Константин Мишев

Темата на моята първа кореспонденция за Радио "Свободна Европа" беше дали един ден американците ще изберат чернокож  за президент. Това всъщност беше и първата ми статия в живота. Никога не бях писал в комунистически вестник преди да избягам и се гордея с това.  Тогава живеех в един негърски квартал във Вашингтон. И трябваше да напиша няколко кореспонденции на различни теми, за да реши бъдещият  ми шеф Никола Пенчев дали да ме назначи в радиото. Някой ден ще пиша повече за него. Бил е кореспондент на вестник "Зора" в Лондон преди началото на Втората световна война. Много ми е разправял за  главния редактор Данаил Крапчев и за огромната свобода, която е давал на сътрудниците на вестника.

По онова време с още двама имигранти, с които се сприятелихме в бежанския лагер край Рим, бяхме отседнали в скромния апартамент на Димитър ("Джеймс") Бахаров. Той имаше малка бояджийска фирма и ни беше наел да му помагаме срещу някой и друг долар и безплатна квартира. Джеймс като млад е водил сражения с комунистическата милиция. От гръцка територия е влизал  с въоръжени групи в България за подпомагане на горяните. Останал беше идеалист и не го интересуваха материалните блага. Хич не му пукаше, че живее в гето и като човек, борил се с оръжие за свободата, разбираше мъката и тежкия живот на афроамериканците. Тогава вече беше отпаднала като обидна думата "негър", но още не беше се родило понятието "афроамериканец".

Митингът протест във Вашингтон през 1963 година

В американската столица се запознах с няколко души, които са били на големия митинг, когато протестантският проповедник Мартин Лутър Кинг произнася знаменитата реч "Аз имам една мечта". Датата е 28 август, 1963 година. Около четвърт милион души са били тогава там. Този митинг и словото на бореца за човешки права и граждански свободи д-р Кинг са

 повратна точка

 и поставят ново начало в американския политически и обществен живот. Тази реч се смята за най-значителната в Съединените щати през миналия век. 

Пастор Мартин Лутър Кинг

"Щастлив съм да се присъединя към вас днес в това, което ще остане в историята като най-великата демонстрация за свобода в историята на нашата нация", така започва словото си Мартин Лутър Кинг. И продължава с думи на благодарност към първия републикански президент на Съединените Щати Абрахам Линкълн. "Преди сто години, един велик американец, под чиято сянка ние символично стоим днес, подписа Прокламацията за освобождението. Този важен указ е ярък лъч на надежда за милионите негри роби, които бяха обгорени в пламъците на унищожителна несправедливост. Той дойде като радостта при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им."

Пастор Кинг е убит пет години по-късно. Човекът, който през целия си живот проповядваше отказ от насилие, беше повален от куршум. Двайсет години след онази реч друг президент от републиканската партия - Роналд Рейгън, подписа закон, според който  всеки трети понеделник на януари е обявен за национален празник, в памет на правозащитника.

Президентът Рейгън в присъствието на вдовицата Корета Кинг подписва закона за обявяването на официален федерален празник в памет на Мартин Лутър Кинг

Още два пасажа от словото на Кинг:
"Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: "Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни".
"Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството."
---
"Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер."
И краят на речта:
"От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, евреи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: "Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!"

Когато пишех първата си статия не знаех дали ще доживея до историческия ден, когато черен ще бъде избран за ръководител на Съединените щати. Доживях. През 2008 година кандидатът на Демократическата партия Барак Обама беше посочен от американския народ за президент, а през 2012 година той беше преизбран. 

9-метровата статуя на Мартин Лутър Кинг във Вашингтон, дело на китайския скултор Лей Ижин, открита през 2011 година. В проекта участва и българският архитект Борис Драмов

Двама афроамериканци са били съдии във Федералния върховен съд. Търгът Маршъл, номиниран от демократическия президент Джонсън и сегашният член на съда Кларънс Томас, номиниран от републиканеца Буш.
Най-важният министерски пост, държавен секретар (външен министър), е заеман от двама чернокожи в републикански правителства - Колин Пауъл и Кондолиза Райс. А след два дни в Америка ще встъпи в длъжност и

първата черна жена вицепрезидент - демократката Камала Харис

И накрая за една съборена или по-точно демонтирана статуя на президента Линкълн в Бостън.

Премахнатият мемориал на Линкълн във Бостън 

Това стана в разгара на протестите "Животът на черните има значение" през миналата година. Това е копие на монумент във Вашингтон. Създаден е от скулптора Томас Бол през 1876 година. Нарича се "Мемориал на освобождението". Изцяло  този проект е финансиран от освободени чернокожи роби. Скулптурната група представя Абрахам Линкълн и коленичил доскорошен роб. Когато видях за първи път този монумент, почувствах горчивина...трябва ли този човек да благодари на колене пред президента? Но се замислих....така са искали някогашните роби, дали са от оскъдните си заплати, за да бъде издигнат  паметника...кой съм аз да критикувам. И също с горчивина посрещнах преди няколко месеца  новината за премахването на мемориала в Бостън.