Арт Фактор
Диктаторите Живков и Брежнев оживяват в историческата сага „Берлингуер. Голямата амбиция“
Филмът е мащабната коопродукция, със силно българско участие, която ще гледаме на Киномания
На 22 ноември в Зала 1 в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на филма „Берлингуер. Голямата амбиция“, открил 19-ия кинофестивал в Рим на 16 октомври.
Филм на Андреа Сегре, той е една от най-големите италиански исторически продукции за годината. Лентата предлага нов поглед към биографията на Енрико Берлингуер, лидер на Италианската комунистическа партия и една от най-влиятелните политически фигури в Италия и в света. През 70-те години на ХХ век Берлингуер е недолюбван от хардлайнерите както на Запад, така и на Изток, и те правят всичко възможно да го елиминират. Така започва и филмът - с неуспешния, държан в тайна атентат, извършен срещу политика през 1973 г. в София. Участието на утвърдени български актьори, възстановка на Кремъл в Зала 1 на НДК, уникални архивни кадри от София и знакови български сгради от соц епохата дават автентичния облик на филма.
Световна премиера на филма бе по време на престижния кинофестивал в Рим, където участва в конкурсната програма, а от 30 октомври тръгва в кината в Италия. В. "Гардиън", в обстойна статия разказва за Берлингуер - баща на „историческия компромис“ с християндемократите и на идеите на еврокомунизма като една по-либерална версия на комунизма, като отбелязва историческата значимост на неговата личност. И левите, и десните политици в Италия изтъкват „моралната безукорност“ и харизмата на Берлингуер като лидер – един от пионерите в борбата за постигане на разведряване в минното поле на световната политика през ХХ век.
Събитието е от особено важно значение за българското кино в световен контекст, тъй като българското участие в продукцията е напълно равностойно. „Берлингуер. Голямата амбиция“ е италиано-белгийско-българска копродукция с копродуцент от българска страна Мартичка Божилова и операторът Георги Богданов ("Агитпроп"). Сред съзвездието от италиански актьори в най-обсъждания италиански филм тази годинa са: в ролята на Енрико Берлингуер блести италианската звезда Елио Джермано (с награди от Кан и Берлин). Режисьор на филма е Андреа Сегре (носител на награди от Венеция, на „Златен глобус“ и на наградата на Европейския парламент „Люкс“). Оператор на филма е белгиецът Беноа Дерво, постоянен оператор на филмите на братя Дарден. Във филма участват българските актьори Светослав Добрев (като Тодор Живков), Николай Данчев (като Леонид Брежнев), Владимир Люцканов (в ролята на Игор Пономарьов, един от най-близките сътрудници на Брежнев), Огнян Симеонов (в ролята на висшия партиен функционер Борис Велчев, впоследствие изпаднал в немилост пред Тодор Живков) и Леарт Докле в ролята на преводача, убит при неуспешния атентат срещу Берлингуер, организиран от българските служби по поръчение на Москва по време на посещението на Берлингуер в София.
В България са снимани ключови епизоди от филма с участието на голям български творчески и технически екип. Тук е сниман атентатът срещу Берлингуер, както и посещението му на конгрес на КПСС в Москва, където той открито отстоява автономността на Италианската комунистическа партия, противопоставяйки се на Брежнев. За снимките на филма Зала 1 на НДК е преобразена от българския екип в конгресна зала на КПСС в Кремъл.
Символично българската премиера на филма ще се случи точно в тази зала. Онези зрители, които помнят социализма, ще ги побият тръпки от достоверността на кадрите, пресъздаващи онази епоха, които се редуват с архиви и като цяло поставят (не дидактично) акцента върху свободния, нестандартен и смел подход на този непознат ни досега политик. Лидер, опитал да промени хода на историята отвътре, през италианската комунистическа партия и направил много лошо впечатление в Кремъл.
След премиерата на „Берлингуер. Голямата амбиция“ в Киномания, се предвижда киноразпространение на филма в избрани салони в страната.
Фактор
Филм на Андреа Сегре, той е една от най-големите италиански исторически продукции за годината. Лентата предлага нов поглед към биографията на Енрико Берлингуер, лидер на Италианската комунистическа партия и една от най-влиятелните политически фигури в Италия и в света. През 70-те години на ХХ век Берлингуер е недолюбван от хардлайнерите както на Запад, така и на Изток, и те правят всичко възможно да го елиминират. Така започва и филмът - с неуспешния, държан в тайна атентат, извършен срещу политика през 1973 г. в София. Участието на утвърдени български актьори, възстановка на Кремъл в Зала 1 на НДК, уникални архивни кадри от София и знакови български сгради от соц епохата дават автентичния облик на филма.
Световна премиера на филма бе по време на престижния кинофестивал в Рим, където участва в конкурсната програма, а от 30 октомври тръгва в кината в Италия. В. "Гардиън", в обстойна статия разказва за Берлингуер - баща на „историческия компромис“ с християндемократите и на идеите на еврокомунизма като една по-либерална версия на комунизма, като отбелязва историческата значимост на неговата личност. И левите, и десните политици в Италия изтъкват „моралната безукорност“ и харизмата на Берлингуер като лидер – един от пионерите в борбата за постигане на разведряване в минното поле на световната политика през ХХ век.
Събитието е от особено важно значение за българското кино в световен контекст, тъй като българското участие в продукцията е напълно равностойно. „Берлингуер. Голямата амбиция“ е италиано-белгийско-българска копродукция с копродуцент от българска страна Мартичка Божилова и операторът Георги Богданов ("Агитпроп"). Сред съзвездието от италиански актьори в най-обсъждания италиански филм тази годинa са: в ролята на Енрико Берлингуер блести италианската звезда Елио Джермано (с награди от Кан и Берлин). Режисьор на филма е Андреа Сегре (носител на награди от Венеция, на „Златен глобус“ и на наградата на Европейския парламент „Люкс“). Оператор на филма е белгиецът Беноа Дерво, постоянен оператор на филмите на братя Дарден. Във филма участват българските актьори Светослав Добрев (като Тодор Живков), Николай Данчев (като Леонид Брежнев), Владимир Люцканов (в ролята на Игор Пономарьов, един от най-близките сътрудници на Брежнев), Огнян Симеонов (в ролята на висшия партиен функционер Борис Велчев, впоследствие изпаднал в немилост пред Тодор Живков) и Леарт Докле в ролята на преводача, убит при неуспешния атентат срещу Берлингуер, организиран от българските служби по поръчение на Москва по време на посещението на Берлингуер в София.
В България са снимани ключови епизоди от филма с участието на голям български творчески и технически екип. Тук е сниман атентатът срещу Берлингуер, както и посещението му на конгрес на КПСС в Москва, където той открито отстоява автономността на Италианската комунистическа партия, противопоставяйки се на Брежнев. За снимките на филма Зала 1 на НДК е преобразена от българския екип в конгресна зала на КПСС в Кремъл.
Символично българската премиера на филма ще се случи точно в тази зала. Онези зрители, които помнят социализма, ще ги побият тръпки от достоверността на кадрите, пресъздаващи онази епоха, които се редуват с архиви и като цяло поставят (не дидактично) акцента върху свободния, нестандартен и смел подход на този непознат ни досега политик. Лидер, опитал да промени хода на историята отвътре, през италианската комунистическа партия и направил много лошо впечатление в Кремъл.
След премиерата на „Берлингуер. Голямата амбиция“ в Киномания, се предвижда киноразпространение на филма в избрани салони в страната.
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония