Две интервюта от последните седмици на архимандрит Дионисий и неочаквано изявление на Прокуратурата възкресиха отново темата за жестокото убийство преди 23 години на свещеник Стефан Камберов. От там наднича и името на новия патриарх Даниил. Много вярващи коментират, че свързаното на Даниил с това престъпление е некоректно и тенденциозно и петни името на православната църква.  Изтъква се, че няма преки свидетелства за  неговата съпричастност.  Прокуратурата казва същото в  изявлението си от януари месец и дори предупреждава , че : „… разпространяването на неверни твърдения, свързани с влезли в сила съдебни актове, при това за престъпление, извършено преди повече от 20 години, е в разрез с обществения интерес…“, но забравят сякаш, че общественият интерес винаги е подчинен единствено на истината, а за  истината няма давност. 

Притеснително е, че 23 години по темата мълчи и Даниил, изкачвайки стълбичката на църковната йерархия от монах до патриарх.

Наистина страшно е името на действащ български патриарх да се свързва с убийство и то на свещеник. Но още по-страшно е ако участник в онази бесовска оргия на 22 юли 2002 година е наметнал бялото було и е предстоятел на БПЦ.

Историята

Трагедията се разиграва в период на остро противоборство между алтернативните синоди на Максим и Пимен, като се надцакват кой кои църкви, манастири и  имоти да стопанисва и заграби. На 15 юли 2002 година, преди храмовия празник ударна бригада от няколко духовника и други служители на Неврокопска епархия, по нареждане на владиката Натанаил, от синода на Максим нападат женския манастир „Свети Пантелеймон“, който е между село Обидим и Добринище.  Той се стопанисва от алтернативния синод. Разбиват с чукове и тесли ключалките и катинарите, подменят ги, завземат обителта, а свещеникът Стефан Камберов, който се грижи за нея, е демонстративно изхвърлен. Наказателната група дава дежурства, за да не се опитат хората на Пимен да си вземат обителта.

Шест дни по-късно омерзен от случващото се и не получаващ никаква защита от държавните институции в Благоевградско, духовникът отива пред манастира и обявява гладна стачка. Действията му провокират „събратята“ му от алтернативната Църква, стига се до остри пререкания, садистичен побой и убийство. Задържани са свещеник Борислав Еринин и клисаря  Малин Сакарев. Четири години по късно двамата са осъдени от съда в Благоевград – единият на 5,6 години лишаване от свобода, а другият на 4,6 г., но за престъпление по непредпазливост.  Излежават половината от присъдите и излизат на свобода, без  да им е наложено никакво църковно наказание.

Убийството – няма тайни, има свидетели

Faktor.bg разполага с документи от следственото и съдебното дело, които са запазени през годините, въпреки няколкото опита да бъдат прочистени, за да се прикрият съвсем следите. Според сегашното изявление на прокуратурата от края на януари месец, което има за цел да  „изпере“ патриарха, се казва, че свидетели не са открити. Явно там не четата архивите на колегите си от Благоевград. Материалите за убийството са над  300 страници, а като свидетели са разпитани и са дали показания над 20 човека, които в една или друга степен са били свързани с престъплението. Четирима от тях категорично споменават името на Даниил.

Първи за присъствието на Даниил говори в показанията си свидетелят Янко Русков, също свещеник (виж признанията му в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.). Той разказва, че на сутринта след убийството на Камберов, към 6 ч му се обадил владиката Натанаил и му казал, че Стефан е мъртъв. Русков обяснява пред съда, че споделил тази информация с едно монахче Даниил, което било вътре в манастира. Показанията на Русков разбиват  и един друг мит - че в интервю преди време Даниил сам разказал, че занесъл вода и одеяло на отец Камберов преди да го убият. Такова интервю не се открива в интернет пространството, но в официалните си показания Русков казва, че той налял и дал вода, на стачкуващия, питал го дали иска храна, предложил му и одяла, но Камберов отказал. Тези официални показания в съдебна зала разбиват мита за самарянина Даниил.

Здравко Джолев е вторият свидетел, който дава показания какво и как се е случило през фаталната нощ, като потвърждава, че в манастира  по това време е бил „…Даниил и сестра Макрина…“(виж признанията му в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.).

Интересни са и обясненията на Димитър Методиев Белчин – на 21 вечерта пристигнал с група съмишленици в манастира, за да го вардят от хората на Пимен, а там заварили седем човек, сред които „…дякон Даниил и монахинята…“(виж признанията му в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.).

При разпита Николай Мунин – признава, че по нареждане на владиката Натанаил завзели манастира. Тук за четвърти път се появява името на днешния патриарх. Той свидетелства, че от завземането на Божия дом на 15 юли с него там до убийството са били няколко човека, сред които и „…дякона отец Данаил“ (виж признанията му в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.). Тоест  монахът е бил част от силовашката бригада в расо, установила власт по насилствен начин над „Свети Пантелеймон“. Свидетели от митрополията пък са категорични, че Натанаил назначил тогава именно Даниил за иконом на превзетата обител – да  я стопанисва и ръководи. Тоест в някаква степен той е и бил отговорен за случващото се там, но по никакъв начин нито е укротил бесовете на поповете, нито ги е възпрял, нито е потърсил помощ от МВР, за да се предотврати кръвопролитието.

И още един знаков  акцент от разпитите на свидетелите, който поставя въпросителни пред гробовното мълчание на Даниил. Мариана Апосотолова дава показания (виж признанията и в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.), че е била целия ден със  своя приятелка в манастира. Чула от свещениците, че Владиката Натанаил ги изпратил, за да вардят манастира от разколниците. Късно през нощта се събудила от викове и крясъци. Тя буквално казва: „…гласът беше бесноват…“ Ругаел и обиждал отец Камберов. Заплашвал, „…ще те утрепа, с  този кол ще ти избия зъбите…“ Познала, че  това е отец Борис Еринин. Адвокат я пита: „Какво имате предвид като казвате „бесноват глас“?“ Марирана отговаря: „Имам предвид, че това е глас на човек, които иска да бие, да мъсти. Глас, който звучи заплашително, глас на човек обладан от бесни на Лукавия“. Ако свидетелката, която е била вътре в манастира е чула бесноватия глас, то не е ли логично и Даниил, който също е бил вътре да го е чул, но не е реагирал.

Чадър  над истината

Всички свидетели в една или друга степен твърдят, че Натанаил е поръчителят на завземането на манастира, че той е нахъсвал непрекъснато  за агресия към хората на Пимен.

От следствените материали и показанията на свидетелите става ясно, че Камберов е издъхнал около 4 часа сутринта на 22 юли.

Сакарев първи установил това,  а после се отправил към дома си  и към 6 часа сутринта се обадил по телефона на владиката Натанаил. Владиката наредил никой да не напуска манастира и да не разпространяват никаква информация за случилото се, да се прикрие тяхната връзка с убийството. Натанаил дава указания, че ще се обади на кмета на Добринище да изпрати работници за водопровода, а Сакарев да тръгне с тях с колата и по пътя уж случайно да ги насочи и да открият трупа, все едно, че нищо не  знаят. Владиката наредил и никой да не излиза от манастира, да не викат МВР и да запазят  мълчание – нищо не знаят. Според други свидетели Натанаил имал информация доста по-рано, каква са я надробили пияните му попове, дори с негово нареждане се обяснява и среднощното разгонване на катун с цигани, които били принудени със заплахи да се изнесат от близкото до манастира място. Целта била като открият през деня на 22 юли трупа на свещеник Камберов, да се внуши, че може би хората от катуна са извършили злодейството и заради това посред нощ са се изнесли, за да се укрият.

Искане до М-тел да се предоставят на съда разпечатки от последните разговори на владиката Натанаил показват, че във времето малко след убийството той води активни разговори с човек от Министерски съвет в София, с  лице от Дирекция ФРО на МВР, с патриаршията, с кмета на Добринище, с генерал от Благоевград, със Сливенска митрополия и т.н. Вероятно е ставало дума за спешни консултации – как да се прикрият следите, как да излязат чисти от скандала. Часове след убийството в района пристига съвсем случайно и висш служител от Дирекция по вероизповеданията. В показанията си самият Натанаил разказва, че след убийството и ареста на отец Малин и отец Борис (така владиката ги нарича в показанията си, б.р.) той пристигнал в РПУ Банско, срещнал се с шефа му, който щедро му предложил да  уреди среща с арестантите в самостоятелна стая, без полицейски надзор (виж признанията му в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.). Така  и станало, а признанието е не просто скандално, а в противоречие с всички правила и законови разпоредби. Но явно Натанаил е имал изключително влияние, след като и арестантските килии му се отварят.

В процеса на разследването се стига до хипотезата, че в побоя са участвали и свидетелите Варин, Калайджиев и Русков,  защото в определен моменти са били до Камберов, а и са намерени повече тояги на местопрестъплението с ДНК от жертвата. Това свидетелства, че и побойниците са били повече. Но отец Калайджиев е племенник на Натанаил, така картината се замазва и срещу тях не са повдигнати обвинения.

Показателен за цялата ситуация е и разказът на Иванка Аврамова Камберова, съпруга на убития свещеник (виж признанията му в прикачения файл, цитатът е подчертан в червено, б.р.). Тя разкрива много интересна подробност. Преди трагедията написали жалба и отишли при полицейския началник в Банско, поискали съдействие и да бъдат върнати като стопани на манастира, а хората на Натанаил да бъдат изгонени и да им се повдигне обвинение за самоправство. Вместо съдействие и съблюдаване на закона, началникът им казал цинично, че нищо няма да стане, защото „… Симеон е признал синода на Максим…“. Има предвид тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски и патриарх Максим. Тези думи обезверили отец Камберов и вероятно са го подтикнали от отчаяние към гладната стачка. Ако МВР си беше свършило работата, може  би нямаше да се стигне до трагедията.

Към случайностите трябва да добавим и неочакваното професионално израстване на следователя, поел случая. Изненадващо повишение и изстрелване директно в Националната следствена служба. Казват, че не приемал ходатайства и вмешателства, но именно заради това станал неудобен в района и получил повишение.                                                                                                                                                                 

Какъв  е проблемът с Даниил?

Вместо да служи на истината и канона е останал послушен войник на Натанаил – подбудителя и укривателя на това престъпление. И до днес го слави като свой духовен баща и мъдър учител. Участвал е в наказателната му бригада за незаконно превземане на манастири. Бил е през цялото време на убийството, но не е направил нищо за да възпре насилниците. Не е повикал МВР. Сговорил се е с убийците по нареждане на Натанаил да пазят закона на омертата и да дават контролирана информация. Не е поискал епархийски съд да осъди убийците. Не е поискал Синодът да ги низвергне, не се е разграничил от тях, а в продължение на 23 години е останал в съслужение с престъпници, извършили най-тежкия грях в Църквата. Като патриарх сега може, макар и с късна дата, да въздаде справедливост, но не го прави, а търси чадър от държавното обвинение.  Можел е през тези повече от две десетилетия да направи покаяние и да поиска прошка от вярващите. 

Това е съпричастността на Даниил към убийството  на свещеник и го прави  виновник. Прав е преподавателят по църковна право проф. Делян Николчев, казвайки в интервю за Faktor.bg, че мълчанието на патриарха е притеснително, а трябва да говори. Невинната кръв няма да спре да търси възмездие, а бесовете съвсем не са спасение.

Екип на Faktor.bg