Ренета Трифонова, Християнство. БГ

Пресслужбата на БПЦ – Българска патриаршия публикува вчера Обръщение на Св. Синод относно трагичните събития в Близкия Изток, в което изразява „още веднъж“ братската си подкрепа и съпричастност към Антиохийската патираршия и към нейния предстоятел. В обръщението се казва, че днес, когато навсякъде се говори за човешки права и свобода на личността, светът е свидетел на трагичните събития в Близкия изток. „Не можем да стоим безучастни и безмълвни пред страданието, болката и мъките, които изпитват хиляди наши братя и сестри!“ – пише в емоционалното обръщение. „Настояваме отговорните международни и национални фактори и организации да сторят всичко, което е по техните човешки сили и възможности, за незабавно спиране на насилието и за защита на правата и живота на християнските малцинства в Сирия и в целия Близък Изток.“

Дали това обръщение е подписано от всички архиереи или просто е разпратено по техните служебни имейли като свършен факт, можем само да предполагаме. Добре е, че Св. Синод изразява позиции, особено за военни действия и човешки права. Прави впечатление обаче, че за Газа има позиция „още веднъж“ (предишното становище беше през декември 2024 – само преди три месеца) и емоционално обръщение, а за страдащите в Украйна повече от три години няма нито веднъж! За тази война, която е не по-малко жестока, в която страдат и много българи, живеещи в Украйна; война, която се води срещу цивилни, и в която са отвлечени много деца в окупираните от Русия територии – ние все още нямаме обща позиция и съчувствие. При това – от тази война страдат най-вече УПЦ с нейните хора и храмове. Вчера, например, на своята страница Украинската православна църква съобщи за поредния удар в Сумската епархия – Николаевският манастир е пострадал от обстрела на Русия. Ето част от текста и снимките, които УПЦ публикува:

Обителта „Свети Николай“ в с. Миропиля се превърна в руини след поредната руска атака. Повредени са стените на манастира, счупени са прозорци и врати, разрушени са комуналните помещения“, се казва в съобщението.

Разбира се, че към жертвите на войната и към жестокостите на агресора отношението трябва да бъде еднакво – като към пострадали хора, които се нуждаят от нашата подкрепа и най-вече от нашия глас и публична позиция в името на истината – Христос. Защото Той ни казва, че ако я познаем, тя ще ни направи свободни (Йоан 8:32). Затова е странно, че забелязваме войната далеч от нас в Близкия изток, но мълчим за войната в нашия двор – на 250 км в Украйна, в Европа.

Когато става въпрос за човешки права, добре е да се знае, че според международни доклади от февруари 2025 г. руските войски са повредили или напълно унищожили 643 култови сгради в Украйна, от които Украинска православна църква (Московска патриаршия) има разрушени 338 обекта – храмове, манастири и др. Останалите обекти са на други вероизповедания. Мнозина свещеници са избивани, изтезавани, преследвани. Хиляди деца са отвличани от родителите си. Тези хора също имат права и също се нуждаят от нашата помощ и позиция. И ние я очакваме.