Димитър Иванов

Не сме изненадани, но ето, че доживяхме да чуем от името на българския патриарх Даниил открито да се проповядва нравствената ерес на Кирил Гундяев, че "...ако нашият Господ ни казва, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13), това с особена сила се отнася тъкмо до жертвеното служение на нашето христолюбиво и родолюбиво войнство", произнесена на церемонията по освещаване на бойните знамена на Българската армия на традиционния гергьовски парад. 

Не знаем кое е повече в случая – патриаршеската неграмотност или богохулството – в опита 

да се оправдае кървавата лудост, 

която продължава вече четвърта година на няколкостотин километра от България, с цитираните  думи на Евангелието от Йоана.

Поразителен е одобрителният хор от духовенство и не малко миряни-русофили, които с нетърпение подхващат тези думи и търсят оправдание за произнеслия ги.

Очевидно сред българските православни русофили не е прието да се четат не само Светите отци, които са дали ясно тълкувание на тези редове, но и самото Евангелие.

„Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас и радостта ви да бъде пълна. Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. По-голяма любов няма никой от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте Мои приятели, ако вършите това, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му; но Аз ви нарекох приятели.“  (Йоан 11:15)

Христос обаче казва тези думи за Себе Си и за Жертвата, която прави за Своите ученици и за всички нас.

Така са разбирали това блажения Теофилакт Български, св. Лука Кримски, блажения Августин Ипонски, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Двоеслов и другите свети отци.

Ето само няколко цитата:

Августин Ипонски: „Каква е Божията любов към хората? Какво чувство е да обичаш дори грешниците толкова много, че от тази любов можеш да умреш за тях!“

Свети Григорий Двоеслов: „Той изразява висотата на тази любов, като добавя: „Няма никой по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ Господ дойде да умре дори за врагове и въпреки това каза, че ще даде живота Си за приятели, за да ни покаже ясно, че когато можем от любов да помагаме на враговете си, тогава дори и тези, които ни преследват, са наши приятели.“

Йоан Златоуст: „Той казва: „Няма по-голяма любов от това, да даде някой живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). Вижте как се грижи Той за онези, които Го разпнаха и които показаха толкова много ярост към Него! Ето какво каза Той за тях на Отца: „Прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34)! И по-късно изпрати при тях още ученици.“

Човек трябва да е или напълно неграмотен, или много циничен (или пък да е в състояние на заблуда и да е загубил способността да прави разлика между „добро“ и „зло“), за да отнася думите на Този, Който е предал Самия Себе Си на смърт, към

онези, които носят тази смърт на други хора,

па макар и по благи съображения за "защита на Отечеството" - военните. Резонен е въпросът: може ли такъв  духовно невеж, объркан, или пък циничен човек, да бъде духовен водач на православните християни у нас?!

„Как се грижи Той за враговете Си!“ - се възхищава от Христа Златоуст. А колко се грижат за враговете си тези, които са готови да ги стрелят, режат, мушкат, взривяват, изгарят?

Вън от съмнение е, че зад такова 

криво тълкуване на Евангелието от Йоана, 

каквото чуваме от патриарх Даниил, се крие сатанинска уловка.

„...Когато можем, нека от любов да помагаме на враговете си, и тогава дори онези, които ни преследват, ще станат наши приятели“ - прочетете внимателно тези думи отново. Помислете за тях. Наши приятели стават тези, които ни гонят: в това именно св. Григорий Двоеслов вижда смисъла на Христовата жертва.

Нека се опитаме да приложим тези думи на светеца към войниците, които отиват да убиват враговете. Успявате ли? Едва ли.

И все пак, могат ли думите на Христос от Йоан 15:13 да се отнесат не към Него, а към някой обикновен човек?

Могат. От историята знаем за много случаи, когато християни, следвайки примера на Христос, са давали своя живот като откуп за нечий чужд живот. Тези примери обаче нямат нищо общо с военната служба!

От най-близките (както по време, така и в съответствие с евангелския идеал) можем да си спомним историята на майка Мария (Скобцова).

Заедно със сина си и свещеника Дмитрий Клепинин тя е арестувана от германците, защото групата им е спасявала евреи от арест и газовите камери. Тя е била затворена в концентрационния лагер Равенсбрюк. Седмица преди освобождението на затворниците, на 31 март 1945 г., майка Мария

доброволно замества млада жена, осъдена на смърт

 Тя облякла роклята със затворническия номер на младата жена и умряла в газовата камера вместо нея. Това е единственото възможно разбиране и въплъщение в живота на думите на Христос: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“

В контекста на неистовия натиск, оказван повсеместно за налагане на неясния по замисъл и съдържание предмет "Религия и добродетели" като задължителен за изучаване от 1 до 12 клас, повтарянето от страна на патриарх Даниил на станали вече класически кремълски опорки като посочената, предизвиква оправдано безпокойство както в широките обществени слоеве, така и сред самите вярващи, които радеят за опазването на чистотата на православната вяра!