Руски олигарси правят щедри дарения на културни и академични институции в Европа и САЩ – така перат мръсни пари и  същевременно прокарват наративите на Кремъл

Директорът на „Ла Скала“ Доминик Мейер загуби поста си заради гастроли на путинисти, организирани под влияние на „руската му булка“ казва пред Faktor.bg съоснователят на международното движение Arts Against Aggression

Дмитрий Смелански е съосновател на международното движение Arts Against Aggression, което се противопоставя на руската културна пропаганда. 
Той е специалист по информационни технологии и киберсигурност. Изследва и документира руската културна пропаганда на Запад в контекста на водената от Кремъл хибридна война. 
Роден в Беларус, той емигрира в Съединените щати преди повече от двадесет години. Живее в Бостън. 
Подкрепя хуманитарни проекти в помощ на Украйна. През 2022 г. лично се ангажира като доброволец в Украйна. 

Интервю на Илиана Славова

- Г-н Смелански, за себе си кога идентифицирахте културната пропаганда на Кремъл като проблем? Как се ангажирахте с това?

- Стигнах до разбирането, че кремълската културна пропаганда е добре организирана и добре финансирана държавна кампания към края на 2014 г. и началото на 2015 г. Тогава групата Arts Against Aggression организира поредица от протести в САЩ срещу изяви на определени руски артисти, които бяха подписали писмо в подкрепа на анексирането на Крим и агресията срещу Източна Украйна. Протестите бяха широко отразени в американските местни и национални медии, за тях писаха The Boston Globe, The New York Times, The Wall Street Journal, The Washington Post, Voice of America и Radio Liberty. Но въпреки репутационните щети, редица академични и културни институции в САЩ игнорираха тези протести и продължаваха да предоставят своите сцени на путински артисти. Именно тогава стана очевидно, че това не са откъслечни частни концерти, организирани от западни любители на руската култура, а елементи от една кампания, зад която стои мощен финансов спонсор.  

- Как беше създадено движението Arts Against Aggression?

- Групата Arts Against Aggression се зароди през април 2014 г. в отговор на поканата от страна на харвардския Sanders Theater към двама души, които бяха подписали писмото в подкрепа на анексирането на Крим – диригента Владимир Спиваков и пианиста Денис Мацуев. В началото ядрото на групата бяха рускоезични жители на Бостън, предимно преподаватели в многобройните бостънски университети и специалисти от IT сферата, а после към тях се присъединиха и жители на други американски градове, където гастролираха путински артисти. Протестите и широката дискусия в пресата в крайна сметка дадоха своите резултати: операта „Метрополитън“ разтрогна договорите си с Валерий Гергиев, Анна Нетребко и Болшой театър, а „Карнеги хол“ замени Валерий Гергиев и Денис Мацуев с други артисти за планираната съвместна изява с Виенската филхармония. Това се превърна в мощен сигнал за други престижни театри и концертни зали да спрат да канят в САЩ свързани с Путин артисти. 

През март 2022 г., след пълномащабната руска инвазия в Украйна, активисти от Италия, Германия, Австрия и други европейски страни започнаха да се обръщат към Arts Against Aggression с молба за съдействие за отмяната на концерти на путински артисти в Европа. До 24 февруари 2022 г. в Европа на практика нямаше протести и руската пропаганда не срещаше съпротива. Въодушевени от успеха на Arts Against Aggression в Съединените щати, европейски активисти започнаха да изискват от театрите и местните власти да отменят изявите на пропутински  артисти. Подобни призиви започнаха да се чуват и от европейски политически партии.

Така групата Arts Against Aggression стана международно движение за борба с руската културна пропаганда. С течение на времето антипутински артисти, режисьори, театрални мениджъри, антикорупционни активисти и разследващи журналисти започнаха да си сътрудничат с Arts Against Aggression.

- Защо авторитетни институции като Харвардския университет, „Карнеги хол“, „Кенеди център“ или „Ла Скала“ позволяват да бъдат използвани като проводници на руската културна пропаганда? 

- За да отговорим на този въпрос, трябва да приложим принципа “follow the money” (следвай парите), “cherchez la femme” (търси жената) или и двете едновременно. Оказа се, че никой не обича „Великата руска култура“ безкористно. 

Съвместно разследване на Arts Against Aggression и проекта Underminers разкри, че роденият в СССР милиардер Леонид Блаватник (натрупал състояние от сделки с Кремъл) е бил член на директорски бордове и е направил впечатляващи дарения на много академични и културни институции в САЩ, отправящи покани към артистите на Путин.

Например, комплексът „Карнеги хол“ е получил от Блаватник 25 милиона долара, Йейлският университет — 35 милиона, Бизнес училището на Харвард — 60 милиона, а Медицинското училище на Харвард — 200 милиона. След получаването на такива щедри дарения всички тези организации гостоприемно отвориха вратите на своите зали за пропагандисти на Путин - Гергиев, Спиваков и Мацуев.

Но Леонид Блаватник не е единственият тясно свързан с Русия милиардер, който е дарявал милиони долари на американски академични и културни институции, за да  изразяват проруски възгледи и да канят лоялни към Путин музиканти. Такива дарения са правили и Виктор Векселберг, Олег Дерипаска, Владимир Потанин и други  руски олигарси.

Дълго време оставаше загадка защо италианският театър „Ла Скала“ канеше най-много путински артисти и в три поредни години превърна откриването на новия си сезон в арена за руска културна пропаганда. В края на 2024 г. разследване на италиански активисти и журналисти разкри, че „руската булка“ на директора на театър „Ла Скала“ Доминик Мейер директно си е сътрудничила с руското правителство. Сътрудничеството е било прекратено едва след намесата на заместник-председателката на Европейския парламент Пина Пичерно и заплахата за налагане на европейски и италиански вторични санкции на „Брера център“, чрез който се е осъществявало това сътрудничество. Това далеч не е единственият случай, при който е използвана любимата тактика на КГБ "honey trap” (меден капан) за прокарване на руските интереси. Публикуваните файлове „Епстийн“ показаха, че руските спецслужби продължават да я използват успешно. След като договорът на Доминик Мейер с театър „Ла Скала“ изтече в началото на 2025 г.,  административният съвет реши да не го продължава.

- Ако се върнем към темата за финансирането – от наблюденията Ви следва, че руските финансови потоци създават у западните институции податливост пред руската пропаганда? 

- В САЩ държавата не финансира директно изкуствата. Това доколко е успешен директорът на даден театър често се определя не от качеството на постановките, от отзивите на публиката и на критиците, а от способността му да привлича дарители. И от това много успешно се възползва руската пропаганда, която едновременно пере на Запад мръсни пари и прокарва наративите си. 

В Европа заради намаляването на финансирането за изкуствата директорите на театри също са принудени да търсят допълнително финансиране. Не е тайна, че някои директори не могат да устоят на дадени под масата пликове (с пари). Свързани с руското правителство банки,  компании и олигарси често предоставят спонсорска помощ за постановки, ако в тях се канят пропутински  артисти. Освен това на театри и на отделни артисти се предлагат изгодни договори в Русия. 

- С оглед на лостовете за влияние, които сте идентифицирали, виждате ли устойчиви схеми, които работят в различни страни?

- Водещи руски артисти, заради лоялността си към режима и подкрепата за войната в Украйна, получиха огромни бюджети от руското правителство и Президентския фонд за културни инициативи – за провеждане на техни собствени руски фестивали. Такива персонални фестивали имат Валерий Гергиев, Владимир Спиваков, Юрий Бутман, Юрий Башмет, Вадим Репин. Това им позволява да предлагат на западни артисти неприлично големи хонорари за гастроли в Русия. Участието на западни артисти в техните фестивали създава у руските елити усещането че няма никаква изолация и че Русия не е световният прокажен. Често в отговор на тези покани западните участници на свой ред канят путински артисти да гастролират при тях.

В много европейски страни Съветският съюз, а после и путинова Русия, са корумпирали местните елити и политици десетилетия наред, поддържали са „спящи агенти“. Сега, губейки войната на украинския фронт, Русия се опитва да постигне поне някаква победа на идеологическия и културния фронт – без да жали средства и „изгаряйки“ последните си агенти.

- На фона на всичко това как изглежда гостуването на пропутинския цигулар Вадим Репин в София за съвместен концерт със Софийската филхармония?

- За повече от четири години пълномащабна война в Украйна Русия „изгуби“ повечето от своите арт генерали.  Със забрана за гастроли на Запад са Валерий Гергиев, Владимир Спиваков, Юрий Башмет, Денис Мацуев, Сергей Полунин, Игор Бутман, Илдар Абдразаков. 
Вадим Репин е един от малкото путински артисти от такъв мащаб, които все още имат западни ангажименти. Географията на западните му гастроли нагледно показва кои страни са най-важни днес за руската пропаганда. От този списък бяха отменени изяви на Репин в Италия, Германия и САЩ. Всички те предизвикаха скандали, горещи дебати в пресата и осветяване на руски „спящи агенти“ и „полезни идиоти“. 

Разбира се, предстоящите гастроли на Вадим Репин в България не са случайни – нали на 19 април тук ще има парламентарни избори, чрез които на власт може да дойдат проруски политици. Русия губи съюзник след съюзник и България може да стане за нея спасителната сламка. 

Репин не за първи път идва в България. Той беше тук през 2018, 2019, 2023 и 2025 г. Найден Тодоров е пътувал за гастроли в Русия през 2009 г. и 2021 г. 

- Изпратихте отворено писмо до български институции, дори се обърнахте персонално към министър Найден Тодоров в неговия Фейсбук профил – последва ли някаква реакция? 

- Специално публикувахме нашето отворено писмо в българската, украинската и американската преса – за да няма възможност българските институции да си дадат вид, че не са получили писмото и нищо не знаят. Също така нееднократно публикувахме писмото в социалните мрежи. Вчера получихме първата реакция на нашето отворено писмо: мрежата Х ни информира, че срещу нашия акаунт ST0P_PUTIN, съществуващ от 2014 г., са получени много жалби и е бил закрит заради нарушаване на правилата на X.

- За какво говори подобно поведение?

- Не за първи път се сблъскваме с опити за игнориране на наши обръщения, изтриване на наши коментари и блокиране на акаунти в социалните мрежи. Обикновено това  не завършваше добре за нашите адресати, тъй като  след това още повече активисти и организации се присъединяваха към нашите искания и в края на краищата на организаторите им се налагаше да отменят концертите, понасяйки съществени репутационни и финансови щети. 

- Когато се сблъсквате с тезата, че “изкуството и политиката не бива да се смесват,” какво виждате по-често зад нея – наивност или демагогия?

- В конкретния случай Министерството на културата и Софийската филхармония дори не прибегнаха до тази теза, от която отдавна вече всички получават киселини. Не прибегнаха, защото прекрасно знаят, че това би могло да послужи през 2014 г. или дори все още през 2023 г. Но след повече от четири години пълномащабна руска война в Украйна, където Русия е унищожила или нанесла щети на повече от 20 хиляди културни обекта, като театри, музеи, художествени и музикални училища, убила е над 270 украински деятели на културата, защитавайки „Великата руска култура“ – такива аргументи звучат смехотворно.

- Мислите ли, че след 2022 г. в демократичните общества има повече осъзнатост, че културната пропаганда е част от хибридната война на Кремъл? Дали развиват имунна реакция срещу нея?

- Повечето западни страни изработиха имунитет към руската културна пропаганда и възприемат забраната за такава пропаганда не като цензура, а като защита на националните интереси. Именно затова руските арт генерали сега могат да гастролират само в азиатски и близкоизточни страни. Има единични изяви на путински културни пропагандисти в Европа – те протичат в частни зали и биват осъждани от правителствата и от политици в тези страни. България е единствената държава в Европейския съюз, където подобно нещо се организира по покана на министъра на културата, в национална концертна зала, с участието на държавен оркестър.