Последните дни следя с интерес дебата около „Лукойл“. Моите приятели от десницата съвсем справедливо отбелязват, че огромните печалби от неговите продажби на практика помагат на Русия във войната ѝ срещу Украйна, като не забравят, че с тези пари, най-вероятно, се финансира и руската пропаганда в България. Така е.
Но аз си спомням един още по-стар дебат, пак в рамките на тогавашната наша десница, а именно защо „Нефтохим“ трябваше да се продаде на “Лукойл“. Като стар архивар, отворих книгата на Йордан Василев „Това се случи пред очите ми“, том 2. На стр. 133 авторът пише “Петър Стоянов ми разказа, че двамата с Костов
са имали много тежък разговор,
когато научил не от Костов, а от холандския посланик, че до дни сделката с „Лукойл“ ще се финализира. Холандският посланик следял специално тази сделка заради желанието на „Шел“ да купи „Нефтохим“.
На следващата страница Йордан Василев публикува и писмото на Едвин Сугарев до Иван Костов, по повод твърдението на бившия лидер, че: „Нефтохим“ беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт и затова представляваше интерес само за руски фирми“.
Ето и писмото на Едвин
(Целият текст може да бъде намерен на сайта му „Svobodata.com“):
„Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и официално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахстан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. И след като твърдението Ви, че „Нефтохим“ може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците? Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а
и до националната сигурност на страната.
Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: „Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.“ Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов?“
Писал съм и друг път – Костов направи изключително много за икономическото преобразяване на България и с основание има своето важно място в Новата българска история. В същото време, обаче, има и много неизяснени и премълчавани моменти в неговата политическа биография, без чието осветляване много от днешните драми не могат да бъдат разбрани.
*Любомир Гешев е основател на СДС в Смолян и бивш организационен секретар на партията в София.
Коментари (0)