Кой е виновен за лошите практики и произвола на частните съдебни изпълнители? По този въпрос дискутираха в ефира на БТВ председателят на правната комисия в НС Данаил Кирилов от ГЕРБ и заместникът на комисията Филип Попов от БСП.
 
В Народното събрание има внесени два законопроекта – на омбудсмана Мая Манолова и на „Воля”, посветени на промени в дейността на частните съдебни изпълнители. Основният спор е за това как да се защити длъжникът, без това да обезсмисли цялата процедура.
 
„Омбудсманът Мая Манолова беше в екипа, написал през 2006 г. новия Гражданско-процесуален кодекс, в който се появи заповедното производство. Редно е тя да има доблестта да каже: Навремето сгрешихме, прекалихме”, каза Данаил Кирилов и добави:  "Мая Манолова изнудва чрез обществен натиск. Тя е една преписвачка, защото предложените от нея промени са преписани от предишни закони. Всички партии разглезихме омбудсмана, защото внасяме нейните законопроекти!"

Според шефа на правната комисия до 2006 г. е имало проблем със свръхзащитата на длъжника, но призна, че от тази крайност сме отишли в другата. Кирилов отбеляза, че в рамките на миналия парламент на три пъти са правили опит да насрочат конференция с участието и на съда, за да се завърши работата по измененията на ГПК.
 
Според Филип Попов по отношение на правомощията на съдебните изпълнители – държавни или частни, няма голяма разлика. Попов отбеляза, че заповедното производство е било въведено с цел бързина в самия процес. „В миналото Народно събрание ние искахме да променим този закон и го внесохме, но не беше подкрепен”, каза заместник-председателят на правната комисия.
 
"Нашият законопроект е много добър и не разбирам защо от ГЕРБ се инатят и не искат да го подкрепят. Те отново не искат да помогнат на гражданите", атакува Попов. "Колегата лъже и не разбира какво говори", контрира Кирилов, като това отново разпали страстите в студиото.
 
Стана ясно само едно: социалистите държат да има трикратно лично призоваване на длъжника, от ГЕРБ смятат, че поставянето на бележка на вратата на входа е достатъчно, за да се смята, че той е известен за водено срещу него производство.