Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Знам със сигурност, че се водят преговори с „Газпром“, но не знам кой ги води“ - наивно изръси онзи ден господин Не му знам името, с титла „български министър на икономиката“. 
Тоя очевидно и топлата вода да открие, няма да знае какво е открил! 
Ама откъде постоянно ги копаят такива и ги назначават за министри, бе, граждани? То ако така продължи, моят ред също ще дойде. Предупреждавам ви, после да не кажете - ама ти се натискаш. Не се, чакам си реда кротко - като свърши списъкът с пълните кретени и подкарат по списъка с празните, ето ме и мен вътре. 
Но, съжалявам, чак такива интересни и съдържателни идиотщини като тази на г-н Не му знам името, не мога да измислям за ваше забавление. 
Представяте ли си, цял министър на икономиката, някъде някой води преговори по най-важния икономически въпрос на България - доставките на газ, а 

този тип не знае кой и за какво точно преговаря

 Добре, де, веднага чувам как някой тукашен руски сутеньор ми се нахвърля с подигравки, че не правя разлика между министър на икономиката и министър на енергетиката. Правя, бе, макро, обаче най-просташки смятам, че в случая, заради тежкия политически характер на преговорите, тези двамата министри би трябвало да са като скачени съдове и да си помагат. Да не говорим, че цялото правителство трябва да бъде ангажирано и съответно - информирано, по темата. 
Да, това изключително наивно от политическа гледна точка признание на икономическия министър можеше да остане просто забавен епизод от най-новата българска политическа история. Можеше, ако на другия ден не беше се изтъпанил пред невинната публика самият министър на енергетиката, в опит да покрие - или поне да замаже - вече изсраното от колегата си. Но вместо това само добави към него още цвят и аромат. 

Та този министър, когото ще нарека господин Не му знам името 2, обясни, че преговорите с руснаците се водят от „Булгаргаз“, защото няма нужда в тях да се забърква българското правителство, нищо, че от руска страна процесът е силно политизиран. 
А подобна логика пък е силно тъпа, нали? Онези ти излизат с цялата наглост и тежест на руската държава, която е специалист в изнудването и извиването на ръце, а ти пращаш някакви анонимни лица, политически напълно безотговорни пред народа си. И то такива, които най-вероятно са завършили висшето си образование в Русия, не само поназнайват руския език, но и обичат руската култура, както и всичко друго руско, дори когато то ги удря постоянно по главата. Или може би - точно защото ги удря постоянно по главата, де да знам.
Да, това са същите наивно вярващи в безкрайната руска добродетел типове, които неотдавна признаха: „През април, когато „Газпром“ ни врътна кранчето, ние, в „Булгаргаз“ не можехме да повярваме“. 
Добре, обаче министър Не му знам името 2 отиде в изказването си и още по-далече. Доста далече, впрочем. Той не само се похвали, че „Булгаргаз“ преговаря с руснаците, но и призна, че всъщност никакви преговори няма: „В момента сме на изчакване на позицията на „Газпромекспорт“. От тях не сме получили позиция по редица отворени въпроси - цени, срокове за доставка, начин на плащане“. 
Ама как така „преговаряш“, пък всъщност си говориш сам? Можем да наречем това половин преговори, нали? И съответно - да плащаме на преговарящите половин заплата. Аз поне така бих направил, ако им бях началник. 

Всъщност, граждани, не министрите, а аз ще ви кажа цялата истина около преговорите за газови доставки за България. А тя е, че

 с „Газпром“ преговаря лично Нейна дълбока неуважаемост Елеонора Митрофанова, 

руски генерал-губернатор в София и нещо като български Командир по важните въпроси. А ако не ми вярвате, ето ви запис от хода на тези преговори: 
- Здравейте, ребята, обаждам се от София.
- Дорогая Елеонора. Какво ви вълнува?
- Преговори за доставки на газ за България.
- Е, то и Германия от това се вълнува, ама газ няма.
- Знам, че няма, нали го горим всичкия, за да топлим Сибир и Северния ледовит океан. Аз обаче искам да преговаряме за доставки. 
- В смисъл? Ако трябва, само заради вас, можем да купим газ от Катар и да го доставим на България през турско-сръбската тръба, нали тия са наши хора, курици, също като сърбите. Но цената ще стане…..леле мале.
- Не ме разбрахте, ако е въпросът, тя България може сама да си купи газ откъдето иска - от Щатите, от Европа, от Близкия Изток.
- Че кой им разрешава да пазаруват от Европа, ние не можем „Мерцедес“-и да си купим, те - газ? А сигурно и „Мерцедес“-и могат, а?
- Ами те са членове на ЕС.
- Така ли? И откога, предателите мръсни, ни зарязаха и слугуват на американците?
- На европейците…..
- Все едно, то и европейците пак американците ги командват. Та българите са вече против нас, така ли? И защо тогава да им даваме газ?
- Абе, не са точно против нас. Повечето не са. Те са по-скоро нашите хора в ЕС. Ползваме ги за различни цели там…..
- А, добре тогава, ще им доставим газ, но ще е скъпо.
- Ребята, не ме разбрахте, аз не искам доставки на газ за България, искам преговори за доставки на газ. И трябва да преговаряме колкото може по-дълго, за да не може през това време те да си купят от другаде. Това е политически въпрос, съгласуван с Кремъл.
- А, така кажете. Искате 

българите да замръзнат през зимата 

и икономиката им да рухне, докато ние с вас продължаваме да водим съдържателни преговори за онова, което така или иначе никога няма да им доставим. Много хитро. Много хибридно.   
- Хибридно, ама те не го знаят. Толкова са тъпички, горките. Намерила съм там едни момчета да управляват, за чудо и приказ - не могат да си намерят пръстите на ръцете, за да сметнат колко ще загуби държавата им от нашите газови „доставки“.
- Обаче комисионите си ги смятат веднага на ум, а? Ха, ха, ха, хи, хи, хи, хо, хо, хо!
- Не е шега, не е шега. А пък шефът им един хубавец, бивш льотчик, ама води българската политика в руска полза като настоящ льотчик, не като бивш. Та тези ребята наистина не  трябва да го изпускаме, така че ще преговаряме от тяхно име. 
- Хорошо, ще преговаряме. То ние колкото дълго можем да водим едни преговори, никой друг на света не може…..

Та ето как в реалността се обсъждат руските доставки на газ за България, граждани. Ако не ми вярвайте, помолете учтиво ДАНС да разсекрети някои записи по темата, каквито би трябвало да притежава и ще видите, че съм прав. 
Освен, че съм прав обаче, съм и много бесен. 

Покрай тия гълъбови запъртъци, които ни управляват, България вече цялата вони на руски партенки, та се не трае. 
Лошата новина е, че, с огромна доза сигурност, след изборите през октомври пак няма да има никакво - какво остава за нормално - редовно правителство, което да управлява, така че още дълго ще трябва да търпим гълъбите да ни серат по главите, а гълъбарят да гледа с умиление из под покрива и да потрива доволно ръце.