НЗОК има договор с 384 лечебни заведения към края на 2023 г., като 50-55 от тях поемат 75% от целия обем медицински дейности, а за останалите 329 остават 1/4 от дейностите. Това заяви пред bTV директорът на болница "Св. Иван Рилски" и бивш управител на НЗОК д-р Дечо Дечев.

Той уточни, че сред тези 55 лечебни заведения има и частни, които се справят много добре.

По негови думи "нито едни частник няма да си позволи да назначи поредния политически парашутист, ако той няма експертни качества", защото гони определени резултати.

Дечев бе категоричен, че определен брой на болниците не означава непременно високо качество на предоставените медицински услуги. Качеството се определяло по коренно различни критерии.

Той отбеляза, че държавите, които са успели да постигнат добри показатели, ги постигат не в продължение на една или две години, а на десетилетия. Дечев даде и пример: "През 1939 г. средната продължителност на живота у нас е била 59 години. През 1989 г. тя е 71 години. Всеки би си задал въпроса как се получава това, след като в онези години населението не е имало достъп до високи технологии и нови лекарства. Веднага ще отговоря - добра организация на здравеопазването", обобщи той.

Дечев припомни, че преди няколко десетилетия основна част от работата на лекарите е била да правят постоянни профилактични прегледи по предприятията. По негови думи тогава всеки българин е имал еднакъв достъп до здравни услуги - нещо, което се е променило след 1989 г.

"Имаше и протокол за взаимодействие между болниците, т.е. ако в едно лечебно заведения преценят, че нямат ресурс за лечението на даден пациент се вика консултант или болният се прехвърля в друго лечебно заведение. Този протокол се прекъсна, защото влязохме в друг модел на здравеопазване", поясни директорът на болница "Св. Иван Рилски".

Относно разкриването на частните болници у нас той изтъкна, че не бива да се преминава една червена линия на участието на тези болници в лечебния процес, но при условие че държавата стои зад ангажимента да осигури на българите достъп до качествени медицински услуги.

По негови думи до преди 15 г. частното здравеопазване не е оказвало такова влияние върху здравния сектор, защото е било значително по-слабо развито.

"Тогава не водехме дебат дали имаме, или нямаме нужда от частни болници. Сега нещата са коренно различни - определено и категорично държавата днес не може да се справи само и единствено с наличните си болници", категоричен бе той.

Във връзка с обезпечеността на болниците с кадри и апаратура Дечев изрази съжаление, че тенденциите са за съсипване на държавните болници. Той обаче не отговори дали това се прави умишлено, за да се развиват по-добре частните клиники.