Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел, известен с експлозивния си характер, обясни защо по време на неотдавнашното си посещение в Москва той не е отговорил на „публичното унижение“ от руския външен министър Сергей Лавров. В интервю за Der Spiegel европейският политик заяви, че той е бил възмутен от сравнението на случая с руския блогър Алексей Навални и референдума за независимост в Каталуния, но „не исках да се хващам на въдицата“, предава "Фокус". Според него е необходимо такива въпроси да се дискутират при затворени врати, а не на пресконференция.

Борел е убеден, че в тази ситуация той е показал „спокойствие“, а не „безпомощност“, както някои биха си помислили. Освен това в личен разговор с Лавров той, „гледайки го право в очите“, много ясно е изразил мнението си за положението с правата на човека в Русия, поискал е освобождаването на Навални, разследване на отравянето му, а също така е осъдил задържането на демонстрантите. В отговор руският министър го е предупредил да не споменава случая с руския блогър по време на пресконференция, твърди ръководителят на дипломацията на ЕС, тъй като това би било възприето като „унижение и намеса във вътрешните работи на държавата“.

Борел обаче не твърди, че е направил всичко както трябва: „Тъй като толкова много хора мислят, че е трябвало да бъда по-уверен, няма да споря с това. Вероятно беше необходимо да се откажа още повече от желанието си да вляза в конфликт пред камерите. Ако тази ситуация с г-н Лавров възникне отново, ще се хвърля (като бик) на червеното платно“.

В интервю за Der Spiegel ръководителят на дипломацията на ЕС също се изказа в подкрепа на санкционната политика спрямо Русия. Според него настоящите наказания, взети поради украинската криза, „оказват влияние: те увеличават политическите и икономическите разходи за незаконни действия срещу Украйна за Русия“. Но Борел подчерта, че санкциите са само инструмент и не могат да заместят политиката: „Това изисква много повече. В случая с Русия политиците трябва да действат в три посоки: да отблъснат, да сдържат, да преговарят“.

Той коментира и ситуацията със „Северен поток 2“, като припомни, че Европейската комисия неведнъж е давала ясно да се разбере, че газопроводът под Балтийско море няма да помогне за диверсификация на енергийните доставки на Европа и за постигане на енергийна независимост: „Но Комисията не може да предотврати частните предприятия от инвестиране на пари в индустриален проект“. Борел обаче признава, че подобни мащабни инициативи не могат да бъдат чисто икономически и те задължително са свързани и с геополитиката.

„Москва винаги е искала избирателно да води двустранни преговори с държавите-членки на Съюза и да игнорира ЕС като цяло. Това не бива да се допуска. Ако се държим заедно, тогава преговорната ни позиция ще бъде много по-добра - и не само в отношенията с Русия, добави европейският политик. „Определено ще ми е по-лесно, ако премахнем необходимостта от единодушно вземане на решения по въпросите на външната политика и сигурността и започнем да вземаме решения въз основа на мнението на мнозинството. Това не само би улеснило много неща, но и незабавно ще съживи дебата. Докато всеки има право на вето, няма много стимул за сериозна дискусия. В крайна сметка, ако нещо се случи, можете просто да блокирате решението“.

Според Борел, благодарение на премахването на принципа на единодушие, ЕС ще може да разработи обща политика за сигурност. Той не изключва един ден алиансът да се превърне във военен съюз: „Общите разходи за отбрана на държавите от ЕС сега са три пъти по-високи от тези на Русия. Никой обаче няма да спори, че Русия е по-голяма военна сила и е готова да използва тази сила. Членовете на Европейския съюз са готови да защитават своите интереси, включително с военни средства. Но не под знамето на ЕС“. „Германия поради своята история изпитва известни трудности при провеждането на военни операции в чужбина и аз разбирам това. Но сега хората осъзнават, че живеем в опасен свят и че ЕС е заинтересован да прояви военна инициатива - главно там, където НАТО не го прави“, подчерта ръководителят на европейската дипломация в заключение на интервюто.