Управителят на Българската народна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Димитър Радев заяви, че за да бъдат повишени лихвените проценти на ЕЦБ, ще са необходими по-ясни доказателства за устойчивост на инфлацията в групата на услугите и силен растеж на заплатите, както и сигнали, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията.

В интервю за Econostream, публикувано от Нова ТВ,  Радев потвърди, че настоящото ниво на лихвените проценти на ЕЦБ остава подходящо, тъй като е в съответствие с политика, която би „осигурила навременно и устойчиво връщане на инфлацията към 2% в средносрочен план въз основа на наличната информация“.

За промяна в позицията на паричната политика ще бъде необходима „ясна и съществена промяна в перспективите за инфлацията“, каза той.

В посока на затягане, подобна промяна би изисквала доказателства за „устойчива инфлация“, по-специално в групата на услугите, както и за силен растеж на заплатите, наред с потвърждение, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията, уточни Радев.

В обратната посока, според него, промяна в позицията на паричната политика би изисквала „устойчиво и широкообхватно потвърждение, че базисната инфлация трайно се установи под целта от 2% във всички основни компоненти“.

Инфлационните рискове понастоящем изглеждат по-балансирани, заяви той, като същевременно подчерта, че несигурността остава повишена. Възходящите рискове са свързани основно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимодействието между заплатите и маржовете на печалба. Низходящите рискове произтичат от по-слаб от очаквания икономически растеж и по-затегнати финансови условия.

„На този етап развитието на инфлацията в групата на услугите има ключово значение за цялостната оценка“, добави Радев.

На въпрос дали споделя пазарните очаквания, че следващата стъпка на паричната политика може да бъде повишаване на лихвените проценти, той се въздържа от конкретен коментар. При последващ въпрос относно възможността за повишение през 2026 г. Радев отбеляза, че не би било уместно да се поема предварителен ангажимент за каквато и да е траектория на паричната политика през настоящата година. „Ако перспективите за инфлацията се влошат съществено, особено по линия на по-изразена устойчивост на инфлацията в групата на услугите и динамиката на заплатите, всички опции ще трябва да останат на масата“, заяви той. „Обратно, ако процесът на дезинфлация продължи да се разширява и се вкорени устойчиво в основните показатели, това би насочило политиката в противоположна посока.“

Позовавайки се на оценката си в интервю за Econostream от миналия юли, че ценовият натиск, обусловен от заплатите и услугите, става „по-очевиден“, Радев отбеляза, че оттогава възгледът му е „станал по-нюансиран“, с оглед на напредъка на общата инфлация към целта от 2% и признаците за „известно отслабване на ценовия натиск при някои базисни показатели“.

„В същото време инфлацията в групата на услугите остава относително устойчива, и растежът на заплатите продължава да бъде ключов фактор за средносрочните перспективи“, каза той.

Ключовият въпрос според Радев е дали този натиск ще продължи да отслабва, както се очаква, или ще се окаже по-устойчив от прогнозираното.

Радев посочи, че добре насочен към местно производство фискален стимул от Германия би подкрепил растежа в еврозоната, като същевременно отбеляза, че инфлационното му въздействие ще зависи от дизайна и прилагането на мерките.

„Мерките, насочени към стимулиране на търсенето в сектори с ограничения в капацитета, биха могли да доведат до инфлационен натиск, докато инвестициите, които повишават потенциалното равнище на производство, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен план“, заяви той. „Във всеки случай значителна част от въздействието вероятно ще се прояви със закъснение.“

На въпрос за евентуални признаци за увеличен износ на евтини китайски стоки към Европа Радев отговори, че всяка оценка трябва да бъде подкрепена с данни, включително за обемите на вноса, цените на стоките и показателите за ценова конкуренция.

Ако подобни ефекти се материализират, те биха могли да доведат до краткосрочно дезинфлационно въздействие върху цените на стоките, каза той, като подчерта, че инфлацията в услугите и растежът на заплатите ще останат решаващи в средносрочен план.

„Ако ефектите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от очакваното, те ще бъдат отчетени в цялостната оценка, но не биха компенсирали влиянието на основния вътрешен ценови натиск“, добави Радев.

Той посочи още, че рисковете за растежа остават низходящи, като ключовият въпрос е дали възстановяването ще стане по-широкообхватно, като същевременно остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото равнище.

Ако доверието в независимостта на Федералния резерв отслабне, вносната инфлация от САЩ би могла да бъде частично компенсирана от по-силно евро, заяви Радев, като предупреди, че подобни ефекти не бива да се преувеличават.

„По-силното евро, при равни други условия, би ограничило вносната инфлация, но нетният ефект ще зависи от по-широката макрофинансова среда, включително промените в рисковите премии, глобалното търсене и финансовите условия“, заключи той.