Иво Иванов

В последните дни ставаме свидетели на активизацията на Комисията за противодействие на корупцията, прокуратурата и МВР в две от големите общини в България и съответно арести на кмета на Варна и зам. кмет на София. Формално се споменават корупционни схеми, злоупотреби с обществени поръчки, стандартни неща, които сме наблюдавали и преди с Иванчева и Петрова в община “Младост”. Ставаме свидетели и на воя, който нададоха самопровъзгласилите се за “демократични сили”, защото атаките били само срещу “техни” кметове, както сами многократно заявяват. Всъщност кметовете не са на ничия партия, а на гражданите на съответните градове, но как да обясниш подобни неща на псевдо-демократи, като това особено се отнася за сектата ПП. Някой ще каже, че използвам пресилено определение за тях, но действията на ПП от създаването си в онази 2021 г. говорят в подкрепа на определението “секта”. Ще се опитам да изложа по-долу техните грехове, които смятам, че доведоха до сегашното положение. От сега искам да е ясно, не се опитвам да адвокатствам на “бухалките” на тези, с които си лягат и стават в ПП-ДБ, оправдавайки собствените си прегрешения с едни двама корпулентни имената, за които всички знаем, а и ПП-ДБ не пропускат да ги споменават при всяко тяхно телевизионно участие и в приведените пред тях медии, сайтове, информационни портали и пр. 

Да минем по темата.

       1. Когато на 12 май 2021 (п)резидентът назначи служебно правителство, министри в което бяха Петков и Василев, те бяха посрещнати с огромно обществено доверие, доверие от хора, които не знаят или не помнят генезиса на двамата. Единият близък и бивш учредител на „Да, България“ (Петков), а другият - служебен министър на енергетиката в правителството, назначено от Плевнелиев с премиер Марин Райков (2013 г.), син на офицера от ДС Райко Николов. Самият Райков не е доказано че има връзка с ДС, но всички знаем, че “кръвта вода не става”, а и ще запомним края на неговия мандат и как “министър-председателят Марин Райков, нареди на министъра на външните работи Марин Райков да назначи Марин Райков за посланик на България в Рим, с подписан указ за назначаването му от най-младия член на вузовския комитет на БКП във ВМЕИ “Ленин”-София - Росен Плевнелиев. Чудесна компания за старт на политическа кариера -  ДС, БКП, сериозно намирисва на лансиране от задкулисието, при положение, че по това време на много от нас беше ясно, че случайни и непроверени хора не се допускат по високите етажи на властта и политиката. Това е за старта на Василев.

Нека да видим как тръгна политическата кариера на Петков - споменах по-горе, че е учредител на „Да, България“, което не е проблем. Големият проблем дойде след като бе назначен за министър на икономиката и беше пропуснал да спомене преди това, че има двойно гражданство. България беше на крачка от институционална криза, която бе предотвратена от Конституционния съд, замазвайки проблема с двойното му гражданство. Всичко написано дотук говори за зависимости от определени среди, обичащи да дърпат конците задкулисно в политиката ни, а и нека не забравяме, че бяха представени на обществото като политически фигури от (п)резидента, лансиран за такъв от Решетников (руzки генерал от тайните служби на кремъл). Зависимости, които ще ни следват почти в целия текст надолу.

       2. И така на 19 септември 2021 г. тези двама герои, за които става дума по-горе, обявяват политическия си проект “Продължаваме Промяната” - гръмко име, със заявка, че “промените” започнали като служебни министри ще продължат и като партиен проект. За жалост се оказаха наистина проект, проект с мъглява идеология (социален либерализъм ?!?), позициониран в политическия “център”, който ще “се стреми да привлече хора с успешна кариера извън политиката, които отговарят на следните условия: да не са членували в повече от една партия, да не са били замесени в публично оповестени скандали и всеки един от тях да подпише договор за почтеност – че не притежава скрити доходи”. Впоследствие видяхме как това се оказаха празни приказки - просто “врата в полето”, точно като логото на новоучредената политическа структура.

Но да се върнем на същността на всяка партия, а именно нейната идеология - “социален либерализъм”. Да изобретиш такъв политически оксиморон е равносилно на онзи забравен оскиморон от преди 89-та и гласящ “демократически централизъм”. Как хем пазарът ще е свободен, хем ще бъде социално контролиран - аз не се сещам. Пазарът или е свободен, или е под контрола на държавата - въпроси към “десните” им коалиционни партньори от ДСБ и към всички десни и демократично мислещи хора в България. Близката някога до ПП Диана Дамянова в интервю изрази своето разочарование от ПП и най-вече от двигателя на икономическата политика в ПП Асен Василев, наричайки го “китайски комунист”. Но нека си спомним коя е въпросната Диана Дамянова, станала известна в обществото като вицепрезидент на казионния синдикат КНСБ, заместник на червения Кръстьо Петков, помагала на ГЕРБ и Борисов, след време озовала се около Валентин Златев и интересите на „Лукойл“, а за последно стратег на проекта ПП. Случайност, щастливо стечение на обстоятелствата - отговорете си сами.

Някак цялата история по учредяването на ПП страшно много ми напомняше на 2001, когато онези, които обичат да управляват политическите процеси, задкулисно 

доведоха на пожар от Мадрид бившия цар, 

посрещнат и натоварен с толкова много надежди и очаквания, точно колкото 20 години по-късно се случи и с ПП. Истинско дежа-вю - поради невъзможност и на НДСВ, и на ПП да бъдат регистрирани в срок, се наложи и на двете формации да участват на изборите в коалиция, с партии ракето-носители. Тук отново пролича липсата на фантазия от страна на задкулисието, пак се действаше по методическите указания, спуснати им незнайно от къде или може би знайно. Формалната регистрация се случи след учредително събрание, проведено на 15 април 2022 в Пловдив, където партията се сдоби с двама съпредседатели. Но огромния дефицит се оказва 

липсата на идеология, 

безпринципност, политическа всеядност и огромна жажда да са в управлението (говорим за лидерите), липса на кадрови потенциал. Всичко това превърна ПП в проект от лидерски тип, с механично събрани членове, доста близък до определението за секта. Няма как да пропуснем и факта, че при зараждането си тази формация нямаше, а може би няма и сега ясна позиция за пагубното влияние  на русия върху българския национален интерес.

       3. И както в далечната 2001 НДСВ, така и в 2021 ПП спечелиха изборите, но за да управляват трябваше да се стигне до коалиция, която се случи и в нея влязоха ПП, ДБ, БСП, ИТН. В основата и беше анти-ГЕРБ, анти-ДПС и антикорупционната риторика, желанието да се демонтира модела “ГЕРБ”. Чудесно звучащо на първо четене, но да демонтираш модел, доминиран от бивш комунист с бившите комунисти за коалиционен партньор е нещо, като “социален либерализъм”. В правителството намират място и странни персони - Янев, бивш служебен министър и премиер на правителство на Радев и близкият някога до БКП и БСП Рашков - доста странна компания, нали? Управлението на кабинета Петков ще се запомни с ареста на корпулентния от Банкя, оказал се незаконосъобразен и заради който Петков днес е подсъдим. Ще  ги запомним още с дерогацията за руzкия петрол, издействан от Василев и Петков, с формален повод, че руzката компания, експлоатираща българската рафинерия в Бургас, не може да обработва друг петрол освен руzки такъв (странно нали), ще запомним смяната на военния министър Янев (онзи същия), мрънкащ по телевизията, оправдавайки нападението над Украйна от руzия. Относно икономическата политика, там беше

 тотален ляв миш-маш -

вдигане на пенсии, социални плащания, теглене на заеми и раздаване на пари в края на годината, истински социален “либерализъм”, дори и “китайски комунист” би се изчервил. Ще запомним с нещо хубаво управлението на правителството на Петков - смелата му постъпка да изгони над 70 руzки “дипломати”, за които явно е имало данни, че съвсем не са “дипломати”. Но аз смятам, че освен тях, Петков пропусна да обяви за персона нон грата техния главатар, а именно Митрофанова, която още с встъпването си в длъжност не спря да се бърка във вътрешните работи и в политиката на държавата ни, която не спря да провокира и да разделя българите по оста про и анти руzия. Не спря да е активен участник в хибридната война, която началниците и в кремъл водят срещу България. Тя влезе в ролята на ретранслатор на руzката пропаганда и покровител на едни хора, готови за 4000 лв., а някои и за много повече да се поставят в услуга на москва и нейната имперска политика. И логичното се случи така, че когато създаваш коалиция на принципа "ние сме анти", без идея и концепция за следващите четири години, без програма, изградена на базата на консенсус между коалиционните партньори се стигна до разпада на “седенката”, съпътствани до грозни сцени на взаимни обиди и нападки от страна на ПП и ИТН. Каква е истината за разпада на коалицията - може би ще научим някога.

       4. Междувременно на 14 ноември 2021 г. се състояха президентските избори, в които за втори мандат се бореше Радев - фаворитът на Решетников. Без изненади зад кандидатурата му и инициативния комитет - познайте кои застанаха зад Радев? Да, застанаха именно тези, които бяха лансирани в политиката след 2020 от него - Петков, Василев и тяхната “Промяна”, като на никой от тях не му дремеше, че е така нареченият “манджурски кандидат” на москва в президентските избори от 2016, предлаган първо на ГЕРБ, допаднал първоначално на началника от Банкя, но в последствие началникът размислил и се отказал от него. Така Радев се оказа кандидат на БСП (руzките служби винаги имат повече от един избор), а ГЕРБ издигат срещу него практически неизбираемата Цачева. Резултатът го помним, но да се върнем към втората му кандидат-президентска кампания. Формално срещу него ДБ издигна много симпатичните Лозан Панов и Мария Касимова - Моасе за “тяхна” кандидат-президентска двойка. Но някъде в средата на кампанията подкрепата стана формална и реално привидно “десните” ДБ оставиха президентската институция в мръсните руzки ръце на дуета Радев - Йотова. Ход, с който аз, като десен човек няма как да се примиря, няма как да простя нито на ДБ, нито на ПП. Ход, зад който прозират зависимости, задкулисни интереси, а след вероломното нападение на руzия над Украйна бих определил и като 

предателство на националните интереси

Няма да напомням безбройните прегрешения на генерала-(п)резидент. Ще напомня последния му безумен ход от 9-ти май тази година и предложения от него референдум срещу приемането на еврото, отприщил организирана съпротива от едни хора, странно как финансирани, за да си позволят организирано извозване на хора от провинцията, с идеята да създават впечатление, че протестите са масови, при все че тези хора нямат солидна подкрепа тук в София. Закъснелият опит за еманципиране от Радев от страна на ПП не ги извинява за пакостта, която сътвориха, заставайки зад него, а най-лошото е, че не поискаха прошка от всички онези, които подведоха да гласуват за него.

          5. След краха на правителството на Петков, за който всички “добри и правилни” анализатори от телевизорите и присъдружните на ПП медии обвиниха ИТН и последваха поредните избори. В тези избори трябваше да е светнала първата червена лампа за ПП - избори, в които "Промяната" изгуби 164 хил. гласа съпоставени с предишния вот от 2021 г. Въпреки напъните и кризисния PR на цитираните горе “добри и правилни” говорещи глави, станахме свидетели на първия голям отлив на избиратели - красноречива оценка за дейността на първото правителство, доминирано от ПП. Привидно и логично ИТН изпадна от този парламент, но в последствие от разпространен запис от отцепника в ИТН, присъединил се към ПП - Радостин Василев, участвайки в онлайн конференция на ПП научихме от Петков следното: “Истината е, че цялата схема, която направихме, през всички тези години, интелектуалците са 7%. Направихме ала-бала през президента. Ако пуснеш народа да се презентира, ние трябва да сме 10% с ДБ и с всичко... Изгърмяхме един проект на Слави и откраднахме един бутон”. Неща, които забравихме, а простихме ли? Явно подобни "алабализми" са удобни и за ПП, и за ДБ след като нито едните, нито другите говорят за изборно законодателство, за изчистване на избирателните списъци, така че изборите да дават по-правдиви резултати, а не "алабализмите" от последните 36 години, представяни ни за честни избори. Всичките цитирани врътки с “ала-бала през (п)резидента” за пореден път показаха зависимости и задкулисни връзки. В заключение, след този скандал и 

загубата на 164 хил. гласа,

не последвах оставки, прокуратура и следствие останаха слепи и неми, ЦИК оглуша и логично тръгнахме на поредни избори, защото в парламентарната рулетка не се стигна до правителство. 

       6. На 2-ри април 2023 се състоя поредния парламентарен вот. Този път “десните демократични и красиви” сили се явиха в коалиционен формат ПП-ДБ - нещо като нов бардак със стари труженички, като трендът към намаляване броя на подкрепилите ги продължи и в тези избори - от 692 627 избиратели подкрепили общо ПП и ДБ на предишните избори, коалицията събра 621 069, което е още 70 хил. отказали се да подкрепят новата коалиция на “добрите”. Вече бяхме свидетели на агресията на руzия в Украйна, като ПП решиха, че ще се еманципират от (п)резидента и по темата руzия те ще са доброто ченге, оставяйки на него ролята на злодея. Чудесна идея на пръв поглед, но не искам да мисля как са се чувствали “десните” от ДСБ в компанията на “китайския комунист” Василев и “алабалиста” Петков, похвалил се, че за него представителната демокрация е обикновена “схема с (п)резидента”. Но големите разочарования предстояха. Явно заради обтегнатите взаимоотношения с Радев или в интерес на ролята да са негови антагонисти, “ала-бала” с проекта на Слави не се случи и ИТН отново намериха място в парламента. Но не това е голямата тема тук, защото следва огромната грешка, която за пореден път допуснаха заради безмерната си жажда за власт и участие в управлението на всяка цена. Цена, която по-късно ще платят. Но по темата - това е парламентът, в който станахме свидетели на безпрецедентната “сглобка” с онези, които ПП и ДБ сочеха с пръст като корумпирани, като единствените виновници за “блатото”, в което е държавата. Станахме свидетели как спазариха правителство на ротационен принцип с ГЕРБ, подкрепено от Карадайъ и Пеевски. С цялата тази “принципна” безпринципност в името на някакви ефимерни промени в Конституцията, голяма част от които в последствие Конституционния съд обяви за незаконни и заради орязването на правомощията на (п)резидента в частта им със служебните правителства, станахме свидетели на едни от най-срамните месеци от новата история на страната. А през цялото време “добрите” глави от телевизорите и медиите анализираха, че това е единственият шанс за управление и така нужните “реформи” - пореден “исторически компромис”, досущ като онзи, който се случи с Реформаторския блок. А като част от сделката станахме свидетели на доста скандални назначения - за конституционен съдя бе утвърдена Десислава Атанасова, нещо което не смути за кой ли път “умните и правилни” говорещи глави. Не ги смути и играта на мазни турски кафета. Кризисният пиар измисли, че в името на това да се орежат правомощия на руzофила (п)резидент да назначава про-руzки служебни правителства си струва да се търпи. НО НИКОЙ не напомни и на ПП, и на ДБ как Радев и благодарение на КОЙ се сдоби с втори мандат (виж т.4). В последствие научихме, че акушер и “мениджър” на сглобката е една знакова и злокобна персона от подземния свят - Алексей Петров - Трактора, забъркан в доста скандали в годините и застрелян посред бял ден. Тук отново долавяме тънката линия на задкулисието, бивши комунистически служби и силови структури от прехода. Това беше и периодът, в който разбрахме, че друг знаков бизнесмен от прехода, собственик на телекомуникационна компания и с комсомолски бекграунд е семеен приятел на родителите на Петков. Цялата легенда, че "татко Петко" е обикновен учител по биология олекна - отново нишка към “славното социалистическо” и комсомолско минало. Накрая се случи очакваното - ужасен край, който се оказа по-добър от ужас без край. А и явно в ГЕРБ бе пристигнала социология, която показваше нещо, за което ще говорим след малко. Злото е сторено, двамата корпулентни вече са изпрани, образът им в обществото е доста по-приемлив, двамата стават по-големи католици (евроатлантици) от Папата. Необмислените действия на ПП-ДБ и жаждата за власт доведе до това - не може да им се отрече на двамата корпелентни, че успяха да се възползват максимално от възможността, която се откри пред тях. С тези си действия ПП-ДБ окончателно убиха протестната енергия, която бе генерирана при протестите от 2020 г.

        7. Докато България беше във вихъра на сглобката, докато се готвеше за “исторически компромис” и реформа в Конституцията и в правосъдието, дойде момент за местни избори. Дойде момента, в който “десните” от ДСБ изядоха заради ПП поредния звучен шамар. Коалицията, в която бяха заедно с присъединената съмнителна от политическа гледна точка организация на Борис Бонев “Спаси София”, издигнаха кандидат за кмет на столицата доста спорния Васил Терзиев - не само заради тежката му фамилна обремененост с ДС, но и заради начина, по който стартира успешния бизнес проект, с който беше познат в обществото. Зад този проект изкачаха отново имена и наследници на ДС фамилии, имена свързани с една фирма продаваща оръжия, че няма как да не изчерви всеки средностатистически син по душа човек. Отново стигаме до нишката със зависимостите от бившите служби на тоталитарния режим. “Демократите” от ПП-ДБ-СС рекоха и отсякоха - няма алтернативна кандидатура, нямаше нужда от дебат и от вътрешни избори. Имаше само един кандидат и заради политически инат от страна на трите формации кандидатът за кмет на София стана Терзиев. Взеха да се чуват и критични гласове, но накрая партиите дисциплинираха недоволните и след родилни мъки и драматичен балотаж за градоначалник бе избран “десният” Терзиев. Сега всички сме наясно колко неподходящ е той, колко е несъстоятелен, колко много му липсва политическа гъвкавост и затова е в колизия с общинския съвет. А скандали от стъпването му в длъжност не липсваха - безумната реорганизация по “Патриарх Евтимий”, “Фритьоф Нансен” и “Витошка", скандалния ремонт на “Опълченска”, шестдневната липса на наземния обществен транспорт заради стачка на работещите там. Отказа на инициативна група да се смени името на площада около катедралния храм от "Александър Невски" на Иван Рилски, защото явно на Терзиев му е важно да е в добри отношения с Митрофанова, на която разреши митинг-сборище по случай празника на "червената армия", както и да може да пътува спокойно с Радев на международни воаяжи. Да повторим народната мъдрост - “кръвта на вода не става”, въпреки приказките, които Терзиев разказваше в кампанията си за “добрите” в ДС и неговите роднини били именно от тях. Спомних си как Методи Андреев опита и успя, според мен, да събуди обществото, но реакцията на иначе уважавания Иван Костов бе, че ако ДСБ не подкрепи Терзиев “възможността за разпад на коалицията била огромна”. А може би това трябваше да се случи още тогава, защото сега и ДСБ, и „Да, България“ търпят репутационни щети след скандалите и съмненията за корупция и манипулиране на обществени поръчки в София и Варна. Още тогава стана ясно, че 

“дясното” е заложник в ръцете на “социал-либералите”

от ПП. За мен лично още тогава коалицията трябваше да се разпадне и двете партии в ДБ да поемат курс към създаване на десен алианс, с партии и движения в десния сектор, да загърбят (п)резидентското прокси ПП. По време на безпрецедентната шестдневна транспортната криза Киро “социал-либерало” призова софиянци на митинг протест пред Столична община, както се изрази той, в защита на “нашия кмет”. Косвено или съвсем пряко си призна, че изборът на Терзиев за кмет на София е станал под диктат и натиск от страна на ПП. Случайност или щастливо стечение на обстоятелствата? Оставям изводите на вас. По-късно ще анализираме друго действие на Петков, в което той признава, че е отговорен за избора на кметове и общински съветници, издигнати в София.

      8. След големият провал на “сглобката” последваха поредните избори проведени на 9 юни 2024 г. където коалицията ПП-ДБ отново отбеляза значителен отлив на избиратели - от 692 627 избиратели на предните избори падна до 307 849, което цифром и словом означава

 384 778 гласа по-малко

Този път трусът се отрази на коалицията и най-накрая станахме свидетели на оставка в една от трите партии в нея - Да, България. Постъпката на Христо Иванов бе достойна и показа как се носи отговорност при провал - нещо което не можем да кажем за лидерите на ПП и лидера на ДСБ. На хоризонта се появи нов руzки играч - проектът “Величие”, парламентарната група на която се разпадна почти със ситуирането и. В този момент започна и разделянето на две на ДПС - фракция на Доган и фракция на Пеевски. Историята на българския парламентаризъм ще запише тези факти. На изборите от 27 октомври 2024 трябва да отбележим, че ПП-ДБ успяват да си върнат 38 хиляди гласа и да запишат 346 074, но губят двама депутати в сравнение с предишните, след като се оказа, че “Величие” все пак попада в 51-я парламент. Тук отново ПП решиха да предложат санитарен кордон срещу Пеевски, сякаш забравили само преди година с чий глас бе скрепен кабинетът на “сглобката” с премиер Денков. Ще запомним този парламент с безпрецедентния избор на председател и дължината на първото му заседание, продължило цели 17 дни до избор на шеф на НС. Ще запомним скандала между Божанков и Лорер, от една страна, и ръководството на ПП, от друга, както и с отказа на двамата да се подчинят на волята на Петков да гласуват за Силви Кирилов за шеф на парламента. В интервюта Божанков говори за близост на Кирилов с Любен Беров и хора от ДС, и пак стигаме до зависимостта Петков, ПП, ДС. Устойчива връзка, минаваща през почти всички точки, изредени дотук и показваща зависимости на лидерите на ПП от задкулисието. Другото, за което спомена Божанков е, че лидерите на ПП са търсили контакт с „Въzраждане“ за единодействие в посока на избиране на председател на парламента и за създаване на анти-ГЕРБ мнозинство с тях, като в последствие разбрахме, че ДБ категорично са се разграничили от това. Всичко това показва, че нещата в коалицията ПП-ДБ започват да скърцат, явно това е вече червена линия, която не могат да прекрачат в името на запазването на коалицията с ПП. А че в главите на лидерите на ПП е пълен политически качамак, получихме поредно доказателство с историята покрай иногурацията на Тръмп, на която “социал-либерала” Петков се похвали, че ще присъства и дори се изфука със снимка, публикувана в доста медии. Впоследствие се оказа, че Петков е бил в спортна зала на километри от ротондата в Капитолия, в компанията на MAGA rednecks**. Ако твърдиш, че си либерал и се хвалиш, че си бил на встъпването в длъжност на национал-популист като Тръмп, между другото в главата на когото е същата политическа мамалига, като качамака на Петков, но представен ни като истинска италианска полента, всичко това е меко казано демонстрация на политически кретенизъм. Да се подмазваш и сервилничиш на кремълския диктатор (да за Тръмп става дума), докато се заканва да съсипеш с мита европейските си съюзници, тези които с предшествениците ти са градили приятелство и солидарност в продължение на 80 години, е меко казано обикновена царевична каша. Та подобна политическа царевична каша е и в главите на родните апологети на “социалния либерализъм”. По би отивало на копейките  да се настанят в залата с MAGA rednecks, отколкото на имащия претенции за “демократ” и “либерал” Петков. 

Скоро в текста ще видим, че не съм далеч от истината и как копейките заобичаха долара повече от омразното евро, защитавайки българския лев за копейки. В този период не бива да пренебрегваме и новината, че скандалната и близка до ПП-ДБ компания, която съди България за солидно обезщетение, доведе тук на крак престолонаследника на клана Тръмп - Тръмп младши, от който наскоро разбрахме, че един ден може да се кандидатира за президент на САЩ. Да се кандидатира - може, но едва ли ще стане президент на САЩ не и след баща си и поразиите, които сътвори и ще сътвори неуравновесеният нарцис, инсталиран от MAGA* rednecks в Белия дом.

      9.  Стигаме до февруари 2025, когато правителството и БНБ поискаха конвергентен доклад за приемане на България в Еврозоната - на пръв поглед заявка, приета спокойно в обществото. Тя обаче разбуни духовете в руzофилския сектор. „Въzзраждане“ подскочиха като ужилени, явно активирани от задграничния център, откъдето ги държат на къс повод. Реакцията им беше паническа, но добре организирана и финансирана, започнаха да летят автобуси към София с “неорганизирани” протестиращи от села и паланки срещу някой сандвич и безплатен транспорт до столицата, за да протестират срещу приемането на еврото. Стигна се дотам, че “неорганизираните” протестиращи громиха сградата на “омразната” ЕК в София, замеряйки я с червена боя и хвърляйки камъни по нея. А в дясно - тишина, с изключение на стандартните изказващи се Мирчев и Атанасов. От страна на ПП - пълно мълчание. Безумието и безграничната любов по всичко руzко стигна дотам, че московските проксита лансираха идеята за запазване на лева и валутния борд, левовия номинал на еврото да бъде приравнен към долара, а не както е до сега към еврото (копейките харесват MAGA и Тръмп). На 9-ти май, в деня на Европа, празнуван от някои среди, като “день победы”, един от тях реши да поднесе подарък на любимите си господари по случай празника им “победоносен” и се обяви за референдум кога да бъде въведено еврото, повтаряйки и солидаризирайки се с копейките . От страна на ПП отново нищо освен мълчание, отново подскочиха Mирчев, Aтанасов, Мартин Димитров, но Петков и Василев мълчаха. С този си ход (п)резидентът отприщи вълна на протести и безпрецедентните четири вота на недоверие в рамките на месец и половина, като в тях се включиха и другите руzки проксита - "Меч", "Величие" и догановото ДПС. Така наречените “демократични сили” в парламента не подкрепиха, но и НЕ ОТХВЪРЛИХА мераците на руzките проксита, не гласувайки, което е равносилно на действието на онези 67% от имащите право на глас, но устойчиво отказващи да гласуват. Именно тези хора са 

жертва на “божествения” гняв на “демократите”

с отказа им да гласуват, докато депутатите от ПП в парламента може да се държат аналогично на тях, в моменти, когато трябва да се даде отпор на едни хорица, инсталирани в политиката да обслужват чужди интереси. Така ли ще се борят “демократичните сили” в парламента да станем пълноправен член на ЕС, влизайки в Еврозоната - с отказ да гласуват ли? А не си ли дават сметка, че така стимулират отказващите да гласуват да станат повече от 67%? Това ли е разбирането им за представителна демокрация? Стигнахме дотам, че "Меч" предлагат на ПП-ДБ заедно с "Величие", копейките и АПС на Доган единодействие по внасянето на пети вот на недоверие. До сега не срещнах категоричен отказ на ПП да се колаборират със слугите на путлер в България. 

Добрата новина бе, че вече вървим към 1-ви януари 2026 г., когато би трябвало да сме пълноправен член на Еврозоната. Но до там има доста път и време, а има и работа, която трябва да се свърши не само от правителството, но и от парламента. Работата на парламента обаче се саботира от безспирните вотове на московските проксита - нещо което е видно и с просто око, не е нужно да го чуем от говорещите глави по телевизорите, които обаче не са активни по този въпрос. Защо ли? Не се ли усещат “демократите”, че са въвлечени в сценарий срещу България, сценарий в полза на кремъл. А хибридната война тече в момента, притесненията на хората растат, подкрепата за еврото се топи, подхранвано от лъжи и страхове как хората ще обеднеят от 1-ви януари. Вместо това ПП-ДБ занимават обществото с разследвания на кмет от Варна и зам. кмет на София, уличени в корупционни схеми, в опити с уличен натиск да бъдат оневинени. Но когато се бориш за върховенство на правото оставяш Темида да се произнесе за тяхната невинност, не улицата. Вместо да хабят енергия за това, по-разумно е да се концентрират и да организират собствена разяснителна кампания в страната и да успокоят уплашения от руzката пропаганда народ, че след 1-ви януари няма да стане нещо извънредно, като във времената на Луканов и Виденов, че няма да плащаме дълговете на Франция, Гърция и Италия, че няма да изгорят спестяванията на хората, няма да позволят на спекуланти да вдигнат цените. Въпросът е дали някой ще ги чуе, особено в малките населени места и в малки градове? Когато за четири години си изрекъл толкова много лъжи и почти нищо не си изпълнил от безбройните обещания, започващи с “ние ще”, ти остава да се занимаваш с “митингова демокрация”, уличен натиск и протести.

       10. Стигаме до “достойната” оставка на Кирил Петков заради скандала със зам. кмета на София. “Достойна”, но много закъсняла, въпреки, че за мен като десен човек, не намирам за достойно да издигнеш за кмет на София субект с тежка фамилна обремененост с ДС, който от своя страна да се обгради с подобни корумпета, като този зам. кмет. Странното е, че атаката не тръгна от антикорупционната комисия както с кмета на Варна, а от районен кмет, излъчен от Петков за кандидат на коалицията ПП-ДБ-СС. Според думите на Петков той отговарял за избора на кандидатите за кметове и общински съветници в София и заради това подава оставка. Последва драматично сборище на сектата ПП, където не видяхме оставка на другия съпредседател, където не видяхме покаяние, нямаше извинение, за пореден път станахме свидетели на инфантилния инат на ПП да се отърве от компрометираните и по този начин да намалят репутационните щети, които нанасят на коалиционния си партньор, разбивайки ореола си на “борци срещу корупцията”. И какво измисли задкулисието - с действията на антикорупционната комисия във Варна и ареста на кмета Коцев реши да засипе скандала с рестото в София и манипулирането на обществени поръчки. Така от две седмици насам обществото забрави скандала в София, а вниманието му е заето с ареста на варненския кмет. Удобен момент да видим отново Кирил Петков на “бял кон” да поведе “справедливия” протест срещу репресиите на комисията, начело на която е вр. изпълняващият длъжността Антон Славчев, шеф на комисията от времето на имотния скандал с Цветанов, Цачева и титулярът на въпросната комисия, подал оставка след като и той беше участник във въпросния имотен скандал. Апропо и Славчев бе забъркан в същия скандал, станал известен в обществото с прозвището “Тони-балкони”. Забравиха ли ПП-ДБ за Славчев или докато бяха начело на две правителства им беше удобен и не избраха титуляр. Сега се сетиха, че нещата с тази комисия не са съвсем наред и искат да бъде закрита. Но аз питам - защо не я закриха или реформираха докато имаха възможност да го направят. Не го направиха, защото няма как да са добро ченге, ако няма лошо такова, не го направиха, защото нямат политическата култура да търсят консенсус по важните за обществото теми, не го направиха защото смятат, че те са само и единствени прави (типично за секта), защото политическият инат и егоизъм е в ДНК-то им, а не борбата с корупцията.

Някой ще каже, но какво да направят ПП-ДБ с 60-70 депутата. Да, до някъде е така, но оценката на избирателите е категорична - когато не знаеш какво да правиш с 60-70 депутата, стигаш до 36 в последния парламент, като голяма част от тези подкрепили ПП в далечната 2021 се преляха в не гласуващите и в посока копейките, "Меч", "Величие". Ето, така се случват нещата, когато не знаеш какво искаш и как да го постигнеш, когато не можеш да водиш преговори, а искаш да доминираш и да тропаш с краче, като инатливо дете, на което не е задоволен поредния каприз. Надявам се, че скоро ДБ ще разберат, че ПП са доста тежък камък на врата им и че в момента са попаднали в чуждия ляв гьол, който не е според “десните” им заявки. Колко още компромиси трябва да направят, за да угодят на капризните “социални либерали”, когато самите те не знаят точно каква политическа доктрина изповядват. Не виждат ли, че ПП не знаят що е то идеология и каква е тяхната, що е то червени линии, които не се прекрачват и що е то политически морал? Време е ДБ да прекратят това “партньорство по неволя”. Явно на тях и неволята не може да помогне, явно е, че са “партньори” с поредния проект на задкулисието. Задкулисие, с което ДБ водят битка от преди появата на ПП. Време е да се замислят за единодействие с десни граждански организации, а защо не и с извънпарламентарните десни партии, както и с такива партии и движения, които е резонно да се появят и които да се опитат да върнат онези 67% не гласуващи отново към изборния процес. Основната цел на ПП е изпълнена - разбиха зараждащата се дясна вълна в далечната 2020 г. Свършиха това, което ГЕРБ не успя да направи - ПП доразбиха тотално и дясното, в момента то е в пълен вакуум, затова е и този голям брой хора, които отказват да отидат пред урните.

Ако очаквате изводи от всичко написано до тук, няма да ги получите, защото не искам да попадам в листата на анализиращите, които всекидневно мъдрят анализи и облъчват обществеността с “правилните” изводи. Аз ще оставя всеки един от вас да си ги направи сам. Моята цел беше да изложа фактологията. Не съм се опитвал да бъда безпристрастен, защото съм от онова поколение българи, които са видели и преживели целия “преход”. Всички ние бяхме онзи мизансцен, използван от кукловодите да покажат на света, че България не е онази тоталитарна комунистическа държава от преди 89-та година, че в България има “демокрация” има “партии” и то “десни” и “леви”, че има “свобода”. Е, от изнесените по-горе факти оставям на всеки един от вас да прецени имаме ли “избор”. Боли ме, защото бяхме на първите “демократични” митинги, бяхме свидетели на “по-добре да дойдат танковете”, бяхме на “Орлов мост”, видяхме как пред очите ни бяха опорочени първите “демократични” избори за ВНС, видяхме Лукановата зима и празните магазини, купонната система, чухме “за Бога братя не купувайте”, видяхме пирамидите, фалита им и фараоните, и чухме фразата “другари милиционери, назначаваме ви за милионери”, изречена от един от фараоните. Видяхме “Боянските ливади”, свалили първото правителство на СДС и довели до управлението на Беров и Мултигруп, довели до възхода на Доган и неговото ДПС, бяхме свидетели на силоваците охранители с бухалките и ланците, пръкнали се от нищото и станали по-късно застрахователи, станахме свидетели на стикерите с ВИС, СИК и др. на всяка кола и квартален магазин, бяхме свидетели на знаковите убийства на прехода, в това число и на Луканов, останали неразкрити и до днес, видяхме фалита на банките и зърнената криза по времето на Виденов, разбрахме какво е хиперинфлация и поредния фалит на държавата, причинен от премиер, с поведението на лидерите от ПП, вярващ докрай в собствената си непогрешимост и с инфантилен инат. Бяхме на “Аксаков” и “Шишман” когато милиционерите на покойния Добрев биеха и удряха всеки, който е там и се движи, станахме свидетели и бяхме участници в безпрецедентните протести, принудили БСП и техният кандидат-премиер Добрев да върнат втория мандат след оставката на Виденов, бяхме част от първите вътрешни избори за избор на кандидат за президент на дясното обединение, утвърдило Стоянов за кандидат за президент и в последствие избран за президент на България. Видяхме въвеждането на валутния борд заради смъртта на българския лев, видяхме и деноминацията му, сдобил се с нули по време на хиперинфлацията, следствие на мъдрото управление на БСП(БКП) в периода 1995-1996, видяхме и как правителството на Софиянски депозира молбата ни за пълноправно членство в НАТО, преживяхме огромното разочарование, когато Конституционният съд обяви дълго очаквания закон за лустрацията за противоконституционен, обявен за такъв с гласа на един представящ се за “десен”, раздаващ “седесарски шутове” агент на ДС, станал конституционен съдя по предложение на СДС. Няма да спомена името му, освен презрение не заслужава нищо друго. В този дълъг преход станахме свидетели на смелата постъпка на Иван Костов и правителството му да предостави въздушното ни пространство на НАТО за операцията им срещу бивша Югославия на сатрапа Милошевич, видяхме и как бяха експулсирани руzки бизнесмени и дипломати, получили доживотна забрана да посещават България, заради предполагаеми не дотам бизнес и дипломатически дейности и действия, видяхме паниката с която бе инсталиран бившият цар в политиката ни, чухме как ще ни оправи за 800 дни. Но въпросният бивш цар се прегърна с ДПС, а не с тогавашното СДС, впоследствие връзките с ДС, Мултигруп, БКП лъснаха, така лъснаха, че вместо демократа Стоянов да бъде преизбран, за президент бе инсталиран агент на ДС, с агентурно име “Гоце”, инсталиран за два мандата, станахме свидетели как ни приеха в НАТО (и сълзите на Паси), а и на ЕС, станахме свидетели на тройната коалиция - НДСВ, БСП, ДПС, станахме свидетели на заменките, на разпределянето на порциите, на възхода на Пеевски, КТБ, всичко това довело до появата на “партията” проект на бившия член на БКП, бивш сикаджия, бивш охранител на Живков и царя министър-председател, бивш пожарникар и каратист, минал през кметството в София и станал премиер след като “неговата” лична партия спечели изборите със заявката да разбие модела на “триглавата ламя” и да въздаде справедливост. И така до сега, станахме свидетели на 

срастването на мафията с държавата

(досущ като срастването на партия и държава в периода 1944-1989), видяхме как силоваците вече не ходят с бухалки, а с “бели якички”, видяхме как разделението на властите е само ефимерно, как мафията си има частна прокуратура.

Именно затова, когато се появиха ПП бяха посрещнати с толкова надежди и очаквания, но когато си независим и морален можеш да поправиш грешките на предшествениците ти. В случая обаче дългата нишка на зависимости, която описах по-горе - ДС, БКП, кукловоди, задкулисие, руzка агентура - води до тези десет смъртни гряха. Ако повече българи бяха прочели мемоарния роман на бившия КГБ полковник Михаил Любимов “Операция “Голгота”” щяха да получат поглед върху цялата картина от високо, върху всички фигури от калейдоскопа, който се върти от 89-та насам в българската политика. Многото събития и странните “обръщания на палачинката”, случващи се през последните четири години, когато се появиха новите “демократични сили” и на онези всички фликфлаци от 89-та до 2021 г. показват, че всичко това е разработено в лабораториите на КГБ и ДС в далечната 1983 г., и изпълнено перфектно от техните задгранични агенти тук. Всичко е описано много добре в книгата. Ако ПП искат да продължат напред с “промяната”, е нужно да се вгледат в себе си и действията си от последните четири години и да се прочистят от зависимости, да поднесат искрените си извинения към всички онези, които ги подкрепях и бяха отвратени от политиката. Изобщо да променят из основи и манталитета си на непогрешима секта, да вникнат в принципите на функциониране на партиите, като демократични структури, да поработят върху егото си и егоцентризма и да се върнат към общуването с хората, не само със своите, но и с онези, които навремето ги посрещаха с аплодисменти и овации. Да преборят маниите си за елитаризъм, егоизъм, непогрешимост и политически егоцентризъм.

Сега надявам се разбирате, защо не мога да остана безпристрастен, а и няма как. Омръзна ми постоянно “историята да се повтаря, като фарс”, омръзна ми всички пътища в българската политика да не водят към Европа и Рим, а на изток и към москва. Омръзна ми ние като общество постоянно да чакаме поредните спасители, точно като предците ни чакащи “Дядо Иван” да ни освободи от османлиите, предци обявили за “луди глави” всички онези, като Левски, Ботев, Стамболов и пр., които следват завета, че “тоз, който ни освободи, той ще ни пороби”. 

И наистина последно. В момента задкулисието се опитва да ни пробутат аналогична постановка на онази от 2020 г. с нахлуването на прокурори в Президентството, само че сега е с различни герои и различен мизансцен. Нахлуването в Президентството бетонира там за втори мандат генерала-президент. Тогава читалищната пиеска мина. Пиеската довела до появата и на тези, които задкулисието се опитва да спаси по същия шаблон. Е, да бяха измислили нещо ново и оригинално...

** буквален превод от английски - дървеняк (селяк), подкрепящ движението “Да направим Америка отново велика” (MAGA)