16 Февруари, 2025

Доц. Михаил Груев: Народният съд е режисиран от Москва, целта е да внуши, че „насилието ще бъде акушерката на новото общество“

Доц. Михаил Груев: Народният съд е режисиран от Москва, целта е да внуши, че „насилието ще бъде акушерката на новото общество“

Михаил Груев, снимка: БГНЕС

Така е разчистен политическият терен за следващите стъпки на Комунистическата партия по установяването на една открита диктатура

От около 11 000 привлечени като обвиняеми 90% са били осъдени

Най-скандален е фактът, че присъди получават дори и покойници, казва пред Faktor.bg председателят на Държавна агенция „Архиви“

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Груев, така нареченият Народният съд е мрачно явление за българското общество, кога е създаден и кои са причините за неговата поява?

- Това е сложен въпрос. Съюзниците обсъждат още към края на войната някакъв вид търсене на възмездие за виновниците за избухването на Втората световна война. От разговорите, които се водят и от стенограмите, с които днес разполагаме, те нямат яснота точно как да се случи това, защото идеята за Нюрнбергски процес се появява малко по-късно. Действително се обсъжда и  необходимостта от подобни процеси в сателитите на Райха. Вероятно с това трябва да обясним и отвличането, така да се каже, на 13 от регентите и част от министрите непосредствено след преврата на 9 септември, за да бъдат разпитани в Москва. Каква е била целта на тази акция – за нас не е съвсем ясно. Едната хипотеза е, че вероятно съветските власти са надценявали степента на българската информираност за по-нататъшните планове на Райха, до толкова доколкото все още войната продължава. Другото обяснение е, че съюзниците вероятно са замисляли в Нюрнберг вече да бъдат изправени пред съда не само нацистките военнопрестъпници, а вероятно и политическите ръководства на сателитите на Райха. След това обаче, явно се отказват от тази идея, която, пак казвам, е само хипотеза. И решават във всяка една от тези държави да се направят отделни съдилища. 

Тази теза, обаче, че някак си Народният съд е наложен от победителите, не е и съвсем вярна, защото съглашението за примирие, което се подписва между съюзниците на България и Москва е от 28 октомври, докато Наредбата-закон за създаването на Народния съд е от 30 септември. Тоест, имаме едно изпреварващо действие от българска страна, която не може да се обясни единствено с волята на съюзниците. Очевидно е, че българските комунисти замислят една мащабна разправа не само с конкретните виновници за въвличането на България във Втората световна война, а разправа с целия додеветосептемврийски елит – не става въпрос само за политическия елит, но и за културния, интелектуалния, военния и стопански елит на България. Така че, тази идея за търсенето на възмездие за политическата върхушка, присъединила България към Оста, всъщност е повод за едно мащабно разчистване на политическия терен. Не само по отношение на реални противници на „народната власт”, но дори и на потенциални такива. Самите съюзници на комунистите в ОФ, макар да подписват Наредбата-закон за Народния съд, също са стъписани от мащабите на това кръвопролитие. Става дума най-напред за убийствата без съд и присъда, които започват веднага след 9-ти септември. Тук отварям една скоба - общата численост на загиналите през този период и до ден днешен не е съвсем ясна и е обект на различни интерпретации. Но най-общо става дума за поне 20 000 души. Но от друга страна, съюзниците на комунистите в ОФ са донякъде стъписани и от собственото си безсилие да вкарат всичко това в някакви релси. Така че тази кървава машина се завърта още в първите дни след преврата на 9-ти септември и Народният съд е, така да се каже, в нейната опашка, който по-скоро канализира тази кървава вендета. Защото част от хората, за които не може да се установи конкретна вина и не биха издържали пред едно правосъдие дори като това на Народния съд, са убити още преди той да бъде създаден. А пред Народния съд са изправени хора, за които по-лесно би могло да се докаже някаква вина.

- Има ли тук роля Москва и в какво се изразява – тя ли налага да се форсира създаване на Народния съд ?

 - Да, това със сигурност не може да се игнорира. Още повече, че в останалите страни, в които влиза Червената армия, тази функция се изпълнява от съветските военно-полеви съдилища. Но поради спецификата на българския случай – неучастието на България във войната срещу Съветския съюз, всъщност тази роля е възложена на народните съдилища. Разбира се целият процес е много внимателно акуширан от Москва и най-вече от българските комунисти. Самата верига, по която вървят инструкциите, е следната -  инструкциите на Съветското политическо ръководство, през Задграничното бюро на Комунистическата партия, респективно Георги Димитров, се предават на намиращото се в страната Политбюро, което е под ръководството на Трайчо Костов. И действително, ако се проследят стенограмите между Георги Димитров и Трайчо Костов там се вижда, че всичко е внимателно следено и дирижирано в Москва. Ако трябва да резюмираме съдържанието на тези шифрограми то е – „никаква милост”. До голяма степен изходът на присъдите не е резултат от съдебното следствие, то е предзададено  от тези шифрограми и от едно обсъждане, на което става дума за първите присъди, които трябва да бъдат издадени от Първи и Втори състав на Народния съд. Това обсъждане е на 20 януари 1945 година, в което участват членовете на Политбюро и народните обвинители, на което е дадена инструкция лично на Трайчо Костов и тя е да не се проявява никаква милост. Защото има сериозни колебания и сред самите съдии, и у народните обвинители. На тях понякога им е било много трудно да установят вина, но именно на това заседание се решава кой да живее и кой да умре.  

- Какви задачи са поставени на т.нар. Народен съд, какво е трябвало да свърши той?

 - Задачата е била преди всичко политическа – да бъде внушена на цялото общество вината на стария елит, в широкия смисъл на това понятие, за въвличането на България във Втората световна война, за националната катастрофа и всичко, свързано с нея. От друга страна, обаче, задачата му е била и чисто практическа. Неговата цел е била да разчисти политическия терен за следващите стъпки на Комунистическата партия по установяването на една открита диктатура. Това е процес, който отнема две-три години. И третата задача е била психологическа – насаждането на страх в цялото общество, но в същото време и пропагандна, защото заседанията на централните състави се излъчват по радиото. Там, където радиоразпръскването не е достатъчно, допълнително се инсталират радиоточки, така че във всяко село да се чува какво се случва. 

Преди започването на заседанията на съда в София и Пловдив, например, се провеждат митинги на т.нар. „черните забрадки“ – по презумпция се предполага, че това са майките, съпругите, сестрите на загиналите в съпротивата, които настояват за смърт. И докато текат заседанията на съдебните състави да се чуват и възгласите „Смърт!“, които идват отвън. Всичко това е режисирано като един гигантски спектакъл, който трябва да внуши на цялото общество, че никой не е недосегаем и че „насилието ще бъде акушерката на новото общество“, ако перифразираме  Ленин. 

- До колко този съд е бил законен – какво казват документите, потвърждават ли тезата, че той е бил по-скоро инструмент за изпълнение на политически поръчки?

- Учредяването на този съд с Наредбата закон за Народния съд от 30 септември 1944 година (изменена и допълнена на 6 октомври) влиза в директно противоречие с макар и формално действащата Търновска конституция. Защото тя изрично забранява извънредното съдопроизводство. Той се намира и в противоречие с действащия към онзи момент Наказателен закон на Царство България, който предвижда съвсем друг ред на наказателно съдопроизводство. 

Учредяването на този институт се намира в директни противоречия и с основни принципи на правото  - презумпцията за невинност, презумпцията за обективност и безпристрастност на съдебния състав, който трябва да бъде воден единствено от собствената си съвест. Тук се случва точно обратното – въвежда се презумпцията за виновност и изправеният пред съда трябва да докаже невинността си. 

Освен това много порочен е самият подбор на народните съдии и обвинители, като се търсят реално хора, които са лично засегнати – загубили са близки и съратници в периода на съпротивата и, така да се каже, търсят лично отмъщение. Те са привлечени затова, защото самите състави на съдилищата са посочвани от Националния комите на ОФ, а на провинциалните състави пък са посочвани от съответните Областни комитети на ОФ, ерго от Комунистическата партия. Това са били верни хора на новата власт. Освен това правен абсурд е тази Разпоредба в Наредбата-закон за Народния съд, в която се казва, че съдебният състав, за да бъде легитимен, трябва да има поне един юрист. Всъщност практиката е такава, че в повечето състави има действително само по един юрист. Останалите са хора от съпротивата, в широки смисъл на това понятие. 

- Не е ли тогава парадоксално, че е бил наречен „народен“ съд, след като реално не търси справедливост, а по-скоро отмъщение?

 -  Да, така е. Неговият замисъл е бил да бъде репресивен орган, а не правораздавателен. Но това е времето, когато всичко трябва да бъде народно – и властта е народна, и съдът е народен. Това е една злоупотреба с това прилагателно. 

- Каква е кратката ретроспекция на работата, която е свършил този съд – броят на осъдените, смъртни и други присъди…

- Има известна статистика за това, макар и с известни колебания, защото самите съдилища първо дават различни данни. Но най-общо казано около 11 000 са привлечените лица като обвиняеми, от които около 9100 са осъдените. От тях 2730 са със смъртни присъди, а останалите са доживотни и с различни срокове затвор. Тоест, ако погледнем крайния резултат, се вижда, че 90% от хората са били признати за виновни. 

- Има ли куриозни или скандални случаи в работата на Народния съд, за които говорят документите от този период?

- Най-скандалното от всичко друго е фактът, че един човек, който вече е мъртъв, не е достатъчно основание да не бъде изправен пред Народния съд. В този контекст Народният съд в някакъв смисъл се доближава и до Страшния съд, това библейско разбиране за съда след смъртта. Защото част от хората, които са привлечени като обвиняеми, междувременно вече са убити. Но има и по-куриозни случаи – хора като земеделеца Стоян Омарчевски, който е и депутат от опозицията, гласувал против присъединяването на България към Тристранния пакт и починал още през 1941 година, също е „изправен” пред Народния съд като бивш народен представител. И тук идеята е да се вземе имуществото му. Но това е била практика не само към него, а към всички онези, които са били съдени. Защото почти всички присъди, независимо дали са на живот или на смърт, задължително включват и конфискация на имуществото, поне в 80% от случаите. С други думи, идеята е тези хора не само физически да бъдат унищожени, но едновременно с това да се осъществи експроприация на имотите ми, на цялата им собственост. Тоест, не само те, но и близките и наследниците им да бъдат напълно социално маргинализирани. 

- Не е ли имало някакъв международен отзвук за това, което върши Народният съд, за да не бъде легитимиран като репресивен орган?

- Отзвукът от действията на Народния съд е преди всичко вътрешен. Отзвук навън няма, поне на мен не ми е известен, защото това е време, в което войната все още не е свършила. Европа е залята от толкова много кръв, че това не прави особено впечатление на съюзниците. Това прави впечатление на българското общество, защото наистина става дума за социален катаклизъм, какъвто то не познава от Освобождението. И да се надяваме, че никога повече няма да познае. Факт е, че подобни съдилища се правят и в другите страни, които излизат от войната. Друг е обаче въпросът, че никъде мащабите не са такива, каквито са в България. 

- Какви са според вас са най-тежките последици от дейността на НС за обществото и държавата?

- Със сигурност това е едно от най-мащабните събития, които комунистическият режим предприема. И то е насочено към цялостна промяна на социалния профил на българското общество. След Народния съд става много лесно бързата конверсия на този преходен период в една открита диктатура – това са дългосрочните последици от работата на Народния съд. Последиците са не единствено за самите жертви и техните семейства, колкото за обществото като цяло. В морален план – той е причинил страдания на семействата на осъдените, на дамгосаните по този начин, дори и на тези, които остават живи, и те продължават с десетилетия по-късно. Народният съд трябва да бъде мислен и като важен психологически репер, чрез който става възможно създаването на държавно-политическа система от нов тип, на цялостно нов социален профил на българското общество. 

- Държавна агенция „Архива“ създаде платформа, на която са качени дигитализирани важни документи за Народния съд, кажете малко повече за този проект?

- Ние работим вече 10 години по този проект за дигитализацията на документите на Народния съд. През миналата година приключихме работата с дигитализацията на документите на централните състави на Народния съд, които са общо 13 на брой и безспорно са най-интересни. Днес те могат да бъдат видени от всяка точка на света. 

Със самата Наредба-закон за Народния съд се създават 13 централни и 68 провинциални състава – тоест, идеята е във всеки околийски център да заседава състав на Народния съд, по подобие на  централните състави. Първи състав разглежда делата на регенти, премиери, министри от последните четири кабинета и царските съветници, втори състав – се занимава с депутатите от 25 НС, шести състав – с  интелектуалците, седми състав – с антисемитите и т.н. Централните състави гледат делата по профила на лицата. 

Документите по същество са протоколи от разпити, показания на подсъдими и на свидетели, присъдите, цялата съпътстваща документация, която е в огромен обем. В нея може да се видят списъци на обвиняемите лица, като може да се намери информация и за конкретно лице, което ви интересува. Сега продължаваме работа и по дигитализацията на провинциалните състави. 

Но нашата идея е по-голяма. Обединили сме усилията си заедно с проф. Мартин Иванов, който ръководи екип от изследователи, работещи по проект на Фонда за научни изследвания на МОН, занимаващ се именно с Народния съд, да изготвим пълен списък на обвиняемите. Става дума за около 11 000 лица, като  систематизираме всички данни за всяко едно от тях – биографични и други, които се съдържат в документите, с които разполагаме. Това ще позволи те да бъдат използвани както от историци, изследователи, журналисти, така и от хора, които биха искала да получат повече информация за свои близки и роднини. 

- Влезе ли темата за Народния съд в учебниците по история, не сме ли в дълг към младите поколения?

- Най-после темата за Народния съд влезе в учебниците, макар и по-скоро информативно. Нейното осмисляне предстои. В интерес на истина, обаче, трябва да отбележим, че през последните години излязоха доста задълбочени исторически изследвания върху Народния съд. Появиха се и много добри белетристични произведения. Прехвърлянето на тази тема в белетристиката, да се надяваме, че това ще се случи и в киното, вече я превръща в част от онова, което наричаме Национална памет. 

Сподели:
Проф. Пламен Павлов: Скандално и исторически невярно е патриархът да оправдава жертвите на Народния съд със Септемврийското въстание

Проф. Пламен Павлов: Скандално и исторически невярно е патриархът да оправдава жертвите на Народния съд със Септемврийското въстание

Говоренето на предстоятеля на БПЦ показва, че несъмнено декомунизацията в България не е завършила и нейните отровни пипала стигат и до самите  върхове на Църквата

Нова кремълска версия – Русия започнала война срещу Украйна, защото България влязла в НАТО!

Нова кремълска версия – Русия започнала война срещу Украйна, защото България влязла в НАТО!

Условията, които Русия поставя на Запада не са се променили – капитулация на Украйна и изтегляне на НАТО от Източна Европа

Санкциониран генерал от КГБ, облечен в расо, е влезнал в България с шенгенска виза, издадена от Италия

Санкциониран генерал от КГБ, облечен в расо, е влезнал в България с шенгенска виза, издадена от Италия

Мелнишкият епископ Герасим е поискал с нарочно писмо Балашов да стъпи на българска територия, защото лично е поканен от патриарх Даниил