На днешния ден е роден княз Александър I Батенберг Съединител, защитил обединението на двете части на разкъсана България
Той подписва Съединението с ясното съзнание, че ще загуби княжеското си звание и титла, и династията му няма да бъде продължена. Поисква след смъртта си да бъде погребан в България, в негова чест е изградена гробницата в София.
На 5 април 1857 г. във Верона, Италия, се ражда Александър I Батенберг, княз на България след Освобождението - от 1879 до 1886 г.
Принцът, който по-късно ще застане начело на България, е доброволец в Руско-турската освободителна война.
Той е избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. За избора му се застъпва руският император и дават съгласие Великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г.
Безспорният му принос е подписването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив.
Той участва и в защитата на Съединението на двете разкъсани части - Княжество България с Източна Румелия като главнокомандващ армията ни в Сръбско-българската война от 1885 г.
Вследствие на тези действия княз Александър I Батенберг настъпва обтягане на отношенията с Русия.
Това създава силни настроения против княза сред част от българските политически среди и военни от висшия състав на армията.
На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат, като детронират Александър I Батенберг.
Следва контрапреврат за връщането на княза, но руския император не одобрява възстановянането му на трона.
Поради това, на 26 август той абдикира и напуска България, като се отказва от княжеската титла. До края на живота си е служител на австро-унгарската армия в Грац.
По негово желание е погребан в София. В почит към Александър I Батенберг Съединителят е издигната гробница.
Той е единственият от нашите князе или царе, чиито кости са знайни къде се намират в България.
Още от От редактора
Памет за "втория Батак" - повече от 2000 са изклани като пилци в Любенова махала
На 14 юли 1877 г. османски редовни части и башибозук нападат село Гюнели махле (днешна Любенова махала), където по данни на следствената комисия, изпратена от Цариград, само в църквата и двора ѝ са убити 1013 души
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.