В навечерието на Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари парламентарно представени партии и коалиции излязоха с декларации в Народното събрание

ПП-ДБ: "Съотношение между памет и отсъствието ѝ определят доколко уязвима е нашата демокрация"

В началото на заседанието в парламента най-напред от името на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ лидерът на ДСБ Атанас Атанасов припомни, че на 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи върховен състав на „народния съд“, пише desebg.com. Те изпращат на смърт регенти – принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22 министри от правителствата на Богдан Филов и Добри Божилов и Иван Багрянов, както и 67 народни представители и 47 генерали и полковници.

Атанасов цитира думите на комунистическата висша функционерка Цола Драгойчева, че „никога през живота си не съм спала толкова блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхнаха и последните изстрели“.

Според него казаното от нея е свидетелство за мащаба на злото, върху което е изграден комунистическия престъпен режим в България.

Той не пропусна да припомни, че наредбата-закон за съдене от „народния съд“ е противоречала на действаща по това време Търновската конституция, забраняваща създаването на извънредни съдилища.

„Да отвоюваш всеки ден правото си на свобода е урок, който някои народи научиха, а други – не. Да пазиш свободата си и тази на хората около теб – също. Това съотношение между памет и отсъствието ѝ определят доколко уязвима остава днес нашата демокрация“, добави Атанасов.

БСП – Обединена левица: "България се нуждае от помирение без да тъпче паметта на мъртвите"

От БСП – Обединена левица реагираха и техният народен представител Галин Дурев заяви, че „нито една политическа кауза, нито една идеология, нито една партийна битка не оправдава употребата на трагедията като инструмент“.

По думите му „паметта на загиналите изисква споделена отговорност, тишина, уважение, смирение, а не шумна политическа реторика“, а дълг на народните представители е да превърнат историята в урок, а не в присъда.

„Днес повече от всякога България има нужда от помирение, основано не на забрава, а на осъзнаване. Има нужда от национално самочувствие, което не черпи сила от омразата, на политика, която гледа напред, без да тъпче паметта на мъртвите“, заключи левият депутат.

През 1990 г., когато БКП се преименува на БСП, тя се разграничи публично (в реч на тогавашният председател Александър Лилов, б.а.) от „извращенията и деформациите“ по време на управлението на компартията.

През следващите десетилетия обаче БСП никога не е правила стъпка към помирение и е отказвала да подкрепи всички политически и законодателни инициативи за осъждане на престъпленията на тоталитарния комунистически режим и за преосмислянето му.

Единственото изключение е публичното извинение на лидера на БСП Сергей Станишев за „възродителния процес“ през ноември 2013 г. на съвместен митинг с ДПС в София по време на тогавашния им съвместен кабинет с премиер Пламен Орешарски.

ГЕРБ-СДС: "Възмездието и отмъщението не са правосъдие"

От името на ГЕРБ-СДС депутатът Тома Биков заяви, че „датата 1 февруари трябва да бъде не само помнена, но и осмисляна, заедно с целия контекст“

Според него част от осъдените също са били участници в подобни действия от преди 1944 г. Това обаче не означава, че случилото се или възмездието, като често се определя от онези, които са от страната на подкрепящите Народния съд, е правосъдие.

„Възмездието и отмъщението не могат да бъдат правосъдие“, заяви Биков.
„Съдът на историята, независимо кога, ще произнесе своята присъда, а цената, която бива платена за подобни импулси, се плаща в кръв и е много тежка за цялото общество“, заключи той.

ДПС – Ново начало: "Няма справедливост за „възродителния процес“

От ДПС-Ново начало също излязоха с декларация от името на парламентарната си група.

Народният представител Хюсеин Хафъзов подчерта, че и днес – толкова години след така наречения възродителен процес – няма справедливост, няма утеха.

Той припомни, че председателят на ДПС-Ново начало Делян Пеевски е подал сигнал до Военно-окръжната прокуратура (тази прокурорска структура разследва това престъпление по дело, започнало през 1991 г., б.а.), е поискал да се потърси истината за „възродителния процес“.

Хафъзов призова мюсюлманите да се помолят за всички жертви и за всички, изстрадали демокрацията.

„И знайте, че ще продължаваме да се борим срещу всички рестрикции, включително и срещу тези, които се опитват да ни ограничават в политическите права. Борбата продължава. Нека бъдем заедно в своите усилия. Бог да пази България“, заключи той.

БСП и „Възраждане“ отказаха да почетат жертвите

Темата предизвика сериозно напрежение в залата, като депутати от „Възраждане“ и БСП отказаха да станат в памет на жертвите по време на призивите за едноминутно мълчание.

1 февруари е утвърден като Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим от правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов през 2011 г.

Предложението за това е внесена в Министерския съвет от двамата президенти Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2001) по идея на политическия емигрант и филантроп Дими Паница.