Франция планира да предложи сериозни изменения в онази част от Вашингтонския договор, в която се определят задълженията по оказване на военна помощ, съобщава германският национален ежедневник Die Welt, цитиран от Агенция "Фокус".
По-специално Париж смята, че всяка страна от Европейския съюз, която дори не е член на НАТО, трябва да получи помощ от Алианса в случай на нападение срещу територията й. Това важи и за държави като Швеция и Финландия, които не са част от отбранителния съюз на Запада. Освен това европейските държави трябва да получават военна помощ, дори ако САЩ или Турция налагат вето и с това възпрепятстват активирането на клаузата за колективна сигурност.
Целта на Франция е страните-членки на Общността да допринесат за отбранителния капацитет на ЕС и да го направят по-малко зависим от НАТО. Именно поради тази причина в Париж подготвят предложения за промени във Вашингтонския договор.
„Франция, наред с други неща, казва, че европейците трябва да са готови да гарантират сигурността си при извънредни ситуации“, цитира Die Welt европейски дипломат, пожелал анонимност.
Според френското предложение, в случай на нападение над някоя от страните от ЕС, Европейската служба за външни отношения трябва да се превърне в своеобразен център за съдействие. Освен това всички държави от ЕС ще трябва да повишат нивото си на готовност, в случай че нападнатата държава се нуждае от военна или гражданска помощ. Париж предлага да се изясни в договора на ЕС дали специални случаи като кибератаки или т.нар. „хибридни войни“ изискват задействането на клаузата.
Според изданието Франция е възнамерявала да отправи своите предложения миналата седмица на срещата на върха на министрите на отбраната на ЕС. По-късно обаче е преценено, че за обсъждане на предложенията е необходимо и включването на министрите на външните работи на страните-членки.
Die Welt припомня, че наскоро френският президент Еманюел Макрон призова Европа да засили своите отбранителни способности, тъй като на НАТО вече не може да се разчита. Той определи състоянието на организацията като еквивалентно на „мозъчна смърт“.
Фактор
По-специално Париж смята, че всяка страна от Европейския съюз, която дори не е член на НАТО, трябва да получи помощ от Алианса в случай на нападение срещу територията й. Това важи и за държави като Швеция и Финландия, които не са част от отбранителния съюз на Запада. Освен това европейските държави трябва да получават военна помощ, дори ако САЩ или Турция налагат вето и с това възпрепятстват активирането на клаузата за колективна сигурност.
Целта на Франция е страните-членки на Общността да допринесат за отбранителния капацитет на ЕС и да го направят по-малко зависим от НАТО. Именно поради тази причина в Париж подготвят предложения за промени във Вашингтонския договор.
„Франция, наред с други неща, казва, че европейците трябва да са готови да гарантират сигурността си при извънредни ситуации“, цитира Die Welt европейски дипломат, пожелал анонимност.
Според френското предложение, в случай на нападение над някоя от страните от ЕС, Европейската служба за външни отношения трябва да се превърне в своеобразен център за съдействие. Освен това всички държави от ЕС ще трябва да повишат нивото си на готовност, в случай че нападнатата държава се нуждае от военна или гражданска помощ. Париж предлага да се изясни в договора на ЕС дали специални случаи като кибератаки или т.нар. „хибридни войни“ изискват задействането на клаузата.
Според изданието Франция е възнамерявала да отправи своите предложения миналата седмица на срещата на върха на министрите на отбраната на ЕС. По-късно обаче е преценено, че за обсъждане на предложенията е необходимо и включването на министрите на външните работи на страните-членки.
Die Welt припомня, че наскоро френският президент Еманюел Макрон призова Европа да засили своите отбранителни способности, тъй като на НАТО вече не може да се разчита. Той определи състоянието на организацията като еквивалентно на „мозъчна смърт“.
Още от Свят
Франция публикува снимки на дрона, ударил търговския кораб край Калиакра
Френският патрулен самолет „Атлантик 2“, направил снимките, се намира в Румъния и наблюдава Черно море от около 3 седмици в рамките на засилването способностите на НАТО
САЩ удължиха лиценза за петролната компания НИС в Сърбия
Отлагат се планираните санкции до 11 декември, съобщи в петък сръбската държавна телевизия RTS
Лъв XIV стана първият папа в историята, гласувал на избори в САЩ
От Ватикана уточниха, че понтификът е участвал в избори и по време на дългогодишното си пребиваване в Перу, където е служил като свещеник и епископ