кремъл действа с все по-отслабваща сила, което ще има голямо значение за бъдещето на федерацията и съдбата на народите в нейните сегашни условни граници.

- Турция играе ключова роля като член на НАТО и регионална сила. Смятате ли, че Анкара ще продължи да подкрепя Украйна? И ще запази ли мъдрото и стратегическо решение да държи проливите Дарданели и Босфора затворени за руски военни кораби?

- Ситуацията между Русия и Украйна е далеч от нормална – това е война. Турция винаги поставя на първо място свободата на народите и се стреми да избегне война в близост до своите граници. Руската експанзия в Украйна е непредвидима за Турция. НАТО подкрепя решението на Анкара да държи проливите затворени за руските военни кораби, и вярвам, че Турция ще продължи тази политика. Като член на НАТО, Турция споделя позицията на Алианса, който не подкрепя руската експанзия в Украйна.

- Вие сте и експерт по образование. От тази гледна точка, какво трябва ние – народите на Балканите – да променим в своите образователни системи и подходи, за да насърчим истинското взаимно разбиране и най-сетне да преодолеем дългогодишните исторически предразсъдъци?

- Предразсъдъците са бариери – дори когато са положителни – и трябва да бъдат преодолени. Толерантността трябва да бъде водещ елемент в развитието на обществата. Балканите са отворени към образованието на граждани от различни държави. Връзките между Турция и Балканите, основани на споделена история, могат да бъдат основа за възпитаване на толерантност.

- Дезинформацията се превърна в едно от най-мощните оръжия на съвременната хибридна война. Какви конкретни стъпки трябва да предприемат балканските държави, за да се противопоставят на руската пропаганда и да укрепят устойчивостта на медиите си?

- Независимите медии имат сила, сравнима с дипломатическата. Медийните „патрони“ съществуват навсякъде по света, но целта на медийната устойчивост трябва да бъде да противодейства ефективно на руската пропаганда. Медийните платформи, които противодействат на кремълската пропаганда, трябва да предлагат съдържание и на руски, и на английски език, за да достигат до по-широка аудитория. Журналистите трябва да бъдат навсякъде, където има нужда от истина. Истинската информация е като „тежка артилерия“ в арсенала на медиите.

- И накрая, смятате ли, че Кремъл може отново да се опита да дестабилизира Балканите? Ако да – какво трябва да направят държавите членки на НАТО в Черноморския регион и на Балканите – Турция, България, Румъния, Северна Македония, Черна гора, Гърция и Албания – за да се подготвят и защитят от евентуална руска агресия?

- Това е много добър въпрос, но мисля, че само Путин знае отговора. Въпреки това вярвам, че Турция активно работи за мир в Черноморския регион и на Балканите, включително чрез своите отношения с Европейския съюз. Не е лесно Кремъл да дестабилизира Балканите, защото националните държави са привързани към своите земи и независимост. Мирът винаги е по-добър от войната. Виждам бъдещето на Турция в Европейския съюз и стабилното ѝ членство в НАТО като гаранция за сигурността. Турция и останалите страни от региона са подготвени да се защитят срещу евентуална руска агресия.