Българската народна традиция счита дните от Коледа до Йордановден за нечисти, тъй като това е периодът след раждането, за който по принцип е известно и прието, че е  труден, рисков и опасен период, време на изчистване и на родилката, и на роденото дете. Народният обичай нарича тези дни още и Некръстени дни, Глухи дни, Караконджови дни и др.

Хората са вярвали, че децата, родени по време на Мръсните дни - между Коледа и Богоявление, стават отвъдни същества като змейове и караконджули. Това каза проф. д-р Албена Георгиева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките, в интервю за Агенция „Фокус“ за народните вярвания и забрани в периода на Мръсните дни. „Лошо е било, ако през Мръсните дни се роди дете. Ако все пак това се случи, са се правили специални обреди, за да бъде новороденото спасено и отвоювано за човешкия свят. Хората са вярвали, че децата, родени по това време, стават отвъдни същества като змейове и караконджули. Имало е практика да се изпреде, изплете или изтъче дрешка за една нощ. След това на покрива на къщата детето се е провирало през нея. Хората са вярвали, че по този начин го спасяват от злите сили“, коментира проф. Георгиева. По думите й всички обичаи в периода на Мръсните дни са свързани с предпазване. 

„Този период е свързан с редица маскарадни обреди. В Западна България са ходили така наречените сурвакари. Те олицетворяват злите духове, не говорят, не влизат в нормален контакт с хората. Могат да издават само животински звуци. Не бива да бъдат разпознавани под маските, тъй като това е опасно за тях, понеже са в отвъдния свят. В Петричко са ходили русалии. Те не са се маскирали, но ролята им е била да спазват обредно мълчание. Русалиите са тип военизирана група и са се движили по двойки. Единственият, който е можел да говори е балтаджията, тъй като той ги е предвождал. Смята се, че русалиите са групи, които лекуват“, обясни проф. Георгиева. Тя допълни, че процесът на лечение е бил аспект от сложен обред на трансформация, преминаване и преход. По думите ѝ русалиите са можели да преобразуват болестта, да изгонват зли духове, нападнали хората. Тя обърна внимание, че в миналото болестите също са били олицетворявани и се е смятало, че те се причиняват от свръхестествени същества. 

***

Мръсни дни, Поганни дни , Некрестени дни - се нарича няколкодневен (най-често дванайсетдневен) период в българския народен календар, възприеман като опасно време ''зло'' , в което злите духове действат с повишена активност на земята. Този период обикновено е в дните от Коледа до Йордановден.

НАРОДНИ РИТУАЛИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗЛИТЕ СИЛИ
 
1. През всичките дни в  дрехите се носи скилидка чесън – от който злите сили бягат надалеч.
Ако опитаме да обясним това народно поверие от гледна точка на сегашното човешко знание, можем да направим извод, че народът е считал различните вируси и други болестотворни микроорганизми за „зли сили“ – и е знаел, че чесънът има бактерицидни (убиващи бактериите) свойства. Макар и само народно поверие, то може да получи своето логично и дори научно съвременно обяснение, имайки предвид, че това е и периодът, в който се активират различни грипни и парагрипни вируси.
 
2. Водата във всички съдове се пази изключително бдително „от поганеца“ – да не я замърси.
Навремето не е имало течаща вода, хората са носели и съхранявали в къщите си вода от кладенец или от обща чешма в различни съдове. Интересно е, че в наше време водата също се съхранява – основно в бутилки за минерална вода. Дали „злите сили“ могат да преодолеят пластмасата на бутилката и „да заразят, замърсят“ водата – това не можем да знаем.
 
3. На вратниците, на прозорците, на комина хората слагали клонки от хвойна или черен глог, рисували кръстове с  катран или закрепвали слънчогледови пити – тези растения и рисунки също гонели злите  сили.
В наше време, вероятно аналог на този ритуал е поставянето  вкъщи на елови клонки или цяла елха.
 
4. Някои хора прехвърляли през къщата си вейка от ела или цяла ела, или някакъв камък – което пречело на поганеца да влезе.
 
5. Пепелта от огнището не бива да се изхвърля през тази дни, защото“поганците ходят по  нея“. Тази пепел имала магическа и лечебна сила. Тя се събирала чак  на Йордановден и с нея лекували болести, гонели зли сили и т.н.  Такава пепел се изполвала и за ръсене на мястото, където се предполага, че има заровено съкровище или имане, за да се открие кой е неговият магически стопанин и каква жертва да му се принесе, за да бъде омилостивен. Принципно пепелта се приема за нещо междинно – между материалното и нематериалното, между жива и нежива материя – оттам идва и нейната голяма магическа сила в тези опасни,  междинни дни.
 
6. Повсеместно се спазват забраните за излизане навън след залез слънце, миенето и прането, понеже водата още е „некръстена“; не се правят помени, сватби и годежи; спазва се сексуално въздържание, защото се вярва, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в зъл дух след смъртта си. 

Периодът на Мръсните дни се смята за особено подходящ за извършването на магически действия и предсказания (подобно на нощите срещу Гергьовден и Еньовден) – тогава магьосниците и бродниците правят магии за обиране на чуждото плодородие, тогава се извършват различни гадания – предбрачни, за времето през настъпващата година, за здравето и др.