По времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат
На Константинополския събор през 870 г., на нарочно заседание, проведено на 4 март, били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската, или към Константинополската катедра.
Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.
Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Петър.
Още от От редактора
Българи предават апостолите Волов и Икономов, река Янтра им става гроб
По ирония на съдбата революционерите не падат в битка с турците, а се удавят в буйните води на Янтра
Честит 24 май: Върви, народе възродени!
Почитаме светите братя Кирил и Методи - Ден на българската просвета и култура
Прочутият Савонарола, отрицател на светското, на когото един папа посвещава литургия, а друг папа го изгаря на клада
На днешния ден през 1498 г. Джироламо Савонарола е отлъчен и хвърлен на клада, но оставя в наследство литературно-философски трудове, които могат да се открият в най-големите библиотеки в Западна Европа. Той приема за свое призвание да се бори срещу покварата, но стига до фанатично отрицание на светското.