Девет силни филма от Европа влизат в конкурсната програма на „Златната липа“ 2025, съобщават на фейсбук страницата на едноименния международен филмов фестивал.

Кинофестивалът за ново европейски кино „Златната липа“ няма да изневери на добрия вкус и в 12-ото си издание, което ще стартира на 31 май в Стара Загора. По традиция едни от най-добрите образци на европейското кино, създадени през последните години, влизат в конкурсната програма на фестивала.

Те се оценяват от петчленно международно жури - режисьори, критици, актьори, сценаристи, кинотворци, а от миналата година право на глас имат и посетителите на фестивала, които присъждат своята „Награда на публиката“. Филмите от конкурсната програма се борят за статуетка „Златна липа“ в категориите „Най-добра мъжка роля“, „Най-добра женска роля“, „Най-добър режисьор“ и за най-престижната - „Най-добър филм“. Свое отличие връчва и Съюзът на българските филмови дейци.

Тази година филмите в конкурсната програма на „Златната липа“ 2025 да общо девет. Те идват от Унгария, Австрия, Италия, Франция, Финландия и Естония, Полша, Дания и от България, която е представена с два филма.

 За първи път в България ще бъде показан филмът от Австрия „Да спиш с тигър“ (2024) на режисьора Аня Заломоновиц, който разказва историята на голямата австрийска художничка Мария Ласинг и за нейната борба в доминирания от мъже свят на изкуството, за стремежа ѝ да намери свой личен артистичен израз, чрез който да пренесе вътрешната си болка върху платното.

„Мария Ласинг живя почти 100 години, тя е първата жена професор по приложни изкуства във Виенския университет. Забележителна е с нетрадиционния си почерк в изобразителното изкуство“, разказа Магдалена Ралчева, основател и директор на кинофестивала „Златната липа“.
Любопитен факт е, че ролята на Мария Ласинг е изиграна от една и съща актриса, независимо дали в сцените е на 6, 14, 64 или 94 години. Актрисата не променя външния си вид с грим. Тя преминава през десетилетията като една вечна, непроменена фигура, като артистичен превод на нейното вътрешно състояние.

Полската комедийна драма „Това не е моят филм“ (2024) на режисьора Мария Збонска, разказва историята на едно съвременно семейство, което се опитва да спаси брака си. Това е любовна история, изпълнена с хумор, топлина и изненади. Филм за пътя, който задава въпроса - наистина ли противоположностите се привличат?

 Интересна история разказва филмът на датския режисьор Кристиан Андерсен „Непотопяем“ (2024), създаден по действителен случай. Лентата проследява събитията около инцидента с непотопяемата спасителна лодка, конструирана през 1981 година, която потъва още при първата си спасителна мисия. Филмът е своеобразна биографична история за бащата на режисьора на филма, който е бил капитан на този кораб и загива при инцидента. Филмът търси възмездие и справедливост за скритите от властите истини за причините за инцидента.

„Не клати лодката“ (2024) на режисьора Теди Луси-Модест е конкурсно заглавие от Франция, което без съмнение ще привлече вниманието на широката аудитория с проблемите на един учител в средно училище, който несправедливо е обвинен в сексуално насилие спрямо тийнейджър. Лентата проследява отчаяната му борба да се оневини пред обществото.

В битка за наградите „Златна липа“ влиза и филмът от Италия „10 минути“ (2024) на Мария Соле Тоняци. „Филмът проследява екзистенциалните терзания на главната героиня, които се опитва да бъде по-добра с хората, които обича и да гради приятелства. Осъзнава колко е важно да бъдеш търпелив, добър и адекватен в едно трудно време, което изобилства от всякакви изкушения, за да намериш себе си в пъстрия пъзел на живота“, коментира Магдалена Ралчева.

Унгария също е представена в конкурсната програма с филма на Атила Тил „Какво ще стане с Томи?“ (2024). Главният герой е провалил се кукловод, който винаги е живял в сянката на легендарния си баща – обичана икона на унгарския театър и кино. Преследван от неуспехите и затънал в алкохолна зависимост, животът на Шани излиза извън контрол. Достигайки дъното, той решава да се бори – спира алкохола, присъединява се към група за подкрепа и намира нова любов. Но трезвеността идва със свои собствени битки…

Копродукцията от Финландия и Естония „Ракетата“ (2024) е режисирана от финландския режисьор и сценарист Миия Тервo. През 1984 г. в Лапландия самотната майка Нина чува експлозия. Скоро се разпространява новината, че съветска ракета е преминала границата и е паднала в езерото Инара. Докато местните жители се отдават на забавленията на 80-те, Нина решава да разследва инцидента. Срещата ѝ с пилота Кай, който има информация за ракетата, променя живота ѝ….

Двете български ленти в конкурсната програма са „Преди да забравя“ (2024) на Станислав Дончев и „Сватба“ (2024) по едноименния разказ на Хайтов, на Магдалена Ралчева.

„Преди да забравя“ е много интересна лента на Станислав Дончев, който преди няколко години беше председател на журито на „Златната липа“. Това е филм за хората, които губят паметта си. По много фин, интелигентен и чувствителен начин филмът чертае сложен психологически път, който показва, че подобни проблеми се преодоляват единствено чрез любов – любовта на близките, на обществото и чрез разбирането, което трябва да проявяваме“, коментира Магдалена Ралчева.

Относно филма „Сватба“, тя припомни, че премиерата на филма се състоя преди малко повече от половин година и пожъна своите успехи на международната сцена.