Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Напоследък ми прави впечатление, граждани, че действията на премиера Кирил Петков стават все по-объркани и дори хаотични. 
И - не, в случая не визирам ходенето му в Македония, за което така остро и подло, в гръб, го удари президентът Румен Радев. В този случай съм категорично на страната на Петков, който правилно отбеляза, че посещението му в Скопие бе осъществено не прекалено рано, а прекалено късно. И че за развитието на добрите двустранни отношения България е закъсняла вече с цели 30 години, така че, ако искаме да наваксаме, не трябва да отлагаме и ден повече. Така де, разбрахте - проблемът е искаме ли.
Да, донякъде разбирам общото объркване на Кирил Петков - или поне се опитвам. Той е млад и няма никакъв опит в политиката, а да си начело на тази страна в тази ситуация и с такива „съюзници“  зад гърба като Радев, Трифонов, Нинова, си е 

доста гадна работа

 Чисто човешки му съчувствам. Но това не му дава право публично да се оплаква, че обстоятелствата го притискат, както направи преди дни. 
Отдавна е известно, че боговете на обстоятелствата никога не спят и ги пращат с тонове на всеки премиер, както и на всеки обикновен човек. Обаче няма празно - ако обикновеният човек може да пренебрегне дадено обстоятелство и това да не се отрази на качеството на живота му, то за премиерите не е така. За премиера всички обстоятелства са важни, защото и най-незначителното наглед може да обърне каруцата на властта. И добрият политик си личи по това, че не се оплаква, а знае как да се възползва от обстоятелствата. 
Безплатен съвет, майна, възползвай се!
Обаче ми се изчерпаха съветите, идват въпросите. И най-важният от тях е: Кирил Петков отива 

на посещение в Сърбия – защо

 Щели да обсъждат енергийното сътрудничество…..Ами ние вече им построихме през наша територия, с наши грешни 3 милиарда лева, газопровода „Турски поток“, който всъщност е руски. На сърбите и руснаците го построихме, напълно бадева. Какво повече? 
Или онова не го броим вече, защото го стори предишното правителство, което беше предателско спрямо руските интереси - а сегашното, което е благоразположено към Кремъл, доколкото президентът Радев го стиска за гушата и до голяма степен го управлява, от своя страна трябва да се отчете по някакъв начин? 
Така, де, да се тупа брашнения чувал, докато ти е в ръцете, винаги е добра идея - все още нещо още ще пусне. 
Щели да обсъждат в Сърбия двустранните отношения…..Какво значи това - те ще искат да пускаме свободно над нашата натовска територия да се ветреят още руски самолети с ракети и танкове, предназначени  за въоръжаване на Белград съвсем до зъби ли? Или пък случайно ние ще настояваме да се махне руската военна база край Ниш, защото смущава съня на натовската българска армия? 
А, не , сетих се - може би Кирил Петков ще поиска от Вучич обяснение за думите му, казани неотдавна с гордост - че сръбската армия вече е по-добре въоръжена и боеспособна от българската армия. 

Не знам това откровена заплаха ли беше, обикновено предупреждение ли или нещо друго, но в контекста на казаното, според мен българската дипломация първо трябваше да поиска и да получи обяснение, а чак след това да стяга куфарите на българския премиер и да го праща на крака в Белград. Вместо те да дойдат на килимчето…..
Щели да обсъждат нещо по темата за Западните Балкани, пише в програмата. Какво ли? Надявам се, че Кирил Петков, като един истински европейски премиер, недвусмислено ще заяви на Белград да спре да дрънка оръжие и да не си играе с огъня в Босна. Не, не се надявам наистина, де, казвам го само от учтивост. И за малко кодош, че взе да става много сериозно всичко.

Истината обаче е, че дори смятам обратното - Петков ще мълчи през цялото време по темата за сръбската балканска агресивност, стимулирана от Русия, най-многото да пусне някакво клише от сорта, че мирът на Балканите е най-важното нещо. 
Много хитро, направо връх на дипломацията. Също като Германия и Франция се опитват в момента да укротят агресивната Русия по метода - думам ти дъще, сещай се, снахо. Но така не става и е доказано многократно - и в Украйна, и на Балканите, и където и да било другаде. Този вид дипломация е за вътрешна консумация, не за външна - колкото и парадоксално да звучи изразът. 
Щели в Белград да обсъждат европейската интеграция на Сърбия…..За каква европейска интеграция говорим, бе граждани, след като Сърбия вече години наред категорично твърди, че никога няма да стане член на НАТО и вечно ще бъде аванпост на кремълските интереси в Европа? Има ли някой луд, който наистина да пусне такава държава в ЕС. И точно България ли ще е този някой?
Австралия не пусна един Джоко, защото е нагъл и лъже, а от нас се очаква да си вкараме таралеж в гащите, като приемем в ЕС цяла държава от Джоковци. Хайде да се държим малко по-сериозно, а? 
Или някой наивник смята, че премиерът Петков в прав текст ще обясни всички тези тънки моменти от европейската интеграционна политика на премиера Бърнабич, президента Вучич и шефа на парламента Дачич, а те, като чуят истината, тутакси ще се разкаят и ще сменят посоката на мислене и действия? Ако сте толкова наивни, да ви кажа отсега - не, няма нищо такова Петков да обясни, както и няма нищо такова водещите сръбски политици да направят. 
Защо ли? Ами защото те и сега прекрасно знаят всичко, но не им пука. Те просто натискат, защото могат да си го позволят, но целта им не е друга, а 

да мътят европейската вода

 колкото може повече в руска полза. Дали ще го правят, докато са извън ЕС и „кандидатстват“, дали ще го правят, ако случайно влязат вътре, няма голямо значение, мътилка да има. 
Ето няколкото основни причини поради които - струва ми се, справедливо - попитах по-горе защо отива премиерът Кирил Петков в Белград. 
Нито дума не видях в програмата му например за разговори по темата за българското малцинство в Сърбия. Не, че съм голям привърженик на подобни въпроси с привкус на национализъм, но истината е, че докато съседите ни не са в ЕС и помежду ни има граници, темата е важна.  
А може би пък Кирил Петков се срамува да я повдига, защото самата България е известна с прилагането на двойни стандарти към малцинствата. Може да има българско малцинство в Македония, но македонско в България - не. Можем да искаме всички да съблюдават правата на българските малцинства на своите територии, но ако Турция поиска същото от нас, започваме да късаме и хвърляме и да бълнуваме за петвековното турско робство.   
В тази ситуация също е съвсем резонно човек да се запита - няма ли европейски столици, които да посети Кирил Петков. Например - да отскочи до Букурещ и да чуе как засиленото присъствие на войски и оръжията на НАТО, включително американски, са изключително важни за сигурността на страната. И също се питам - не успя ли досега великата българска дипломация да уреди на Петков едно вдъхновяващо ходене до Щатите например. Или влъхвите, които са го наобиколили и го пазят да не направи някой - от руска гледна точка - сакатлък, не го пускат да ходи по такива опасни места. 
Зер там може да му се карат - да речем заради тъпата българска позиция по теми като Украйна и отношенията НАТО - Русия. Или заради храбрата идея на вътрешния министър Янев, възприета като национална политика, българската войска да защитава срещу руската агресия Юго-източния фланг на НАТО сама и с подръчна техника от съветско време….. 
Да не говорим, че може някой да натисне Кирил Петков българското правителство най-после реално да заработи за отдавна бленуваната, обещавана и чакана диверсификация на българските енергийни доставки, въпрос, свързан пряко с националната, а и с общата европейска сигурност. 

Е-е-е-х, мъка - не го пускат Петков на такива опасни места. Виж, в Сърбия може. 
И, помнете ми думата - по този повод президентът Румен Радев няма да каже нито дума напреки, напротив, за разлика от ходенето на Петков в Скопие, сега очаквам официално да  изрази задоволство от всички постигнати там „резултати“ и да му изкаже похвала пред строя. А може и някой ден домашна отпуска да му даде, знае ли човек.