Месеците преди въвеждането на еврото носят несигурност, очакване и въпроси. Но според новото национално проучване на JTN*, българите посрещат промяната далеч по-трезво и прагматично, отколкото често се представя в публичния дебат. Да – повечето очакват поскъпване. Но не се паникьосват. Да – тревожат се за инфлацията. Но търсят реални решения. И най-вече – не вярват в „чудодейни“ държавни инициативи, които обещават да спасят потребителите от пазарните механизми.

„Магазините за хората“ – повече политика, отколкото помощ

Една от най-обсъжданите идеи тази есен – т.нар. „държавни магазини за хората“, които би трябвало да предлагат стоки на по-ниски цени, – среща предимно недоверие и скептицизъм.
Резултатите от проучването са категорични: над 70% от българите не вярват, че тези обекти ще окажат реален ефект върху цените.
Повечето респонденти ги виждат като политически ход, а не като социална подкрепа.
•    72% смятат, че няма да повлияят на цените в частния сектор;
•    65% не вярват, че ще помогнат на уязвимите групи;
•    60% ги определят като лоша инвестиция на публични средства;
•    а повече от половината (58%) са убедени, че подобна инициатива ще затрудни, вместо да улесни прехода към еврото.
Думата, която най-често се появява в коментарите на респондентите, е „пиар“ – не помощ, не стабилност, а публична демонстрация без реално съдържание.

„Българите стават все по-внимателни към публични послания, особено ако ги идентифицират като популустки. Те ясно различават реалните решения от символичните жестове,“ коментира Даньо Димитров, управляващ директор на JTN.

„Проучването показва осъзнатост, критично мислене и готовност хората да поемат отговорност за собствените си решения.“

Рационални потребители в очакване на новата валута

Макар темата за цените да доминира, поведението на потребителите показва спокойствие и адаптивност, а не страх. Повече от две трети вече планират бюджета си внимателно, купуват основно на промоция и избират по-достъпни марки. Хората не очакват чудеса – просто ще се приспособят.
Типичната стратегия звучи така: „Ще купувам по-малки количества, ще чакам намаления, ще гледам повече промоции.“

Дори при повишаване на цените, повечето българи заявяват, че няма да се откажат от нужните стоки, а ще регулират потреблението си.

Само 12–13% планират да се откажат изцяло от „екстрите“ – цигари, сладки изделия или безалкохолни напитки.

Страхове има, но не и паника

Най-силно изразените притеснения са очаквани:
•    неоснователно повишаване на цените от търговците (82%);
•    общо поскъпване и инфлация (78%);
•    маркетингово „закръгляне нагоре“ на цените (74%)

Но тези страхове не се превръщат в песимизъм. Българите се готвят за промяната с реалистични очаквания, а не с усещане за криза. Повечето българи смятат, че ще им трябват до три месеца, за да свикнат с новите цени в евро. Вярват, че преходът ще бъде труден, но преодолим, стига комуникацията от страна на бизнеса и институциите да е честна и прозрачна. 

Еврото – разделяща, но не травматична тема

Обществото остава разделено почти наполовина по отношение на еврото – около 40% го подкрепят, толкова са и против. Повечето хора оценяват практическите ползи – по-лесни пътувания, по-прозрачни цени и по-сигурни спестявания, но малцина вярват, че валутната промяна ще подобри икономическата политика.

Близо две трети смятат, че левът е важна част от националната идентичност, а една пета признават, че вероятно винаги ще „преизчисляват в левове“ при пазаруване.

Информационната кампания – видяна, но непочувствана

Около една трета от респондентите си спомнят за информационна кампания за еврото, но малцина я намират за достатъчно полезна.

Хората очакват конкретни действия – ясно двойно изписване на цените, замразяване на цените в първите месеци и ясни етикети с последната промяна на стойността.

„Българите не искат лозунги, а практични решения. Те вече мислят като информирани потребители, не като зрители на икономическо шоу“, обобщават от JTN. 

Методология

Изследването е проведено през септември 2025 г. сред 600 пълнолетни граждани (18–75 г.), активно участващи във вземането на решения за покупки в домакинството.

Проучването е реализирано чрез онлайн панела на JTN Research по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing) и е национално представително за градското население на България.

*JTN предлага персонализирани изследователски решения, съчетаващи експертиза и технологични иновации в анализа на данни.

Компанията е лидер в региона в областта на онлайн панелните проучвания и разработчик на собствени системи за верификация на данни, гарантиращи точност и достоверност на резултатите.