В България всички сгради, проектирани и строени след 1987 г., са изчислени да издържат до 9-а степен на 12-степенната Европейска макросеизмична скала, известна по-рано като скалата “Медведев - Шпонхойер - Карник”. Това заяви пред “24 часа” от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия проф. Иван Марков.

“България е разделена на три основни зони по сеизмичните си особености. В най-слабоактивната сградите са изчислени да издържат до седма степен, във втората - до осма, а в райони като столицата, около Пловдив и в други такива сеизмично по-активни райони - до девета степен”, каза инж. Светлана Николчева от камарата.

“Вярно е, че веднага след промените контролът върху строителството отслабна. Но още през 1993 г. на проектантите бе сложен допълнителен надзор - още един човек, който преглежда всеки проект специално за сеизмичната му устойчивост. На практика тя е най-контролираното нещо във всеки строителен проект, много повече, отколкото всяка друга част на проекта. Там се правят наново всички сметки и чертежи и не се допускат отклонения”, твърди Николчева.

Според нея панелните сгради в голямата си част са по-устойчиви на земетресения, отколкото много други, главно заради еластичността им. Други експерти обаче твърдят, че панелните сгради са чувствителни на течове. Те могат да нарушат дюбелните връзки между панелите, което би понижило сеизмичната устойчивост на постройката.

“Сегашната паспортизация на сградите, стига да се направи както трябва, а не формално, ще доведе до още по-голяма сигурността тези сгради, защото на проверка подлежат всички връзки между панелите”, обясни инж. Николчева.

Съвременните технологии дават възможност проверките да се правят дистанционно, проблемът е, че трябва да се влиза в частна собственост, защото повечето апартаменти са на физически лица, добави тя.

Земетресението в Перник през 2012 г. бе със степен 5,8, но по скалата на Рихтер, т.е. малко по-силно от това в Стражица през 1985 г. То не причини особени щети най-вече защото е било плитко и с голяма честота. “В такива случаи по-застрашени са малки и леки сгради. Големите и стабилни са по-застрашени при по-ниски честоти”, каза Николчева.

“Липсата на сериозни поражения по сградите при пернишкото земетресение доказва, че няма място за драма Тогава бях член на комисия, която обиколи пострадалите райони, и съм виждал с очите си, че най-страшното бяха пукнатини в мазилката”, каза ректорът на УАСГ проф. Иван Марков.

В момента учебното заведение търси усилено към 30 млн. лв., за да обзаведе съвременна лаборатория за изпитване на сеизмичната устойчивост на проекти на нови сгради. Технологията ѝ изисква на всеки нов проект да се прави умален модел с реалните материали и макетът да се постави в условия на земетръс. Разрушенията по макета се измерват и така най-лесно се проверява дали реалната сграда ще издържи и какви поражения могат да ѝ се случат.