На 5 април 1857 г. във Верона, Италия, се ражда Александър I Батенберг, княз на България след Освобождението - от 1879 до 1886 г. 

Принцът, който по-късно ще застане начело на България, е доброволец в Руско-турската освободителна война. 

Той е избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. За избора му се застъпва руският император и дават съгласие Великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г. 

Безспорният му принос е подписването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив. 

Той участва и в защитата на Съединението на двете разкъсани части - Княжество България с Източна Румелия като главнокомандващ армията ни в Сръбско-българската война от 1885 г.

Вследствие на тези действия княз Александър I Батенберг настъпва обтягане на отношенията с Русия. 

Това създава силни настроения против княза сред част от българските политически среди и военни от висшия състав на армията. 

На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат, като детронират Александър I Батенберг.

Следва контрапреврат за връщането на княза, но руския император не одобрява възстановянането му на трона.

Поради това, на 26 август той абдикира и напуска България, като се отказва от княжеската титла. До края на живота си е служител на австро-унгарската армия в Грац. 

По негово желание е погребан в София. В почит към Александър I Батенберг Съединителят е издигната гробница.

Той е единственият от нашите князе или царе, чиито кости са знайни къде се намират в България.