Проруският български патриарх Даниил благослови днес въвеждането на предмет „религия“ в училището и възглави шествие, което тръгна от площада пред храма на фалшивия руски светец Александър Невски, от центъра на  столицата. Въпреки помпозните очаквания за десетки хиляди поддръжници, шествието събра около 1000 ентусиасти, а от 15 митрополити бе подкрепено едва от 4-ма. Освен това стана ясно, че Даниил си е докарал и клакьори с платени автобуси от верните му Неврокопска, Ловчанска и Видинска епархии.

Църковната манифестация премина по улица „Г. С. Раковски“, бул. „Цар Освободител“, както покрай Министерството на образованието и науката, ул. „Съборна“ и завърши на площад „Св. Неделя“. 

Знаково е, че за начало на шествието бе избрано твърде неподходящо място - пред храма на руския светец Невски, известен като масов убиец, васал на Златната орда, завършил земния си път като мюсюлманин. Така идеята за вероучение тръгва към децата с една голяма лъжа и измама.

Не по-малко измамни бяха и словата на патриарха, които са в пълно противоречие с житието му като гражданина Атанас и духовника Даниил.
 
 Какво ни каза:

„Благодаря на всички вас, които дойдохте на днешния ден да подкрепим една дългогодишна инициатива, подета от Светия синод още в началото на 90-те години, веднага след демократичните промени – завръщането на предмета „Вероучение“, или както сега е работното му наименование „Добродетели и религия“ в редовната програма. Благодаря ви, че дойдохте да подкрепим инициативата на Министерството на образованието и подкрепяме министър Красимир Вълчев за разбирането, доблестта, куража, смелостта да подеме това дело и да се възвърне полагащото се място на този предмет в учебната програма“, изтъкна предстоятеля на БПЦ в свое слово, след като отслужи молебен в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски".

С въвеждането на „Добродетели и религия“ в редовната програма ще се възстанови историческата правда. То ще ни даде възможност да бъдем истински продължители на делото на нашите първоучители - светите братя Кирил и Методий, техните свети ученици и всички труженици на родната ни просвета до ден-днешен. Без вярата, в която те са ни просветили, не е възможно да осмислим и да имаме адекватно разбиране нито за историята, нито за книжнината, нито за литературата ни, нито за нашата култура. 

Именно Господ Иисус Христос е този, който ни е дал примера какво означава думичката „любов“. Днес много човеци използват тази дума, говорят за любов, но когато се вгледаме в душите си, виждаме по-скоро униние, незнание, недоумение, страхове, разделение, недоверие, себелюбие, страх за себе си. 

Децата трябва да се запознаят още от ученическата скамейка с тази вяра, която е родила и опазила добродетелите в душите най-напред на светците, а после на всички наши предци. Тогава ние ще имаме надежда, че това семе на доброто ще покълне и в техните души. Ще даде добър плод на добродетел, на вяра и ще имаме някаква надежда за нашето отечество. Защото от времето, когато този предмет и въобще вярата беше опитано да се изтласква в покрайнините на обществото, да се маргинализира, виждаме до каква бездуховност, виждаме до какъв срив на ценностите, виждаме до какъв разпад на семейните връзки, на връзките в обществото се достига. Защото празно място в природата и човешката душа няма. Ако там не се постараем да отстояваме доброто, то разрушителната сила на греха, която действа във всеки човек, върши своето и тя деградира както нашата личност, така и облика на цялото общество. Затова нека мирно, кротко, с дръзновение да подкрепим министър Вълчев, Министерството на образованието и всички, които поеха върху себе си в този момент политическата отговорност за въвеждането на този предмет в редовната програма на българското училище. Да ги подкрепим, да знаят, че не са сами. Това е желание на болшинството от народа, зад тях стои болшинството от народа. 

Не трябва да се използват „несъстоятелни“ аргументи, че религията нямала място в съвременното училище и общество. Множеството плакати, които са с мисли на световноизвестни учени, нобелови лауреати, изтъкнати учени в своята област, които са били дълбоко вярващи човеци, които казват именно, че вярата им е помогнала за техните научни търсения, тяхната безпристрастност, тяхното усърдно изследване на заобикалящия ни свят и в който те виждат проявата и на божията сила, премъдрост, човеколюбие. И чрез изследването на творенията много от тях са достигнали именно до вярата в Бога. Какво научно може да има в това да отричаме нашите предци? Нима има научен аргумент да пренебрегнем делото на светите братя Кирил и Методий, на светите седмочисленици, на свети цар Борис, на свети Паисий, на просветителите по времето на нашето възраждане."

Дори и един бегъл анализ на думите на Даниил показват тежките разминавания между думи и дела. Говори за любов, а той самият не разбира смисъла на християнската любов, така както ни я завеща Учителят. Даниил зачита само „любовта“ на силния, на агресора, на терористите и мародерите. Как  да  е друго, щом така ревностно подкрепя Московската патриаршия на Кирил Гундяев и разбирането й за войната срещу Украйна. За каква любов претендира Даниил, след като не е проронил и сълза, не  е отронил и дума на състрадание за невинните жертви в Украйна?

Даниил говори за плода на „добродетелите“. Но какъв плод ще даде семето, което той сее,  след като все още не се е покаял, нито е поискал прошка за участието си в убийството на свещеник Стефан Камберов. Нещо по-страшно – продължава да бъде в съслужение години наред с физическите убийци на духовника, признати и от съда. Възхвалява режима на БКП и пази ревностно агентите на ДС, навлекли расо.

Патриархът говори, от името на народа, че изучаването на предмета религия е желание на целия народ, а дори днешната му акция показва, че българите са разделени, че няма масова и възторжена подкрепа, въпреки огромната пропаганда, която съмнителни среди хвърлиха през последните месеци.

 В заключение Даниил предупреждава да не се използват несъстоятелни аргументи срещу предмета религия, а  той самият е най-силното доказателство, че и без този предмет в училище и дори децата да се възпитават във войнствен атеизъм, Бог може да покълне в душата на човек, а той - да намери място в Църквата на Христос.

Самият Атанас Трендафилов, представен днес  като Даниил, е израснал в тежко идеологизирана среда на крайни атеисти, почитащи единствено култа към Ленин, Марк, Енгелс, Димитров, сърпа, чука  и петолъчката. Самият Даниил преди месец призна, че едва на 25 години се е покръстил и е приел Христовата вяра. До тогава вяра, Бог, Христос и Църква са били непознати за него, но няма и как да  е друго, след като майка му е партиен секретар  на БКП в смолянско училище, а баща му е кадрови офицер от ДС и дългогодишен шеф на  „народната“ милиция в Смолян. Но при все, че след четвърт век Бог е покълнал в душата на атеиста и неверника, защо това да не се случи и с днешните деца, но без да им се натрапва предмета „религия“ от съмнителни духовници. Още повече, че днес няма гонения срещу християнските семейства и извръщания от времето на комунизма - да не се спазват религиозните празници и традиции.

Но най-големият проблем в случая е самата БП, нейните архиереи и голяма част от духовниците, които са далече от истинското православие на нашите предци, а са последователи на руския сатанизъм. Те не са осъдили комунизма, който изгони с насилие Христовото учение от българското образование, не са се отрекли от духовниците агенти на Държавна сигурност, които служиха и служат на Сатаната. Без тези истини и без покаяние няма как учението на Христа да влезе в душите на децата. Даниил и неговите митрополити не търсят децата, за да им дадат любов. И тази измама няма как да не бъде усетена от чистите и невинните. Така храмовете ще бъдат все по- пусти и все по-празни празниците…