В днешното издание на предаването „Видимо и невидимо: Контрапропагатда“, посветена на Деня на почитане паметта на жертвите на комунизма, водещият Калин Манолов и събеседника му Даниела Горчева обсъдиха защо паметта за престъпленията на комунизма е застрашена от забрава и защо в България има затруднения с осмислянето на това минало.
Повод за разговора бе 1 февруари - Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден преди 80 години нар. „Народен съд“ Народният съд“ осъжда на смърт тримата регенти - Княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, 22 министри, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери, и 8 царски съветници. Същата нощ всички те са разстреляни и зарити в изкопана от бомби яма на Централните софийски гробища.
Гостенката обясни спешността на чудовищното убийство с предстоящата среща на върха на съюзниците във Втората световна война в Ялта, и стремежа на Сталин да унищожи всички, които биха могли да се превърнат в опозиционни лидери на поробените народи. Запазеното влияние в политиката, икономиката и медиите след 1989 г. на комунистическите елити и техните наследници, затрудни откритата критика и осмислянето на престъпленията на режима, твърди Даниела Горчева. Победата беше на СССР във Втората световна война пък му донесе своеобразна "индулгенция". Западът дълго време бе по-фокусиран върху престъпленията на нацистка Германия. Това дебалансира историческата памет.
Мълчанието относно престъпленията на комунизма има и психологическо обяснение: нацистките зверства и особено Холокоста, надхвърлиха потенциала на хората да възприемат злото: „Обяснимо е защо десетилетия наред престъпленията на комунизма се премълчаваха в Източна Европа. Там беше наложена съветската тоталитарна система и беше извършена тотална
подмяна на историческата истина
Всъщност, първата характеристика на тоталитарната държава не е насилието, а е създаването на паралелна реалност, на абсолютно измислена реалност, на заличаване на истината“.
Водещият и неговата гостенка коментират и породената от страха конформистката култура в комунистическото общество. „Дългите години на репресии и пропаганда формираха общество, в което много хора предпочитат да не се конфронтират с тежките истини за миналото, а някои дори изпитват носталгия по комунизма“, отчита Горчева. И се съгласява, че след 1989 г. интелектуалците и духовниците не са се противопоставили активно на опитите да се неглижира комунистическото наследство, а ниското морално и интелектуално ниво на политиците, квалифицирани от нея като „двойкаджии не само по история, но и по морал и човещина“, им е попречило да направят същото.
Историчка по образование, гостенката във „Видимо и невидимо: Контрапропаганда“ все пак оценява положително напредъка, постигнат през последните години по отношение на разкриването на истината за българския комунизъм. „Общественият интерес към миналото нараства, внуците почват да се интересуват от това какво се е случило с дядовците им и ходят да търсят документи в комисията“, казва Даниела Горчева. Затова закриването на Комисията по досиетата би било сериозна грешка. „Успоредно с Комисията по досиетата трябва да се създаде и музей на комунизма, трябва да има и един сайт, на който човек много лесно да може да стига до всичко, което вече е направено като проучване а да може да получава и информация за книги, за сборници, за изследвания. Някои от нещата трябва да са дигитализирани. Това трябва да се направи на всяка цена!“, категорична е Даниела Горчева.
Още от България
Военни колони преминават през България по НАТО учението "Устойчива стрела"
Придвижването на личния състав и военната техника е по републиканската пътна и железопътна инфраструктура на България в посока от Румъния към Гърция и Турция
Утринта е мразовита, през деня температурите ще достигат - 2° до - 3°, на североизток 6°-7°
Ще преобладава слънчево време със слаб вятър от север - североизток
Сабрутев, ПП-ДБ: Управляващите не могат да съберат 121 гласа за регулаторите
"Това, че в бюджета пише 3% дефицит, не значи, че ще мине пред Европа."